|
Getting your Trinity Audio player ready...
|
За разлика от първия си мандат, Тръмп не срещна почти никаква организирана опозиция от страна на обществеността през първите седмици на втория си мандат.
Президентът Доналд Тръмп пое юздите в Белия дом за втори път и веднага зададе тона на новата си администрация, издавайки бързи изпълнителни заповеди и прекроявайки федералното правителство с цялостни промени през първите 30 дни от мандата си.
От сигурността на границите до митата, съкращаването на федералната работна сила и пренастройването на външната политика на страната – Тръмп върви през списъка си със задачи с главоломна скорост.
„Това е безпрецедентно. Никога не сме виждали подобно нещо“, казва пред The Epoch Times Джеймс Мос, доцент по счетоводство, данъци и право в Университета на Ню Хейвън. „Така постъпва един добър изпълнителен директор. Това е част от мащабен план и е един от най-добрите планове, които някога съм виждал.“
Не всички обаче са съгласни с него. Някои демократи се противопоставят на амбициозната програма на Тръмп, а множество правни предизвикателства – вече над 70 подадени съдебни иска – се опитват да забавят или блокират изпълнението на неговите изпълнителни действия.
Критиците твърдят, че инициативите на новата администрация създават хаос и тласкат страната към криза.
Въпреки това данни от социологически проучвания разкриват, че голяма част от опозицията идва по-скоро от медии и политици, отколкото от широката общественост. Неотдавнашно проучване на CBS установи, че американците дават на Тръмп предимно положителни оценки, описвайки го като „твърд“, „енергичен“, „целенасочен“ и „ефективен“.
Новосъздаденият Департамент за правителствена ефективност (DOGE), контролиран от основателя на Tesla и SpaceX Илон Мъск, вече е съкратил поне 55 млрд. долара федерални разходи и е основна мишена на критики от страна на някои противници на действията му, докато поддръжниците му приветстват съкращенията и с нетърпение очакват повече подробности.
За разлика от първия си мандат Тръмп се сблъска с малко организирана опозиция от страна на обществеността през първите седмици на втория си мандат. Той приоритизира проблемите, които обеща да реши по време на предизборната кампания, като първоначалните му действия бяха насочени, наред с другото, към външната търговия, незаконната имиграция и програмите за многообразие, равенство и приобщаване (DEI).
Усилията за свиване на правителството
Фокусът на новата администрация върху намаляване на федералната бюрокрация и премахването на разхищенията завладя заглавията, след като Тръмп създаде DOGE с изпълнителна заповед, подписана на 20 януари.
„Трябва да направим нашето правителство по-малко, по-ефикасно, по-ефективно и не толкова скъпо“, заяви Тръмп на 12 февруари. „Хората нямат представа колко важно е това.“
DOGE анулира договори и заеми, като почти ежедневно се правят нови съобщения.
„Някои от нещата, които открихме, са шокиращи: милиарди и милиарди долари в разхищения, измами и злоупотреби“, каза Тръмп. „Никой не си е представял, че положението е толкова лошо, толкова отвратително и толкова корумпирано.“
Сред примерите за разходи, които са подложени на съкращаване, са 20 млн. долара за излъчване на „Улица Сезам“ за иракската аудитория, повече от 18 млн. долара, похарчени за медийни абонаменти към „Политико“ и други издания, и 7,9 млн. долара за обучение на журналисти в Шри Ланка да използват неутрален по отношение на пола език.
Поддръжниците на DOGE твърдят, че усилията му са насочени към отвоюване на демократичните функции от бюрократичното завладяване.
Мъск обеща да реши проблема, като същевременно се стреми да балансира федералния бюджет чрез съкращаване на разходи за 2 трилиона долара – приблизително равно на федералния дефицит през 2024, според данни на Министерството на финансите на САЩ.
„От съществено значение е Америка да остане платежоспособна като държава“, каза Мъск.
Допълнителните спестявания биха могли да се използват за изплащане на държавния дълг, който в момента възлиза на повече от 36,2 трилиона долара.
„Това, за което всъщност говорим тук, е просто контрол на здравия разум, който би трябвало да е налице, но не е бил налице“, каза Мъск. „Хората гласуваха за мащабна правителствена реформа и това е, което ще получат“.
DOGE също така проверява данните за социално осигуряване, включително приблизително 21 милиона лица в списъците на възраст 100 и повече години – Бюрото за преброяване на населението показва, че по-малко от 89 000 американци са в тази възрастова група.
Милиони от включените в списъците лица с непопълнени дати на смъртта са на възраст, която далеч надхвърля най-голямата известна продължителност на човешкия живот, включително повече от 2700 имена в базата данни за лица, родени преди поне 200 години.
