Планираното разширение е с поне два нови реактора с мощност над 1000 мегавата всеки, както и с малки модулни ядрени реактори
АЕЦ „ДУКОВАНИ“, Чехия – Осемте огромни охладителни кули на ядрената централа „Дуковани“ гледат към строителната площадка за два нови реактора, докато Чехия продължава напред с плановете си за разширяване зависимостта от атомната енергия.
Мобилни сондажни установки извличат проби от 140 метра под земята за геоложко проучване, за да се убедят, че обектът е подходящ за проекта на стойност 19 милиарда долара. Това разширение в крайна сметка трябва поне да удвои ядреното производство на страната и да укрепи позицията ѝ сред най-зависимите от атомната енергия европейски страни.
Южнокорейската компания KHNP победи френската EDF в търга за изграждане на новата централа, чиито два реактора ще имат мощност над 1000 мегавата всеки. След като започнат да функционират през втората половина на 2030-те години, те ще допълнят четирите 512-мегаватни реактора в Дуковани, които датират от 1980-те години.
Сделката с KHNP дава на чехите възможност да построят още два блока в другата ядрена централа в „Темелин“, която понастоящем има два 1000-мегаватови реактора.
След това е предвидено изграждането на малки модулни ядрени реактори.
„Към 2050 г. ядрената енергия ще произвежда между 50 и 60 процента от електроенергията в Чехия, а може би и малко повече“, заяви пред „Асошиейтед прес“ Петър Заводски, главен изпълнителен директор на проекта „Дуковани“.
Разширяването на атомната енергетика е необходимо, за да помогне на страната да се отърве от изкопаемите горива, да осигури стабилни и надеждни доставки на разумна цена, да изпълни изискванията за ниски емисии и да покрие очакваното голямо търсене на електроенергия в следващите години за захранване на центрове за данни и електромобили, каза Заводски.
Атомното възраждане на Европа
Чешкото разширение идва в момент, когато нарастващото енергийно търсене и наближаващите крайни срокове на държавите и компаниите за рязко намаляване на въглеродните емисии помагат за възраждането на интереса към ядрената технология. Макар че ядрената енергия произвежда отпадъци, тя не отделя въглероден диоксид.
Европейският съюз прие ядрената енергетика, включвайки я в класификационната система за екологично устойчиви икономически дейности и отваряйки врата за финансиране. Това даде тласък на Чехия, Словакия, Унгария и Франция – континенталният лидер в ядрената енергетика – които разчитат в голяма степен на атомната енергия.
Белгия и Швеция наскоро се отказаха от плановете си за постепенно спиране на ядрената енергетика. Дания и Италия преразглеждат използването ѝ, а Полша ще се присъедини към клуба на 12-те европейски страни, благоприятстващи атомната енергия, след като подписа споразумение с американската „Уестингхаус“ за изграждане на три ядрени блока.
ЕС произведе 24 процента ядрена електроенергия през 2024 г.
Великобритания подписа споразумение за сътрудничество със САЩ през септември, което според енергийния министър Ед Милибанд ще доведе до „златна ера на ядрената енергетика в тази страна“. Тя също ще инвестира 14,2 милиарда паунда за изграждането на АЕЦ „Сайзуел C“, първата в Обединеното кралство от 1995 г.
ЧЕЗ, доминиращата чешка енергийна компания, в която правителството притежава 70% дял, и британската „Ролс-Ройс SMR“ се договориха за стратегическо партньорство за разработване и внедряване на малки модулни ядрени реактори.
Парите са важни
Стойността на проекта „Дуковани“ се оценява на над 19 милиарда долара, като правителството се съгласи да придобие 80-процентово мажоритарно участие в новата централа. Държавата ще осигури заем за новите блокове, който ЧЕЗ ще изплаща в продължение на 30 години. Правителството също ще гарантира стабилни приходи от производството на електроенергия за ЧЕЗ за 40 години. Очаква се одобрение от ЕС, който си поставя за цел да стане „климатично неутрален“ до 2050 г.
„Намираме се в добра позиция да твърдим, че няма да можем да се справим без нови ядрени блокове“, каза Заводски. „Днес получаваме около 40 процента електроенергия от ядрени мощности, но в момента получаваме още 40 процента от въглища. Ясно е, че трябва да заменим въглищата.“
Несигурността относно финансирането предизвика значително забавяне на ядреното разширение. През 2014 г. ЧЕЗ отмени търга за изграждане на два реактора в съществуващата АЕЦ „Темелин“, след като правителството отказа да предостави финансови гаранции.
Руският енергиен гигант „Росатом“ и китайската CNG бяха изключени от търга за „Дуковани“ от съображения за сигурност след нахлуването на Кремъл в Украйна.
ЧЕЗ подписа договор с „Уестингхаус“ и френската „Фраматом“ за доставка на ядрено гориво за двете си атомни електроцентрали, премахвайки зависимостта на страната от Русия. Договорът с KHNP осигурява доставки на гориво за 10 години.
Противници
Въпреки че атомната енергия се радва на обществена подкрепа, в страната и чужбина се чуват скептични гласове.
Организацията „Приятели на Земята“ твърди, че е твърде скъпа и парите могат да се използват по-добре за подобряване на промишлеността. Освен това страната все още няма постоянно хранилище за отработено гориво.
Централите в „Дуковани“ и „Темелин“ са разположени близо до границата с Австрия, която се отказа от ядрената енергетика след аварията в Чернобил през 1986 г. През 2000 г. спор за централата „Темелин“ доведе до политическа криза и блокира граничните пунктове за седмици.
Австрия остава най-скептично настроената към ядрената енергетика страна в ЕС и долната камара на парламента ѝ вече отхвърли чешкия план за малки модулни реактори.
