От 2027 г. шофьорите и собствениците на жилища в цяла Европа ще плащат за емисиите си на CO₂ чрез нова европейска система за задължителна търговия. Зад идеята не стои свободен пазар, а строго регулиран механизъм с ценови граници, интервенции и компенсационни фондове. Решенията, които се взеха в Брюксел, засягат всяко домакинство.
В четвъртък, 23 октомври, ЕС реши в Брюксел прие плана за Европейска схема за търговия с емисии II (ETS 2). От 1 януари 2027 г. търговията с емисии ще се разшири върху всички изкопаеми горива – включително транспорта и енергийното захранване на сградите. Така в тази област също ще се въведе задължителна цена за CO₂. В крайна сметка това ще има сериозни финансови последици за всички домакинства.
Системата за търговия с емисии според създателите си представлява „пазарна“ система за управление на търсенето на стока чрез цената – в случая стоката обаче я няма на пазара. При нормални обстоятелства емисиите на CO₂ са страничен ефект от ежедневните човешки дейности като производство, доставка или потребление на пазарни стоки.
Системата със сертификати поставя политическа цена на този страничен ефект, за да включи в цената предполагаемите или реални щети от емисиите на CO₂. Който отделя CO₂, трябва да купува сертификати за това. Логиката е: за да избегнат високи допълнителни финансови тежести, фирмите и потребителите трябва да намерят начини да изпускат по-малко CO₂.
Тъй като това не става чрез пряк данък, а чрез ценови сигнал при закупуване на сертификати, поддръжниците смятат системата за пазарна. На практика обаче не само самият пазар е политически създаден, но се характеризира и със строго регулирана система за разпределение.
Брюксел не само определи общия брой квоти за емисии, обезпечени със сертификати. ЕС също взе окончателно решение да се намесва в „пазара“. В крайна сметка кога, на каква цена и в какъв обхват сертификатите да се „продават на търг“ или „добавят“ също се решава политически.
Днес в Германия например има „национална“ цена за CO₂. В момента тя е 55 евро за тон, а следващата година ще се движи между 55 и 65 евро. От 2027 г. ETS 2 ще поеме ценообразуването. Тогава доставчиците на енергия ще са задължени да купуват сертификати за всеки литър бензин, дизел или мазут, за всеки кубичен метър природен газ. Тези разходи в крайна сметка се прехвърлят на купувача и накрая на крайния потребител.
Новото регулиране ще оскъпи масово шофирането, но и отоплението. В момента още има квота безплатни сертификати, които се раздават на операторите на промишлени съоръжения. От 2027 г. всички сертификати ще се продават на търг.
Според изчисления на Enpal се оказа, че още през 2026 г. върху собствениците на имоти могат да паднат средно около 440 евро разходи за CO₂. При по-високи цени или лошо енергийно оборудване на обектите би било 790 евро. Има обаче и сценарии, според които цената на CO₂ от ETS 2 в перспектива може да достигне 250 или дори 400 евро за тон.
В такива случаи годишните допълнителни тежести ще са между 1980 и 3200 евро. В зависимост от енергийното състояние наемодателите трябва да поемат до 95% от допълнителните разходи. В зависимост от класа енергийна ефективност обаче и произтичащите допълнителни разходи за 4-членно семейство с 95 кв.м жилищна площ значително ще се увеличат. При газово отопление в клас енергийна ефективност на сградата C – до 570 евро, при клас G – до 1425 евро.
ЕС иска да ограничи твърде екстремните последици чрез поредица стабилизационни механизми. За целта възнамерява от самото начало да наблюдава развитието на цените по време на търговете. Ако цената се покачи над 45 евро за тон и това състояние се задържи поне два месеца, Брюксел пуска 20 милиона допълнителни сертификата.
Ако цената се покачи повече от двойно спрямо средната стойност от предишното полугодие, се пускат 50 милиона допълнителни сертификата. При тройно увеличение ще са цели 150 милиона.
Освен това е предвиден резерв за пазарна стабилност (MSR). Той ще стои на разположение на Европейската комисия, за да управлява предлагането и цената чрез целенасочени интервенции. Германия, Австрия и Испания в момента искат още по-гъвкави граници за намеса, за да се избегнат ценови шокове.
Тъй като вече се очертава, че ETS 2 ще засегне преди всичко домакинствата с ниски доходи, от 2026 г. ще стои на разположение фонд „ЕС 2023/955“. Този фонд, създаден до 2032 г., като „социален климатичен фонд“ ще финансира саниране на сгради, климатично съобразно отопление и използване на обществен транспорт.
Предвидени са и директни плащания към особено засегнатите домакинства. Фондът ще се захранва не на последно място от средствата, които Брюксел събира чрез търговията с емисии. В Германия коалицията „Светофар“ вече обеща да компенсира домакинствата за допълнителните тежести от ценообразуването на CO₂ с „климатичен бонус“. И черно-червената коалиция предвижда такъв механизъм. До момента обаче нищо не се случи в тази насока.
Някои държави-членки на ЕС искат отлагане на ETS 2 с три години – сред тях Полша и Чехия. Германия обаче иска да се придържа към началната дата 2027 г., за да позволи „плавен преход“ от националната система. Ако цените на енергията през 2026 г. са „изключително високи“, член 30к от Директивата за ETS предвижда отлагане на въвеждането с една година.
Още от средата на 2026 г. ще започнат първите търгове на сертификати по планираната система. Така „пазарът да се привикне към цената“, както гласи един неофициален документ в Брюксел. Това ще „направи очакваната цена по-ясна“ – и за домакинствата. Първите покачвания на цените в рамките на експеримента може да станат още тогава. В резултат се очертава, че от 2027 г. не само недостигът, но и една политическа конструкция може да оскъпи енергията в Европа.