Според Мъск общият брой на лицата, включени в базата данни, надвишава населението на САЩ с близо 50 милиона души, а има и плащания, които не включват никаква идентифицираща информация.
„Това е може би най-голямата измама в историята“, заяви Мъск в публикация в X от 17 февруари.
Някои критици на DOGE – включително няколко видни лидери на Демократическата партия – заявиха, че усилията му са равносилни на „конституционна криза“, свързана с това, което според тях е прекомерно разширяване на правомощията на изпълнителната власт и ограничава правомощията на Конгреса.
„Не трябва да се притеснявате, че личните ви данни ще бъдат разкрити“, заяви конгресменът от Демократическата партия Джон Ларсън в пост на 9 февруари в X. „Трябва да спрем намесата на Мъск“.
Други твърдят, че ролята на Мъск в организацията е неподходяща поради предполагаеми конфликти на интереси, тъй като компаниите на технологичния лидер са получили правителствени договори на стойност милиарди долари през последните години.
Тръмп многократно е отхвърлял всякакви предположения за нередности. Той заяви, че работата на Мъск се контролира от неговата администрация и че конфликтите на интереси са строго забранени.
Доцент Джеймс Мос заяви, че начинанията на DOGE не са „нищо повече от реорганизация“, която е необходима за рекалибриране на федералното правителство.
Той предположи, че някои представители на политическия естаблишмънт във Вашингтон се противопоставят, тъй като структурата на властта потенциално се преобръща.
„Блатото не иска да бъде пресушавано“ – Джеймс Мос, доцент по счетоводство, данъци и право в Университета на Ню Хейвън.
Главни прокурори, представляващи 14 щата, подадоха иск, в който се твърди, че правомощията на Мъск са нелегитимни, тъй като той никога не е бил утвърждаван от Сената.
След като федерален съдия в Манхатън издаде временна заповед за спиране на някои от разследванията на DOGE, президентът заяви, че допълнителни разследвания са оправдани.
„Изглежда трудно да се повярва, че съдиите искат да ни спрат да търсим корупция“, каза Тръмп. „Така че може би трябва да погледнем към съдиите, защото мисля, че това е много сериозно нарушение“.
Рязък спад на незаконната имиграция
Едно от най-пренебрегваните събития, което до голяма степен не е отразено от основните медии, е резкият спад на незаконната имиграция в Съединените щати.
В първия ден от встъпването си в длъжност Тръмп издаде 10 изпълнителни заповеди и прокламации, насочени към охрана на границата и депортиране на криминални нелегални имигранти.
Тези действия доведоха до драматичен спад на незаконната имиграция, като ежедневните случаи намаляха до по-малко от 300 от над 11 000 по време на разгара на граничната криза при президента Джо Байдън.
Том Хоман, назначен от Тръмп за „цар на границата“, казва, че през цялата си кариера не е виждал толкова малък брой имигранти.
„През последните 24 часа американският граничен патрул е срещнал общо 229 чужденци по цялата югозападна граница“, написа Хоман в социалната медийна платформа X на 17 февруари. „Започнах работа като граничен патрул през 1984 г. и не си спомням някога цифрите да са били толкова ниски. Президентът Тръмп обеща сигурна граница и си спазва обещанието“.
Президентът Тръмп сложи край на политиката „хвани и пусни“, спирайки освобождаването на лица в страната, след като са били задържани за имиграционни нарушения. Според Джесика Вон, директор на отдел „Политически изследвания“ в Центъра за имиграционни изследвания, това е била най-ефективната мярка за ограничаване на нелегалната миграция през последния месец.
Г-жа Вон заяви пред The Epoch Times, че друга мярка е било драстичното увеличаване на правоприлагането във вътрешността на страната.
Мигрантите осъзнават, че дори и да влязат нелегално, шансовете да бъдат заловени и депортирани сега са много по-големи.
„Когато хората чуят и видят, че нелегалното влизане в страната няма да бъде толерирано, тогава те не дават спестяванията си на престъпна организация за контрабанда, за да се опитат да дойдат тук“, казва Вон. „Те осъзнават, че тази опасност не си струва риска.“
Освен това в първия ден от встъпването си в длъжност Тръмп закри приложението CBP One, което позволяваше на мигрантите да кандидатстват за помилване при влизане в Съединените щати.
Други мерки включват дипломатически усилия, за да се гарантира, че държави като Мексико, Ел Салвадор, Колумбия, Венецуела и Панама си сътрудничат със Съединените щати за ограничаване на незаконната имиграция.
