Славчо Николов е заместник директор и режисьор на Старозагорската опера. Завършва Националната музикална академия „Проф. Панчо Владигеров“, специалност оперно пеене (бакалавърска степен) в класа на проф. Асен Селимски и магистратура по оперна режисура в Нов български университет в класа на доц. д-р Нина Найденова и Симеон Симеонов. От 2012 г., е режисьор в Държавна опера – Стара Загора и в Държавна опера – Пловдив. Първият му самостоятелен спектакъл е опера за деца „Веселите музиканти“ от Александър Владигеров. Следва „Севилският бръснар“ от Росини (адаптация за деца), номиниран за Наградата на Съюза на музикалните и танцови дейци в България „Кристална лира“ в категорията „Постановъчен екип“ (2013). От 2017 г. е заместник директор на Държавна опера – Стара Загора.
Постановки: „Bienvenido Argentina“ (спектакъл танго с панорама на немия филм); „Българи от старо време“ (Асен Карастоянов); „Веселите музиканти“ (Александър Владигеров); „Джазоспекция“; „Драгунет“ (Жак Офенбах); „Кино класик „Saundtracks“ (спектакъл с филмова музика); „Крокфер“ (Жак Офенбах); „Петя и вълкът“ (Сергей Прокофиев); „Севилският бръснар“ (Джоакино Росини); „Слугинята – господарка“ (Джовани Перголези); „Хубавата Елена“ (Жак Офенбах)
Ще свържа първия си въпрос с думите на вицепрезидентката Илияна Йотова, че ще е добре да се насочат повече средства и да се мисли повече за културата. Вие като човек, който е в ръководството на една от най-значимите български институции вече 8 години, как бихте коментирали тези думи? И как се справя операта във времена, когато очевидно става все по-трудно за всички?
Нека започна с думите на вицепрезидентката. Наистина перо „Култура“ и перо „Спорт“ са първите две, които във времена на криза се орязват и се спестява от тях, въпреки че именно тяхната функция е точно в моменти на криза най-много да помагат да се запази духът на нацията, да се почувства тя като едно цяло, да се обедини… Така разбирам аз мисията ни като културен институт. Трудно е… винаги е било трудно. В изкуството никога не е било лесно, дори и в най-хубавите времена. Но ние сме свикнали и изкуството в общи линии се ражда в трудни времена. Не се предаваме и вървим напред.
Основната тема на разговора ни ще e операта „Евгений Онегин“, на която Вие сте режисьор. Тя беше представена в София в края на миналата година и е приета от публиката изключително радушно. На какво според вас се дължи този успех, при положение, че софийската публика е доста пренаситена откъм събития?
Да, спектакълът беше зареден с много добра, положителна емоция. Министърът на културата Найден Тодоров също присъства на спектакъла, а след това каза за представлението изключително ласкави думи. Екипът, с който създадохме спектакъла – солистите, целият колектив на операта, които участваха тогава, наистина дадоха за момента най-доброто от себе си и това си пролича. Това е характерно при изкуството – то е обмен на енергия между публиката и случващото се на сцената. А тук публиката беше пълна с радостно очакване, от самото начало се усети тази положителна емоция между публика и сцена и спектакълът се зареди още повече с енергия. И друга важна според мен причина: целият идеен екип – аз като режисьор, дизайнерът Гендони, маестро Ивайло Кринчев, и хореографката Ромина Славова се постарахме разказът ни да бъде максимално близък до оригинала на Пушкин. Да предадем идеята, че кошмарът ни да си изтървем шанса е най-голям, когато сами сме си виновни…
Казахте и за костюмите, че сте се придържали към традиционния руски стил, с изключение на бонетата на провинциалния бал…
То си е било стил за времето си с бонетата в Русия, така са си ходили дамите в това време. Много държахме с Гендони, точно това говорихме: всичко да бъде запазено в руски стил, да присъства руският фолклорен костюм, но да присъства и европейския стил в техните костюми. Защото и той е автентичен.
Един интересен детайл относно декора: в стаята на неомъжената Татяна има голяма икона на Богородица, която обаче в стаята на омъжената Татяна отсъства. Има ли някаква символика зад това?
