Майчинството не е отклонение от мисията. То самото е мисията.
Коментар
Не исках да чакам толкова дълго, преди да имам деца. Просто се получи така. Бях много ангажирана – управлявах ресторанти, стремях се към растеж, надявах се да науча всичко добре, за да мога да започна отначало, ако се наложи. Изграждането на империя беше моят фокус. Първият ми брак дойде и си отиде през този период. Тогавашният ми съпруг дори ми каза, че се притеснява дали ще мога да се грижа за дете, защото бях толкова погълната от работата.
Години по-късно, на 36, се омъжих за сегашния си съпруг. Вече имаме четири деца. Статистически погледнато, шансовете не бяха на наша страна. Репродуктивната способност при жените рязко спада с възрастта, но аз бях благословена. Въпреки всички предупреждения и вероятности, все пак успях да създам голямо семейство.
Но сега осъзнавам колко рядък случай съм. Като общество изживяваме истинска репродуктивна криза – и това не са просто слухове.
Според новопубликувани данни от Центровете за контрол и превенция на заболяванията (CDC), Съединените щати достигнаха най-ниския коефициент на раждаемост в историята си през 2024 г.: само 1,599 деца на жена, далеч под необходимите за възпроизводство 2,1. Раждаемостта спадна сред жените под 35 години във всички възрастови групи. Само при жените над 40 се наблюдава леко увеличение.
Подозирам, че това леко увеличение се дължи отчасти на лечението за безплодие. И за всяка една от тези жени над 40, които успяват да заченат, има много повече, които чакат и после преживяват тежък емоционален срив, когато разберат, че вече не могат да станат майки. Увеличението на раждаемостта след 40 г. не обръща тенденцията – то е много малка част от драстичния спад сред жените на 20 г. и 30 г., повечето от които няма да успеят да обърнат хода на събитията.
Това не е просто случайност. Това е до известна степен преднамерено.
Създадохме свят, в който създаването на живот се възприема не като естествено призвание, а като избор – дори като бреме. Наситихме средата си с ендокринни разрушители, устойчиви във времето химични съединения и добавки, които унищожават хормоните. Изправени сме пред епидемии от нисък тестостерон и намаляващо количество сперматозоиди – толкова сериозни, че експертите предупреждават, че можем да достигнем нула жизнеспособни сперматозоиди в западния свят до 2040 г., ако тенденциите се запазват. Затлъстяването, стресът, лошото хранене и прекомерната употреба на лекарства само влошават положението. Междувременно противозачатъчните, абортите, вазектомиите и таблетките за след полов акт се възхваляват като прогрес – дори когато подхранват постепенния спад в плодовитостта.
Всички останали бозайници на планетата дават приоритет на размножаването – обикновено веднага след храната и водата. Ние, като съвременни хора, сме единственият вид, който сякаш забрави най-основното си предназначение. Държим се така, сякаш можем да надскочим биологията и да функционираме, все едно животът не трябва да продължи. И резултатите се виждат.
Разглеждам това по-задълбочено в предстоящата ми книга „Разобличени от природата„, но ще кажа това направо тук: Когато сте в края на живота си, какво ще има най-голямо значение? Стартъпът, който продадохте на хедж фонд, който инвестира в него и му помогна да процъфти? Или този, който погълнаха, съсипаха и разбиха? Или вашите деца?
За мен отговорът е лесен. Няма постижение, което да се сравни с това да гледам как децата ми се смеят, докато гоним зайци из фермата ни привечер. Няма награда или титла, която да се сравни с онзи миг, в който се сгушвам в леглото до мъжа си и четирите ни деца, струпани едно върху друго на двата съединени матрака, и гледаме филм заедно. Няма бизнес среща толкова прекрасна, колкото семейната разходка до фермерския пазар вторник следобед.
Майчинството не е отклонение от мисията. То е самата мисия
И въпреки това, в целия западен свят изградихме култура, която го обезценява – и деликатно, и открито. Казваме на жените, че за да имат стойност, трябва да „допринасят“, като се изкачват по корпоративната стълбица. Възприемаме плодовитостта като проблем за решаване, а не като дар, който да пазим.
Междувременно голяма част от света все още цени децата. В Близкия изток, Южна Америка и части от Африка раждаемостта остава по-висока и семейството остава в центъра. За разлика от тях Съединените щати и Европа са в стръмен демографски упадък. Дори Китай, някога образец за контрол на населението, сега отчаяно се опитва да отмени политиката си за едно дете, тъй като последствията стават ясни.
Истината е безкомпромисна: нация, в която не се раждат деца, не може да оцелее. Народ, който се отказва от децата си, се отказва от самото си бъдеще.
Част от това е извън нашия контрол – но не всичко. Тези от нас, които могат да имат деца, трябва да се справят със задачата. Не само заради личното наследство – но за доброто на човечеството.
Трябва да изберем вярата пред страха, живота пред удобството, предназначението пред показността. Трябва да се противопоставим на културния разказ, който твърди, че децата са тежест, и да възвърнем древната истина: Децата са благословия.
Аз имах късмет. Създадох семейството си късно и се получи. Но сега виждам колко крехък е този прозорец от време. Данните не лъжат. Раждаемостта в Америка е в свободно падане, а ние се преструваме, че това няма значение. Но има. Винаги е имало.
Нека си спомним това, което другите създания никога не забравят: животът трябва да продължи. И ако искаме бъдеще, което си струва да живеем, трябва да започнем да го създаваме – буквално.
