Getting your Trinity Audio player ready...
|
Министърът на вътрешните работи на канцлер Фридрих Мерц заяви, че иска да „изпрати ясен сигнал към света и към Европа, че политиката в Германия се е променила.“
Новото германско правителство нареди на властите да връщат повече нелегални имигранти на границите на страната.
На 7 май, първия ден на новата администрация, германският вътрешен министър Александър Добринд издаде заповедта, която според него постепенно ще увеличи броя на отказите, като същевременно ще въведе по-строг контрол на германските граници.
„Въпросът е за яснота, последователност и контрол. Няма да затваряме границите, но ще контролираме границите по-строго и този по-силен контрол на границите ще доведе и до по-голям брой откази,“ каза Добринд.
„Ще гарантираме, че стъпка по стъпка, повече полицейски сили ще бъдат разположени на границите и ще могат да извършват тези връщания.“
Той отбеляза, че уязвимите хора, включително деца и бременни жени, няма да бъдат отхвърляни на германската граница.
„Не става въпрос да започнем да отхвърляме всички напълно утре, а да гарантираме, малко по малко, че прекомерните изисквания са намалени, че намаляваме броя и че изпращаме ясен сигнал към света и към Европа, че политиката в Германия се е променила,“ каза Добринд в коментари, публикувани в Politico.
Заповедта отменя де факто практиката от 2015 г. при бившия канцлер Ангела Меркел, която позволи на 1 милион нелегални имигранти да влязат в Германия на границата, ако поискат убежище.
По това време Федералната служба за миграция и бежанци на Германия обяви в един-единствен пост в социалните медии, че преустановява Дъблинския протокол – правило, изискващо бежанците да кандидатстват за убежище в първата държава-членка на ЕС, в която стъпят.
В резултат Германия се превърна в предпочитана дестинация за огромен приток на бежанци от разкъсаната от война Сирия. Но новината за спирането бързо се разпространи сред търсещите убежище по целия свят, много от които изхвърлиха паспортите си, за да влязат в страната.
През януари канцлерът Фридрих Мерц, чието ново правителство официално пое властта на 6 май, обеща да наложи постоянен граничен контрол след смъртоносно нападение с нож в Бавария и ареста на афганистански нелегален имигрант.
Неговата администрация, в коалиция с лявоцентристката SPD, има зад петите си популистката „Алтернатива за Германия“ (AfD), която поддържа по-твърда линия по въпросите на имиграцията и постоянно се класира като втората най-популярна партия в страната.
Мерц се закле никога да не управлява с дясната партия AfD, въпреки второто й място на общите избори, дори ако това би осигурило ясно мнозинство.
На 2 май германската разузнавателна агенция официално класифицира AfD като „екстремистка“.
Проучване на Ipsos през март показва, че партията AfD за първи път оглави проучванията.
По-късно AfD обяви, че съди вътрешната разузнавателна служба на страната за класифицирането й като „крайнодясна екстремистка организация“.
Политиката на Добринд е в съответствие с Европа, която също затвърдява позицията си по отношение на имиграцията.
Съгласно Пакта на Европейския съюз за миграция и убежище, държавите-членки могат да сключват споразумения с държави извън ЕС за обработка на молби за убежище извън територията на ЕС, като потенциално създават центрове за обработка в Северна Африка или по-далеч.
Нелегалните имигранти влизат в ЕС предимно чрез пресичане на Средиземно море от Северна Африка и чрез сухопътни маршрути през Полша и Балканите, според данни на Frontex, Европейската агенция за гранична и брегова охрана.
Под натиска на партии с по-твърди имиграционни платформи, традиционните политически партии постепенно изоставиха някогашните си прогресивни имиграционни позиции и подкрепиха повторното въвеждане на вътрешен граничен контрол в зоната на свободно движение „Шенген“.
През 2024 г. председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен предложи сключване на споразумения с държави извън ЕС, от които произхождат нелегални имигранти или през които преминават, за да бъдат спрени мигрантите в тези страни.
Тя също така предложи изпращането на тези, които нямат право да останат в ЕС, към „центрове за връщане“ в държави извън ЕС, като Египет, Мароко, Алжир, Мавритания, Сенегал и Мали.
Такива центрове все още не са създадени.