На 16-ти април 2025 г. се навършват 100 години от ужасния атентат в катедралния храм Света Неделя. Той е извършен на Велики Четвъртък и окървавява светлите празници в година, когато бесовете на комунизма бродят интензивно и в Русия, и в близката ѝ по дух България.
Предистория
След загубата във Втората Балканска и Първата Световна войни, след извършения над българите геноцид в съседните нам държави, и особено заради злочинствата на Сърбия над българското население в Македония, народът на България няма никаква вяра в своите управници. Разочаровани от австроунгарския си цар Фердинанд и надяващи се единствено на братския руски народ, българите все по-обнадеждени прегръщат комунистическата идеология, надявайки се тя да възстанови загубената справедливост. Когато през юни 1923 г. правителството на земеделеца Александър Стамболийски е свалено с преврат и на власт идва демократът Александър Цанков, левите идеи се разпространяват все повече и повече. На 23-ти септември 1923 г. избухва в Северозападна България избухва селско въстание, инициирано от БКП. То е удавено в кръв. БКП е поставена извън закона, но многобройните ѝ членове се готвят за отмъщение.
Терористични убийства през Страстната седмица
През април 1925 година, в дните между Цветница и Великден, България е разтърсена от серия атентати. На 14-ти април в прохода Арабаконак група комунисти и анархисти откриват огън срещу автомобила, в който пътува българият цар Борис III. Благодарение на шофьорските си умения и удивителното си самообладание, както и на адютанта си ротмистър Стаматов, който отвръща със стрелба срещу нападателите, цар Борис се измъква невредим от засадата, но двама от неговите спътници са убити: 39-годишния български учен ентомолог проф. Делчо Илчев и Петър Котев, отличен познавач на българските планини. Същата вечерта в градинката пред църквата „Свети седмочисленици“ е убит народният представител о.з. ген. Константин Георгиев. Застрелян е, докато отива на литургия със съпругата и осемгодишната си внучка, която го е държала за ръка… Ген. Константин Георгиев е бивш началник на Генералния щаб. Той е трябвало да изпълни клаузата от Нйойския договор да сведе българската армия от 880 хиляди души до 33 хиляди. Той се справя с тази мъчителна задача доблестно и обективно, а накрая сам подава оставка. Комунистите го убиват, защото знаят, че на погребението му ще дойде елитът на България.
Кървавият Велики четвъртък
Ето какво пише в мемоарната си книга „Моето време“ тогавашният министър председател на България Александър Цанков: „В катедралната църква „Света Неделя“ ковчегът с тленните останки на покойния бе сложен на определеното за опяване място. Отляво беше семейството на покойния. Отдясно на владишкия трон служеше софийският митрополит Стефан, насреща бяхме наредени в две редици министрите, а зад нас храмът беше препълнен с народ – мъже, жени, имаше и деца; официални и длъжностни лица и целият генералитет – запасни и действащи офицери.
В спомените си Александър Цанков уточнява, че клисарят Задгорски, съучастник в престъплението, премества ковчега по-напред, така че всички министри застават ТОЧНО под купола, където вече е била заложена бомбата с 30-40 кг взрив. Това отместване всъщност ги спасява, макар че неукият клисар очевидно е мислел, че попаднали точно под взрива, смъртта им е гарантирана.
Софийският митрополит Стефан чете Евангелието, когато бомбата е взривена. По спомени на Цанков последните произнесени думи са: „Недейте се чуди на това, защото иде час, когато всички, които са в гробовете, ще чуят гласа Му и ще излязат – ония, които са вършили добро, ще възкръснат за живот, а които са вършили зло… …ще възкръснат за осъждане“.
Чудовищният взрив, който разрушава централния купол на катедралата, се чува в цяла София. Борис III оцелява по чудо и за втори път в разстояние на два дни е спасен от убитите при Арабаконак свои спътници – той закъснява за опелото в църквата „Света Неделя“, защото присъства на погребенията им.
Разрушения и гибел
„Дебела тъма легна и покри с непроницаем мрак Божия храм и нас, които бяхме в него – пише Александър Цанков. – Потънахме като че ли в ада.“
Страшната картина на повалените сред отломките хора, стенанията и воплите на умиращите и затрупаните под развалините на катедралата, разкъсаните тела на загиналите, окървавените лица и риданията на щуращите се оцелели, опитващи се да намерят близките си, се запечатват завинаги в съзнанието на очевидците.
Легендарният Юрий Захарчук, командир на Пожарната команда, също описва мястото на престъплението: „Там видях жива гробница: парчета от икони, разхвърляни шапки, ръце, окървавени глави и всичко това бе застлано с кръв.“
Убити са 213 души. Между тях има много жени и деца – известни са имената на малолетните Роза, Верка, Петър… Загиват ученици, студенти, учители, журналисти, адвокати, архитекти. Ранените са около 500 души, голяма част от тях – тежко.
Само за няколко мига България губи десетки висши офицери – повече, отколкото във всички войни дотогава. Участвали в не една война, тези герои от Сръбско-българската, Балканската, Междусъюзническата и Първата световна войни, тези българи патриоти загиват от престъпната ръка на други българи. Сред ранените са генерал Владимир Вазов и генерал Иван Дипчев – син на Райна княгиня. А атентатът се ръководи от Коста Янков – негов пръв братовчед и племенник на Райна Княгиня!
