Балансът между свободата на движение и националната сигурност – глобален въпрос, който засяга и нас
В епоха, когато Европа продължава да се бори с последиците от миграционните кризи, а обществата в целия свят обсъждат границата между свободното движение и сигурността, новата имиграционна политика на Съединените щати предизвиква особен интерес и в България.
Макар мярката да не засяга пряко български граждани, тя поставя важни въпроси, които звучат познато и за нас: докъде стига държавният суверенитет, когато става дума за защита на границите и къде започват правата на човека в глобален контекст?
А за хилядите българи, живеещи и работещи в Америка – студенти, учени и специалисти – решението носи допълнителен политически сигнал: връщане към по-твърдата линия на Тръмп и желанието да се възстанови строгият контрол върху влизането в страната.
За българите, живеещи и работещи в САЩ, новите визови ограничения могат да забавят процедурите за студентски и работни визи и да създадат допълнителни административни трудности тъй като университетите и работодателите им вече трябва да извършват допълнителни проверки.
Белият дом издаде на 4 юни 2025 г. прокламация, озаглавена „Ограничаване на влизането на чуждестранни граждани с цел защита на Съединените щати от чужди терористи и други заплахи за националната сигурност и обществената безопасност“.
Президентът Доналд Тръмп подписа документа, с който се налагат значителни ограничения за пътуване на граждани от 19 държави. Администрацията аргументира мярката с необходимостта да се защити страната от потенциални терористични и престъпни заплахи.
Същността на новата политика
Новата директива налага персонализирани рестрикции, които варират според нивото на сътрудничество на съответната държава със САЩ в областта на сигурността, обмена на данни и контрола върху документите за самоличност.
В някои случаи ограниченията засягат само определени категории лица – например държавни служители или мъже на военна възраст – докато в други обхващат всички кандидати за визи. Администрацията твърди, че политиката е превантивна, а не наказателна, и цели да „укрепи системата за проверка на фона на нарастващи глобални рискове“.
Защо новата забрана дойде точно сега?
Решението на администрацията на Доналд Тръмп не се появи във вакуум. През предходните години, по време на президентството на Джо Байдън, Съединените щати преживяха безпрецедентен миграционен натиск по южната граница.
Милиони хора, предимно от Латинска Америка, но и от Азия и Африка преминаха нелегално, като в пиковите месеци броят на задържаните надвишаваше 250 000 души месечно. Това създаде усещане за разпад на граничния контрол и дълбоко раздели американското общество по въпроса за имиграцията.
Новата администрация на Тръмп стъпи именно върху тази тревога. Тя обеща да „възстанови реда“ и да въведе строги мерки за проверка и селекция на влизащите в страната, като представи новата забрана не като дискриминационна, а като необходима мярка за защита на националната сигурност. Според Белия дом, политиката не цели да затвори Америка за света, а да гарантира, че всеки влизащ преминава през „пълна и надеждна проверка“ – нещо, което администрацията твърди, че е било занемарено в периода 2021–2024 г.
Държави под пълна забрана
Пълна забрана за влизане в САЩ се налага на граждани от 12 държави: Афганистан, Мианмар, Чад, Република Конго, Екваториална Гвинея, Еритрея, Хаити, Иран, Либия, Сомалия, Судан и Йемен.
Администрацията изтъква различни причини – от липса на стабилни правителства и високи нива на визови нарушения до присъствие на терористични организации.
Държави с частични ограничения
Още седем държави – Бурунди, Куба, Лаос, Сиера Леоне, Того, Туркменистан и Венецуела – са подложени на частични ограничения, които засягат бизнес, туристически и студентски визи.
Какво се случи след въвеждането на забраната?
Реакциите не закъсняха. Поддръжниците на Тръмп приветстваха мярката като възстановяване на контрола и „връщане на държавата в ръцете на закона“. Критиците, сред които и множество правозащитни организации, определиха прокламацията като ретрограден завой, който заплашва да изолира страната и да навреди на имиджа ѝ като защитник на свободата и човешките права.
Също така, федералните съдилища започнаха да поставят ограничения. Например, съд в Сиатъл постанови, че забраната не може да се използва срещу вече одобрени бежанци, а съд във Вашингтон реши, че Държавният департамент не може да отказва визи автоматично само на базата на прокламацията.
Международната общност реагира предпазливо – някои държави потърсиха двустранни обяснения, а други изразиха загриженост, че в новия климат на недоверие дипломатическите отношения могат да станат по-напрегнати.
Динамична политика и бъдещи развития
Постановлението изисква на всеки 180 дни Държавният секретар и съветът по национална сигурност да преразглеждат списъка със засегнатите държави. Към октомври 2025 г. администрацията сигнализира, че още 30–40 държави, основно в Африка, могат да бъдат добавени, ако не подобрят обмена на данни за сигурност.
Докато САЩ въвеждат по-строги ограничения за влизане, Европа също продължава да търси баланс между сигурността и свободата на движение. България, като част от Европейския съюз, е изправена пред сходни предизвикателства – как да защити границите си и обществото, без да ограничава човешките права и международния обмен.
Новата американска политика е сигнал за това, че въпросът за свободното движение, миграцията и националната сигурност вече не е само вътрешноамерикански, а глобален дебат, в който всяка държава трябва да намери собственото си решение.
За българските студенти, учени и специалисти в САЩ това означава, че процедурите за виза и престой могат да станат по-сложни, а достъпът до американски университети и работни позиции – по-труден, дори ако страната им не е пряко засегната от забраната.