Регулирането на вагусовия нерв чрез сензорна стимулация, масаж, тежка играчка или одеяло могат да помогнат за успокояване на децата с аутизъм
Нервната система при аутизма често функционира в по-ригидно, чувствително и уязвимо състояние, което затруднява адаптацията към сензорни и емоционални изисквания. Блуждаещият (Вагус) нерв играе жизненоважна роля в регулирането на нервната система и може потенциално да възстанови баланса. Техники като сензорна стимулация и движение могат да подобрят този баланс, осигурявайки множество ползи за хората с аутизъм.
Нервна система при аутизъм
„Нервната система при аутизма е уязвимо и чувствително нещо“, споделя пред The Epoch Times Меган Неф, психолог, специализиран в аутизма и синдрома на дефицит на вниманието/хиперактивност (ADHD) с докторат по клинична психология.
„Когато работя с моите невродивергентни клиенти, част от това, което правя, е да им помогна да разберат какво се случва в тяхната нервна система.“
Невродивергентните хора са тези, чиито мозъчни процеси функционират различно от типично очакваното и включват хора със състояния като аутизъм и Синдром на хиперактивност и дефицит на вниманието.
Когато нервната система е в баланс, човек е в рамките на т.нар. прозорец на толерантност. В това състояние умът и тялото могат ефективно да реагират на стрес, да останат спокойни и присъстващи и бързо да се възстановяват от предизвикателствата.
Прозорецът на толерантност обаче има своите граници. Когато стресът стане непреодолим или хроничен, особено без необходимата подкрепа или време за преработването му, човек може да излезе извън този прозорец в състояние на хиперактивация (повишено състояние на бдителност) или хипоактивация (откъсване или липса на ангажиране).
Невродивергентните нервни системи често са по-ригидни от невротипичните, което означава, че прозорецът на толерантност при тези хора обикновено е по-малък, казва Неф, отбелязвайки, че има доказателства, че стимулацията на блуждаещия нерв подобрява поведението при хора с аутизъм.
Доказано е, че хората с аутизъм и други неврологични разстройства имат намален вагусов тонус (по-ниска активност на блуждаещия нерв) и че намаленият вагусов тонус може допълнително да влоши социалното ангажиране, споделя пред The Epoch Times д-р Приял Моди, практикуващ интегративна медицина. Подобряването на вагусовия тонус може да разшири прозореца на толерантност.
Стимулацията на вагусовия нерв увеличава нивата на окситоцин. Окситоцинът е хормонът, свързан с любовта и привързаността.
Когато окситоциновата система е дисрегулирана, това може да допринесе за трудностите в социалната и емоционалната обработка, често срещани при хора с аутизъм, казва Джанет Отерсберг, трудов терапевт и директор по образованието в Института по метаболитен терен в Калифорния.
Разширяване на прозореца на толерантност
За да се разширим прозореца на толерантност, първо трябва да го разбираме.
„Чрез последователно наблюдение по този начин с течение на времето, започваме да виждаме моделите на нервната система и можем да проследяваме и наблюдаваме кога сме в нашия прозорец на толерантност“, казва Неф. „След като имаме тази информация, можем да въведем упражнения за разширяване на този прозорец.“
Сензорна стимулация
Хората с аутизъм често се сблъскват със сензорни предизвикателства, свързани с нарушено сензорно филтриране. Сензорното филтриране позволява на нервната система да остане в рамките на прозореца на толерантност. То се отнася до способността на мозъка да филтрира и приоритизира сензорните входящи сигнали, позволявайки ни да се фокусираме върху релевантните стимули, докато игнорираме ненужните или разсейващите.
Когато сензорното филтриране е нарушено, това може да доведе до повишена чувствителност към звуци, светлини или докосване, стесняване на прозореца на толерантност.
„Представете си сензорното филтриране като порта на ферма“, казва Балт. „Нормално портата пропуска някои стимули и задържа други. Но за някой със сензорно претоварване и прекалено симпатикова нервна система, портата е счупена; стои широко отворена, пропускайки всичко наведнъж. Те не могат да различат кое е важно и кое не, оставайки сериозно претоварени.“
Техниките за сензорна стимулация могат да помогнат. Например, специфични усещания като четкане или използване на тежка играчка или одеяло дават на мозъка нещо конкретно, върху което да се фокусира, което може да заглуши други претоварващи сензориката дразнения. В класната стая тежка играчка в скута на детето може да помогне то да се чувства по-спокойно и да предотврати сензорно претоварване, казва Балт.
Масажът е друг ефективен начин за повишаване на вагусовия тонус. Човешкият контакт е от съществено значение за нашето благосъстояние, но много от нас минават през живота си лишени от докосване. Внимателният, целенасочен допир не само стимулира блуждаещия нерв, но и увеличава окситоцина. Докато получаването на масаж от някой друг може да бъде полезно, Неф казва, че можем да използваме и прости техники, за да се масажираме сами.
Например, можете да използвате върховете на пръстите си, за да приложите лек натиск с кръгови движения по страните на врата, съсредоточавайки се върху областите точно под ушите и близо до ключицата. Друг метод е масажът на ръцете, като разтривате основата на дланите си и разтягате пръстите си. Масажирането на стъпалата с палци също може да активира точки на натиск, които помагат за регулиране на нервната система.
Движение
Енергичното движение (като дълги разходки или бягане), вдигането на тежести и соматичното движение са чудесни възможности за стимулиране на вагусовия тонус, казва Неф. Вдигането на тежести има допълнителното предимство, че оказва дълбок натиск върху ставите, което много невродивергентни хора намират за успокояващо.
Соматичните или осъзнати, центрирани върху тялото движения, като бавни, целенасочени разтягания, леки йога пози и заземяващи упражнения, са полезни и за лекуване на травми.
Резултатите
Според Балт след включването на повече движение и сензорна стимулация в рутината на децата с аутизъм, симптомите им започват да се подобряват.
Почеркът и четивните умения се подобряват, нервните изблици станали по-редки, цялостното им настроение се подобрява и текстурите на различните храни ги безпокоят по-малко. Дори сънят им се подобрява с помощта на тежка играчка.
„Когато научим за нашите нервни системи, можем да започнем да си връщаме силата“, казва Неф. „Научаваме причините защо нашите нервни системи се държат по начина, по който го правят, така че да можем да се научим как да ги влияем и регулираме.“