В отговор на заплахата от мита Мексико например се съгласи да разположи допълнителни 10 000 военнослужещи на американско-мексиканската граница, които да се съсредоточат върху ограничаването на незаконните потоци от наркотици и засилване на усилията за правоприлагане в областта на миграцията.
Тези действия обаче бяха засенчени от истерията по повод масовите съкращения в правителството от Елон Мъск, която доминираше в социалните мрежи и основните медии през последния месец.
Ново социологическо проучване на CBS разкрива, че 59% от американците одобряват програмата за масова депортация, а значителен дял от 64% подкрепят разполагането на американски войски на границата с Мексико.
План за „реципрочни мита“
Политиката на Тръмп „Америка на първо място“ може би е най-ясно отразена в смелото му предложение за мита, което вероятно ще разтърси световната търговия и ще предизвика последици на финансовите пазари.
На 13 февруари Тръмп обяви мащабни реципрочни мита за всички търговски партньори на САЩ „с цел справедливост“.
Планът на президента има за цел да въведе различни мита за всяка отделна държава и може да влезе в сила още през април.
На 10 февруари Тръмп повиши митата за всички видове стомана и алуминий до 25 %, а по-рано този месец наложи допълнително 10 % мито върху китайския внос.
В неотдавнашна публикация в социалните мрежи Тръмп напомни на света за дългата история на Америка, която помага на други държави, често „на голяма финансова цена“.
„Сега е време тези страни да си спомнят това“, написа той на 17 февруари в X, защитавайки своя подход.
„По отношение на търговията реших, че за целите на справедливостта ще налагам РЕЦИПРОЧНИ мита, което означава, че каквото другите държави налагат на Съединените американски щати, това ще наложим и ние – нито повече, нито по-малко!“ написа Тръмп.
Кристофър Танг, професор по управление на веригата за доставки в Калифорнийския университет в Лос Анджелис, предупреди за потенциалното въздействие на митата.
Макар че Танг признава, че целта на Тръмп да върне производството и да създаде работни места в САЩ намира силен отзвук сред избирателите, той предупреждава, че прилагането на тези мита „може да бъде проблематично“.
„Всичко все още е в процес на промяна“, казва той пред The Epoch Times, като отбелязва, че екипът на Тръмп трябва да намери начин да осигури по-плавен преход, без да нарушава веригите за доставки или да предизвиква инфлация.
Междувременно в национален мащаб възникна дебат за това дали тези мита ще доведат до повишаване на цените.
Според Сундереш Херагу, професор в инженерния колеж на Държавния университет в Оклахома, много предприятия са скептични и смятат, че митата са просто тактика за водене на преговори.
Професор Херагу заяви пред The Epoch Times, че дори и да бъдат въведени митата, бизнес лидерите очакват те да бъдат намалени.
„Ако те ще бъдат постоянни, тогава мисля, че ни очаква шок“, каза той.
Проучването на CBS установи, че стремежът за въвеждане на мита може да подхранва обществената загриженост за повишаване на цените.
Проучването разкрива, че митата за Европа, Канада и Мексико са непопулярни сред повечето американци, а почти трима от всеки четирима смятат, че нови мита върху вносни стоки ще доведат до повишаване на цените.
Разместване на външната политика
Доналд Тръмп предприе бързи действия за промяна на външната политика на САЩ, което накара мнозина да смятат, че вторият му мандат ще бъде още по-разрушителен от първия.
Преди встъпването си в длъжност Тръмп предложи да поеме контрол над Гренландия и да завземе Панамския канал, за да се противопостави на разширяващото се влияние на Китай, и дори предложи Канада да стане 51-вия щат.
Един от първите важни ходове след встъпването му в длъжност беше заплахата за налагане на мита на Канада и Мексико за това, че не правят достатъчно за ограничаване на трафика на фентанил. Въпреки че по-късно митата бяха отложени, напрежението остана високо, тъй като се очаква новите 25-процентни мита върху вноса на стомана и алуминий да засегнат най-силно двете съседни държави.
Тръмп вече наложи 10-процентни допълнителни мита върху китайски стоки и посочи, че „не бърза“ да разговаря с китайския лидер Си Дзинпин.
Той също така изпрати високопоставени служители, включително държавния секретар Марко Рубио, да се срещнат с руски официални лица в Саудитска Арабия на 18 февруари, отбелязвайки началото на преговори, целящи прекратяване на войната в Украйна.
Тръмп обаче се затрудни да привлече украинския президент Володимир Зеленски на масата за преговори.
След срещата Тръмп предположи, че може би е време в Украйна да се проведат избори. Той намекна, че за постигането на мир може да е необходима смяна на Зеленски.
