Вчера ходих по магазините със семейството си. Нищо необичайно. Хранителен магазин, зоомагазин, МОЛ. Но нещо не беше наред. Щом го видях, вече не можех да го изтрия от съзнанието си. Където и да погледнех, хората бяха само наполовина там. Двойки вървяха рамо до рамо, всеки с поставени слушалки, потопен в съвсем различен свят. Тийнейджъри стояха до родителите си с една слушалка в ухото – наполовина тук, наполовина някъде другаде. Жени бутаха колички из редиците с телефона в ръка, гледайки подкасти, докато избираха продукти. Наблюдавах как един мъж стои пред витрината с месо, внимателно подбира пържоли и едновременно с това очевидно провежда важен разговор по Zoom. Говореше ...

Човешките същества са създадени да издържат на дискомфорт. Когато премахваме физическите предизвикателства от живота си, борбата се премества в ума ни Гледах сериал, който разказва за керван от имигранти и мечтатели, опитващи се да стигнат до Орегон през 1883 г. Опасностите са безкрайни. Хората умират отново и отново - от инциденти с коне, престрелки, гърмящи змии, заразена вода, жестоко време, глад и насилие. Всяко решение е въпрос на живот и смърт. Няма буфер. Грешките носят бързи и често фатални последици. Оцеляването изисква постоянна бдителност. Има много прилики между тази история и нашия днешен живот, но една тема се открои над всички останали: колкото по-цивилизовани ставаме, толкова ...