Втората сцена се случва в имагинерния свят на Онегин. Ние не се връщаме в стаята на Татяна, каквато я вижда тя. Връщаме се в съзнанието на Онегин, който си мисли, че това е същото младо момиченце, с което той някога си е позволил една несериозна игра. Ето го преходът към пропуснатите възможности. Затова не присъства и Богородица, тъй като той като цяло в неговите представи от самото начало религията отсъства. Религията е била нещо свято за Татяна и семейството ѝ – Онегин е съвсем различен. Светостта на брака за него не съществува. Затова и той ѝ предлага, въпреки че е омъжена, те все пак да имат връзка – извънбрачна афера. Това всъщност е дълбоко антихристиянско…
… и реално в разрез с традиционните семейни ценности. Имат ли все още традиционните ценности място в нашето общество?
Разбира се, че имат. Нашето общество е изградено върху десетте Божии заповеди, на тях се уповава и всеки трябва да ги спазва. Зависи кой как чете Евангелието и как ги възприема, но те са актуални и до ден днешен.
А вие виждате ли български културни дейци като стожер, който да поддържа тези традиционни ценности и да се противопоставя като че ли на теченията, те да бъдат изместени от ценностната система?
Основната мисия на творците е да задаваме ценности, да даваме теми на размисъл, да проправяме пътища… Случвало ви се е може би и на Вас много пъти или със спектакъл, или с филм, това, което се е разглеждало като проблем в самия филм, после продължаваш да си го мислиш. Защо така се е случило? Каква е била причината? В общи линии това ни е, това ни е мисията. И държавата затова ни подкрепя (да говоря сега малко като заместник-директор), затова ни дават тази субсидия, защото ние трябва да показваме на хората качество в изкуството. Изкуството не е комерсиално. Ние като културна институция сме задължени да показваме качество, да показваме на хората хубави и стойностни неща – не просто нещо за забавление.
Мислите ли, че днес образът на Татяна Ларина може да проговори на младите момичета и да бъде добър пример за тях?
Да, разбира се, Татяна е носител на нравствени ценности, които биха могли да проговорят и на момичетата, и на момчетата. Освен това, много е интересно как всеки артист придава на образа своята трактовка. В спектакъла играе украинската солистка, Тамара Калинкина, която е изключително експресивна. Докато другата солистка Беса Лугичи ни представя една много обърната към себе си Татяна, много вглъбена. Аз като режисьор им бях оставил пълна свобода да изразят и себе си и как всяка една пречупва образа на Татяна през себе си и ми беше много интересно да наблюдавам този процес.
Да, всяка жена носи своите черти. Това ме подсеща за друг спектакъл на Старозагорската опера, с участието на Михаела Филева: „Есмералда – Парижката Света Богородица“. Там се разкрива един съвсем друг женски образ, на жизнерадостното, весело момиче, което с чаровната си усмивка пленява всички и ги заблуждава, че е лесно достъпна…
Есмералда е по-скоро мюзикъл, той е доста различна форма. Но разбира се, режисьорът има свободата да представи и операта като модерно изкуство, и мюзикълът – като традиционно. Всичко зависи от това какво искаш да постигнеш самият ти.
Но и в двете е добре да има жива музика, с това сте съгласен? Казвам го, защото наскоро гостува в София френският спектакъл и там музиката беше на запис, което разочарова някои зрители.
Аз не съм гледал френския спектакъл, за да преценя, но да, по принцип винаги е по-добре музиката да е на живо. Енергията е съвсем друга. И да, именно това забелязваме в момента като тенденция на Запад – технически и визуално компромиси не се правят, но се спестява от оркестър например. Което влияе на качеството, макар и не всеки да го забелязва. Дори някои хора се сетиха за нашия спектакъл покрай това гостуване, и че при нас музиката е била на живо. Именно това е зад теб все пак да стои държавната подкрепа, за да можем ние да си позволим оркестър и да не правим компромис с качеството в това отношение.
Благодарим Ви от сърце за разговора. Ще се свържем отново, за да поговорим за големия ви юбилей – 100-годишнината на Държавна опера – Стара Загора през месец април.
Статията е написана с активното съдействие на Ивелина Колева.
