Съвети за управление на времето има колкото щеш, но проверените методи и тактики от реалния живот могат да бъдат още по-полезни.
Общите съвети трудно ми влизат в главата.
Много от статиите, които чета, приличат на компилация от всички съвети, които може да се намерят онлайн по дадена тема. Много по-интересно ми е да разбера как истинските хора се справят с даден проблем в цялостен план.
Искам да знам кои тактики използват и наистина работят, какво са пробвали и не е проработило, и как точно е изглеждало това пътуване на откриване.
Примерите от реалния живот са много по-живи и лесно се запомнят. Ако познавате човека, който споделя – било от лично общуване, било защото следите писанията му от известно време – неговият съвет е пълен с контекст. А контекстът е точно това, което липсва най-много в днешния свят, не съдържанието.
Именно затова искам да споделя личния си опит с управлението на времето.
4 изпробвани и отхвърлени метода за управление на времето
Това, което работи или не работи за мен, е специфично за мен. Но се надявам споделянето на опита ми да даде полезна представа за това как един човек се справя с проблемите с определен успех.
1. Многозадачност
Някои хора смятат, че никой не може да работи многозадачно ефективно, но аз не мисля така. Определени видове многозадачност позволяват на талантливите хора да извлекат малко повече продуктивност от същото време.
Причината да не работя многозадачно е съвсем проста – аз не мога да правя две неща едновременно. За пример: ако участвам в интересен разговор докато карам, често скоростта ми се увеличава или намалява драстично.
2. Записване на всяка задача
Различни методи за продуктивност, като популярната GTD методология на Дейвид Алън, препоръчват записването на всяка задача или идея на хартия. Целта е да изчистите ума си от мисловния хаос, и за много хора това работи!
Но когато аз поемам по този път, накрая изразходвам твърде много ментална енергия за каталогизиране, организиране и поддържане на списъка. Самият списък се превръща в зловеща сянка от недовършена работа, която виси над мен целия ден.
3. Следване на подробен график
Подобна на предишната е идеята да управлявате времето си, като създадете подробен график какво ще правите всеки час. Вместо да използвате списък със задачи, за да организирате деня си, директно поставяте задачите в календара си, когато знаете че ще ги изпълните.
До известна степен харесвам този съвет. За най-важните проекти определено планирам фиксирано време за работа по тях. Но ако започна да записвам всичко в календара, почвам да се чувствам притиснат, сякаш съм се отказал от твърде много свобода при планирането на деня си. След известно време се започвам да се бунтувам срещу това чувство.
4. Ранно ставане
Малко завиждам на хората, които могат да спят шест-седем часа на нощ и пак да се чувстват чудесно. С почти никакъв компромис тези хора прекарват около 10-15% повече време будни от човек като мен, който спи по осем-девет часа на нощ.
Опитвах да се дисциплинирам да ставам рано и се чувствах много мотивиран около седмица. След това постепенно усещам как тялото и мозъкът ми стават все по-вяли – което практически отменя планираните ползи от раното ставане.
7 съвета за управление на времето, които работят при мен
В последните години се концентрирах върху няколко подхода за управление на времето, които работят най-добре за мен и отговарят на личността и темперамента ми. Важното е да намерите стратегиите, които се вписват незабележимо в деня ви, но подсигуряват, че прекарвате времето си по правилния начин.
Ето какво работи при мен:
1. Следя със текстови файлове.
Използвам обикновен текстов документ на компютъра, за да записвам само задачите, които мога да забравя. Ако знам, че ще стигна до нещо, или не е голям проблем да го забравя, не го записвам. Този метод винаги ми се е виждал като добър баланс между спонтанността и реда.
2. Поставям важните проекти на първо място.
Започвам всеки ден с три часа работа по най-важните си проекти. Този свещен ритуал ми гарантира, че винаги напредвам в областите, които наистина имат значение.
3. Определям специални времеви интервали.
Старая се да имам определени часове за конкретни дейности. Например време за големи проекти и време за дребни задачи, време за спорт и време за писане. Тези определени времена означават, че не се нуждая от строг график.
4. Не запълвам целия ден с дейности.
Това не е заради продуктивността, а за да увелича удовлетворението от живота. Когато не тичам от една задача към друга през целия ден, остава време да си поговоря с жена си, да се посмея с децата си или да изляза за малко на слънце.
5. Размишлявам.
Прекарвам доста време в размисъл – вероятно много повече от повечето хора. Смятам, че е също толкова важно да работиш върху правилното нещо, колкото и да работиш усилено – затова редовно преценявам какво привлича вниманието ми спрямо това, което би трябвало.
6. Отказвам много възможности.
Да кажеш „не“ е особено трудно, когато се чувстваш, че можеш да се справиш добре или би искал да имаш време за нещо. Но се опитвам да бъда концентриран, за да не разпилявам усилията си.
7. Не използвам личния си телефон.
Докато не завърша четирите си най-важни ежедневни навика, не пипам телефона си – обикновено до вечерта. Дните ми са в голяма степен свободни от едно от най-големите разсейвания в съвременния живот, което ми дава свободата да се занимавам с по-важни неща.
Препоръчвам ви тази седмица да помислите за собствените си навици за управление на времето и как могат да се развият, за да отговарят по-добре на целите ви.