„Имаме ситуация, в която в Украйна не са проведени избори и има военно положение“, каза Тръмп пред репортери.
„Неприятно ми е да го кажа, но той е паднал на 4% рейтинг на одобрение“, коментира Тръмп относно Зеленски.
Говорейки виртуално пред световния елит в Давос на 23 януари, Доналд Тръмп отправи силно послание към Европа, като я призова да увеличи разходите си за отбрана и вноските си в НАТО. Той предупреди, че финансовата подкрепа на САЩ може вече да не е гарантирана. Той също така подчерта, че неговата политика „Америка на първо място“ се завръща.
За да доразвие посланието си в Европа, Тръмп наскоро изпрати своя вицепрезидент Джей Ди Ванс в Мюнхен, за да произнесе реч на Мюнхенската конференция по сигурността. Ванс съсредоточи забележките си върху демокрацията и защитата на консервативните ценности в Европейския съюз.
Коментарите на Ванс обаче бяха твърде критични за някои европейски лидери. Кристоф Хойсген, германски дипломат и бивш съветник на канцлера Ангела Меркел, се разплака, когато изрази разочарованието си от критиките на Ванс.
„След речта на вицепрезидента Ванс в петък трябва да се опасяваме, че общата ни ценностна база вече не е толкова обща“, каза Хойсген.
Наскоро Тръмп обеща да наложи мита върху стоки от Европейския съюз.
„ЕС е много несправедлив към нас“, заяви Тръмп пред репортери на 20 февруари. „Ще трябва да коригираме това и ще го направим.“
Разделяне с практиките на DEI
По време на кампанията си Тръмп се нахвърляше върху програмите за социална справедливост, включително програмите за многообразие, равнопоставеност и приобщаване (DEI), и в първия си работен ден на Пенсилвания авеню 1600 предприе бързи действия за прекратяване на ролята на федералното правителство в насърчаването на DEI.
С изпълнителна заповед, подписана в рамките на няколко часа след встъпването му в длъжност, той сложи край на това, което нарече „незаконни и неморални програми за дискриминация“.
До 31 януари повече от 1 милиард долара бяха съкратени от програмите за DEI в десетки правителствени агенции и отдели, като почти половината от съкращенията дойдоха от Службата за управление на персонала.
Службата за граждански права към Министерството на образованието на САЩ изпрати на 14 февруари писмо до ръководителите на образователните отдели във всеки щат, в което ги информира, че федералните средства ще бъдат намалени, ако всички програми за DEI не бъдат премахнати в рамките на две седмици.
Освен това образователният департамент съкрати 70 субсидии за обучение на програми за DEI – включително една, която учи учителите да се изправят срещу собствените си „предразсъдъци и расизъм и да развиват антирасистко мислене, основано на активи“ – които възлизат на 373 милиона долара.
Лий Зелдин, администратор на Агенцията за опазване на околната среда на САЩ, обяви на 14 февруари, че още девет договора с DEI са отменени, което спестява на данъкоплатците 60 млн. долара.
„Аз само загрявам“, написа той на X. „Имам нулева толерантност дори и една стотинка от вашите трудно спечелени пари за данъци да бъде пропиляна или да се злоупотребява с нея.“
Друга изпълнителна заповед, подписана на 20 януари, обявява, че правителството на САЩ признава само два пола – мъжки и женски.
Последваща заповед, озаглавена „Премахване на мъжете от женските спортове„, е подписана на 5 февруари, за да се сложи край на „опасните и несправедливи“ практики, които позволяват на мъжете да се състезават срещу жените в училищните и аматьорските спортове.
Наредено е да се отмени финансирането на всички образователни програми, които „лишават жените и момичетата от честни възможности за спортуване, което води до застрашаване, унижаване и заглушаване на жените и момичетата и ги лишава от личен живот“.
„Войната срещу женския спорт приключи. Отсега нататък женските спортове ще бъдат само за жени“, заяви Тръмп, преди да подпише заповедта, заобиколен от десетки млади спортистки.
Той подчерта, че премахването на „войнстващата трансджендър идеология“ е необходимо, за да се защити достойнството и безопасността на женския спорт.
Длъжностните лица също така ще насърчават международни правила за защита на женските спортове от участие на мъже и от натрапчиви правила в съблекалните, които принуждават жените да делят място с необлечени мъже.
С оглед на това, че Олимпийските игри са насрочени за Лос Анджелис през 2028 г., на държавния секретар се нарежда да използва всички подходящи мерки, за да повлияе на Международния олимпийски комитет и да блокира възможността мъже да се състезават срещу жени по време на игрите.
