Една на пръв поглед обикновена приказка дава урок по добрина на децата
В интервю за „Епок Таймс“ авторката Людмила Орел – логопед от Украйна, споделя защо нейната „Приказка за лотоса“, която първоначално е написана за деца, може да впечатли и родителите им и да вдъхнови хора от всички възрасти.
Приказката разказва за житейския път на малко лотосово семенце, заровено дълбоко под водите на тайнственото Магическо езеро. Пътят на семенцето е осеян с трудности, но в крайна сметка то побеждава странните същества, които среща, за да излезе от мътните води като великолепно лотосово цвете. Тази забележителна трансформация е възможна само като се следват уроците на Големия бял лотос за „Трите съкровища“ – истинност, доброта и търпение.
Орел казва, че причината, поради която нейната малка приказка докосва сърцата по целия свят, е „силното енергийно послание на вечните закони на истинност, състрадание и търпение“.
„Тези три съкровища“ намират място в душите на хора от всякаква възраст. Всеки има нужда от тях. Всеки трябва да има надежда да поправи това, което се обърква“, казва Людмила. „В живота ни, както в приказката, Големият лотос очаква всички и се надява, че ще можем да се усъвършенстваме през целия си живот.“
Това е първата популярна творба на 47-годишната Людмила, която работи в областта на медицината в продължение на 12 години. Приказката за лотоса е издадена за първи път през 2013 г. на руски език в тираж от десет хиляди бройки, а в момента е достъпна онлайн на 34 езика. Прeвoдите на още три езика са в своя последен етап. Авторката споделя, че е получила много положителни отзиви.
Тя споменава, че един читател от Одеса ѝ казал, че тази приказка е за „най-важното нещо“ в живота. „Това не е детска история. Това е история за възрастни. За всички възрастни е важно да я прочетат“, казва читателят. А мъж от Армения казва: „Това е моята история!“
„Трите съкровища“
Говорейки повече за „трите съкровища“, споменати в нейната приказка, Людмила споделя, че този морален компас всъщност се корени в древната духовна дисциплина Фалун Дафа, която тя практикува от 2001 г.
Фалун Дафа, или Фалун Гонг, е практика за самоусъвършенстване, която се състои от пет медитативни упражнения и морал, в чиято основа са принципите истинност, състрадание и търпение. Тази практика печели огромна популярност в края на 90-те години и е призната заради огромните си ползи за здравето и в крайна сметка се разпространява в над 100 страни; в момента повече от 100 милиона души от всички сфери на живота практикуват тази мирна система за медитация.
(снимка: Олга Мишченко чрез Армина Нименко)
Преди време Людмила страдала от силна болки в гърба поради междупрешленни хернии и също била диагностицирана с хроничен тонзилит. Поради финансови затруднения тя нямала много възможности за избор на лечение. Решила да отиде на едни физиотерапевтични упражнения и там научила за Фалун Дафа.
По време на физиотерапевтичната сесия инструкторът ѝ казал, че едно от движенията е „чигонг поза“ и я насърчил да потърси чигонг практика, щом това ѝ дава някакво облекчение. Три месеца по-късно Людмила видяла на улицата съобщение за безплатна чигонг практика, наречена Фалун Дафа.
Людмила казва, че чрез изпълняване на упражненията тя постепенно възстановила здравето си. Също така се научила да гледа на нещата по различен начин и дори да се радва, когато среща проблеми.
„Не бива да търсим кого да обвиним за проблемите си, а вместо това да помним, че почти нямаме шансове да променим другите“, казва Людмила. „Но променяйки себе си, ние до голяма степен можем да променим средата си по естествен път.“
Конкретен план за самоусъвършенстване
Орел решила да избере цветето лотос за главен герой на своята история, когато нейният приятел, който е учител, я попитал дали може да измисли урок по морал за децата. Тя обяснява, че лотосът не само символизира чистотата и състраданието на Изтока, но е и символ на самоусъвършенстването. Тя се надява, че тази приказка насърчава дискусиите между родители, възпитатели и деца за това как силният морален фундамент може да помогне на всеки, когато е изправен пред трудни ситуации.
„Вярвам, че когато човек има солидна основа от морални ценности от детството си, той има инструмент да различава доброто от злото, да получи възможност да живее достойно, да не се губи и да устои на изкушенията“, каза Орел.
През 2013 г. Ирина Ветряк, директор на Одеския детски театър, поставя музикален спектакъл по „Приказка за Лотоса“ и кани Орел да общува с някои от децата актьори на възраст от 5 до 7 години на чаено парти – изненада.
„Пихме чай, говорихме и след това правихме лотоси – оригами“, разказва Людмила. „И в края на срещата самите деца за известно време се превърнаха в малки лотоси – седяха в поза лотос и се опитваха да успокоят ума си, да усетят спокойствието отвътре.“
Ветряк разказа на Орел как децата са претърпели промяна в поведението си и постиженията си в училище.
Една особено запомняща се случка е за 16-годишен участник в пиесата, който след представлението казал: „Забелязахте ли, че спрях да заеквам?“.
Тъй като моралните принципи, описани в приказката, са приложими и за ситуации от реалния живот, някои родители дори са създали свои собствени версии на историята.
Людмила си спомня как една майка ѝ споделила, че дъщеря ѝ започнала да хитрува. За да коригира поведението ѝ, майката казала: „Къде такова поведение е приемливо? В тъмния свят! Това е съветът на хитрата Жаба!”
В ежедневието си Людмила често казва на родителите, които се оплакват от поведението на децата си, да направят списък и да го залепят на хладилника. Според нея децата отразяват поведението на родителите си; по този начин, нейната цел да изброи неприемливите навици е, първо родителите да започнат да променят себе си, преди да се справят с поведението на децата си.
„Отначало родителите често се шокират, после се смеят“, казва тя. „При тези, които се опитват да следват това, списъкът се превръща в конкретен план за самоусъвършенстване. Наистина действа.“
Освен универсалните принципи за истинност, доброта и търпение Людмила предполага, че във всяко семейство има много други важни ценности, които са предадени от по-старите поколения, като „искреност, откритост, безкористност, готовност за помощ, уважение, упорита работа.“ В списъкът има и още.
Например Людмила казва, че родителите ѝ вярват в почтения начин на живот, със сърце, лишено от завист към другите. Баща ѝ често казвал: „Живей честно и ще спиш спокойно.“
„Много е важно тези ценности да бъдат предадени на децата“, казва тя. „Много съм благодарна на родителите си, че съм израснала в такава среда.“
Орел се надява, че нейната приказка и „Трите съкровища“, за които се говори в нея, ще помогнат на всички в живота им.
„Ние, нашите близки и този свят много се нуждаем от тези безценни качества.“
