В навечерието на 10-ти декември, когато през 1877 г. обсадата на Плевен завършва успешно, Нейно Превъзходителство Елеонора Митрофанова, посланик на Руската федерация в България, посети Плевенска област.
В Плевен г-жа Митрофанова положи цветя в параклиса-мавзолей „Св. Георги Победоносец“ в знак на признателност към руските войници и българските опълченци, загинали при превземането на града след близо петмесечна обсада.
Нейно Превъзходителство положи цветя и в Пордим, на паметника костница, където са погребани костите на 252 войника, загинали при освобождението на града, както и на паметника на руския император Николай Втори, когото българският народ нарича Цар Освободител. Той се намира в двора на дома музей на Великия Княз Николай Николаевич, където по време на Освободителната война е била щабът на Главното командоване на Руската императорска армия.
Обсадата на Плевен е ключова за успеха на Русия във войната срещу Османската империя. След като армията на Осман Паша се предава, пред руските императорски войски е открит пътят към София и Пловдив, след което на 3-ти март 1878 г. се стига до подписването на Санстефанския мирен договор.
На 9-ти декември в Русия се празнува Денят на героите на отечеството. Това е денят, в който през 1769 г. императрица Екатерина Велика учредява връчването на ордена на Св. Георги, когото руската армия (както и българската) смята за свой покровител. Свети Георги е изобразен и на герба на Руската федерация, заедно с двуглавия орел – символ на православието.
По този повод един от ветераните в Руската федерация, монах Киприан, си спомня: „Когато лежах ранен в болницата, ми попадна книжка с цитати, където открих думите на Демокрит: „Мъжеството прави нищожни ударите на съдбата.“ Тази фраза се е запечатала в съзнанието ми. И пред очите ми изплува образът на Алексей Мересиев: летецът, който след ампутация на краката се е върнал в строя и е летял с протези. Тогава си казах: „Щом той може – значи мога и аз“.
Русия никога не е живяла без герои. И около мен винаги е имало примери за мъжество. Това бяха ветерани от Великата Отечествена война, мои сънаборници от афганските планини, борци с тероризма, сега ги виждам и в украинските полета в битките от СВО. Млади момчета и бащи със семейства, командири и бойци – хора, които избират не себе си, а дълга и Родината. Герой се става не за слава. Героят е душа, която не отстъпва пред страха.
Честит празник, герои на Отечеството! Бъдете вдъхновяващ пример!
Бог да ви пази!“