Министрите, макар и ранени, някои тежко, се събират веднага и в пълен състав (!) на заседание в Министерството на войната. Взема се решение да бъде обявено военно положение. Още в първите минути след атентата, макар и сам контузен, министърът на външните работи Христо Калфов, вече е в Централна поща, откъдето по телеграфа и по телефона дава разпореждания и отправя първата окръжна телеграма, с която съобщава за станалия атентат и за това, че Царят и правителството са живи и невредими, а редът в столицата е запазен.
В мемоарите си Александър Цанков припомня: „Срещу Нова година на 1925 е осуетен атентат, който да вдигне във въздуха Военния клуб, по времето тъкмо когато държавният глава поздравява столичани с Новата година по тогавашния обичай. Атентатът биде осуетен, защото адската машина бе открита случайно.“
Седмица преди 100-годишнината от атентата в „Света Неделя“ Велбъждският епископ Исаак отслужи панахида в памет на невинните жертви на комунистическия атентат, след което прочете словото на патриарх Даниил по случая. Публикуваме го без редакторска намеса:
Едно зловещо покушение, извършено точно преди столетие в този свят Божи дом, катедрален храм на Софийските митрополити, и днес продължава да вцепенява сърцата ни и да ужасява християнската и човешката ни съвест с жестокостта и безчовечността на своя замисъл, с хладнокръвието и безбожната дързост, с които е било извършено. Всяка година от тогава и досега ние възнасяме нашите молитви за упокой на невинните жертви на това тежко престъпление и молим Бога за Неговата милост към всички човеци: както към жертвите на това и подобните на него престъпления, така и към всички онези, които се оставят да бъдат използвани като оръдия на разрушителната сила на злото в нашия свят. Така ни учи нашият Господ и Спасител Иисус Христос, така проповядва и Неговата света Църква от самото начало на своето съществуване: да имаме любов не само към тези, които ни обичат и ни правят добро, защото това умеят всички, но и към онези, които ни проклинат и мразят, обиждат и гонят (срв. Мат. 5:44), и да прощаваме на всички, защото и Сам нашият Бог „… оставя Своето слънце да грее над лоши и добри, и праща дъжд на праведни и неправедни“ (Мат. 5:45), и с Отеческата Си любов е готов да прости на всички човеци техните прегрешения.
Извършен в навечерието на Възкресение Христово, на Велики четвъртък – деня на Тайната вечеря на Господа с Неговите свети апостоли, атентатът в този православен храм е емблематичен пример за дълбочината, до която грехът прониква в човешката природа и замъглява в съзнанието ни Божия образ, според който сме сътворени. Грехът е в човека още от времето на нашите прародители, ала в човека е и силата, която Бог дава за борба с греха. Животът е дар от Бога – Който Сам е Живот и единственият Източник и Подател на живота, – и никой не може да отнема своеволно ничий живот, независимо от каквито и да било съображения, оправдания или извинения. Човешката история недвусмислено свидетелства за това, че нито един въпрос или проблем не е намирал истинско и трайно решение по насилствен път. Насилието ражда ново насилие; насилствената смърт ражда още насилствена смърт. Такава може да бъде единствено логиката на света, който лежи в зло, от която нашият Господ Иисус Христос ни е освободил, като ни е дарувал Своя Нов закон и Завет на любовта – включително и особено към нашите врагове.
Извършеното в този свят Божи храм дръзко убийство на личности от държавното и военното ръководство на Царство България, а заедно с тях – и на множество невинни жертви, включително и деца, от комунистически и атеистични кръгове представлява тежък грях и престъпление, за което са възможни най-различни обяснения, но за което няма и не може да има никакво оправдание. Грехът може да бъде простен при наличие на дълбоко и искрено покаяние, но престъплението трябва да бъде помнено, за да не бъде повтаряно. В паметта на Православната ни църква и на нашия народ атентатът в катедралата „Света Неделя“ остава завинаги едно позорно петно от миналото, което може да бъде изчистено единствено по пътя на покаянието. С присъствието тук в този ден и с нашата обща молитва за невинните жертви на това кърваво злодеяние ние свидетелстваме пред Бога и пред цялата Църква Христова за това, че сме осъзнали греха на нашите предци и че в нас има решимост и воля за промяна.
Бог да прости и да упокои при Себе Си жертвите от възпоменаваното днес ужасно престъпление, както и всички жертви на омразата на човек към човека. Да ги помилва и да ги приеме, като благ и Човеколюбец, в Своите небесни жилища, а на нас да дава разум и мъдрост: да страним от всеки зъл помисъл, да ценим и свято да пазим и своя, и чуждия живот, да уважаваме всеки човек, независимо от различията между нас, и да стоим далеч от всяко зломислие и злодеяние!
Вечна и блажена да бъде паметта на невинните жертви от атентата в Софийския митрополитски катедрален храм „Света великомъченица Неделя“!
Статията е написана с библиографски справки от Даниела Горчева.
