Коментар Тази сутрин се събудих с ечемик на окото. Боли. Отекло е. Неприятно е. Но не е нищо сериозно. Имала съм ечемик няколко пъти в живота си. Боли няколко дни, дразни и накрая минава. Въпреки че знам всичко това, усещам колко много от вниманието ми поглъща това дребно неудобство. Отокът привлича погледа ми всеки път, когато мина покрай огледало. Болката ми напомня за него всеки път, когато мигна. Тази сутрин се хванах да търся лечебни средства, да правя компреси, да приготвям торбички с чай от лайка, да смесвам рициново масло с тамян и невен - и като цяло да изразходвам далеч повече умствена енергия за едно ...

Вчера ходих по магазините със семейството си. Нищо необичайно. Хранителен магазин, зоомагазин, МОЛ. Но нещо не беше наред. Щом го видях, вече не можех да го изтрия от съзнанието си. Където и да погледнех, хората бяха само наполовина там. Двойки вървяха рамо до рамо, всеки с поставени слушалки, потопен в съвсем различен свят. Тийнейджъри стояха до родителите си с една слушалка в ухото – наполовина тук, наполовина някъде другаде. Жени бутаха колички из редиците с телефона в ръка, гледайки подкасти, докато избираха продукти. Наблюдавах как един мъж стои пред витрината с месо, внимателно подбира пържоли и едновременно с това очевидно провежда важен разговор по Zoom. Говореше ...