Новият брой е интересен, красив и богат
Преди 53 години големият наш писател Павел Вежинов успя да убеди Съюза на българските писатели, че трябва да започне издаването на голямо списание за световна и българска литература. И още с първите си броеве „Съвременник” спечели сърцата на българите, които тогава четяха много и се интересуваха предимно от съвременните западни автори, които списанието започна да представя за първи път у нас. Тиражът непрекъснато растеше, трудно се намираше в книжарниците и реповете. Павел Вежинов и неговият силен екип от редактори и преводачи съумяваше да следи най- новото в световната литература, като представяше и „пропуснати страници” от модерни и цензурирани класици от рода на Бекет, Йонеско, Хенри Милър, Набоков, Д.Х. Лорънс. С една дума, беше „събитие” в нашия културен живот.
След Павел Вежинов друг голям писател, Владимир Зарев (род. 1947 г.) пое поста главен редактор и вече през Перестройката и Прехода успя да го съхрани и да го води в тези труди условия и без никаква подкрепа повече от три десетилетия. Да, за щастие, любимият ни „Съвременник” оцеля въпреки трудностите и отказа на Съюза на българските писатели да го издава. Приюти го елитната Издателска къща „Труд” с директор Венелина Гочева и сега с главен редактор Надежда Желева, която подготви успешно и на ниво последните броеве на „Съвременник”, който всъщност, бих казал, е вече алманах.
Новият, дългоочакван, добре отпечатан, красиво оформен брой е вече в книжарниците в страната. Може да се поръчва чрез тях или чрез сайта на ИК „Труд”. По традиция започва с роман – този път на големия румънско-френски писател и философ Мирча Елиаде (1907 – 1987 г.), „Госпожица Кристина”, един оригинален, фантастичен свят – твърде странен, дори езотеричен, в който поезията на днешния ден се слива с поезията на древните легенди и митове, дошли сякаш от глъбините на Земята.
Сред „пропуснатите страници” е и цикълът есета на Вирджиния Улф (1882 – 1941 г.). Познаваме повечето от нейните прекрасни романи – „Мисис Далауей”, „Към фара”, „Нощ и ден”, „Вълните”, „Орландо”, вече преведени у нас, но се оказва, че освен велик белетрист-новатор, тя е била и интересен литературен критик и есеист. Подбраните есета тук – „За „Джейн Еър” на Шарлот Бронте и „Брулени хълмове” на Емили Бронте, „Монтен и неговите „Опити”, „Мъчително нежната душа на Катрин Майнсфийлд” и „Романите на Тургенев”, ни я представят в нова светлина. За тях в интервю за „Таймс”, Лондон тя казва: ”В своите статии и есета аз съм като че ли по-близо до своето его, избягвам реториката и помпозността. В тези текстове дишам доста по-спокойно”.
Третият голям автор в новия брой е познатата и у нас румънска и световна поетеса Ана Бландиана (род. 1942 г.). Още преди четири десетилетия, в апогея на „Златната епоха Чаушеску”, тя публично заяви, че не може повече да търпи насилието, унижението, лъжата, че единственият й дълг – висш и екзистенциален – е да говори само истината!. Беше уволнена, заточена в далечно село и под домашен арест, но заедно с група интелектуалци-дисиденти поведе своите сънародници към революцията от декември 1989 г., свалила омразния режим. „Идва време“, каза Бландиана, „когато или трябва да се откажеш от всичко, или да станеш защитник, прокурор, съдия, да минеш през тези трудни състояния, като през празни пространства, да намериш своя ъгъл, откъдето Истината, която си изкрещял, получи своето най-гръмко и най-дълго ехо. И това е моментът на твоето встъпване в Борбата!”
В новия брой има добра поезия и проза от съвременни наши автори. Стихове от младата и безспорно надарена Славена Николова (род. 1988 г.) и проза от трима белетристи, отдавна утвърдения майстор на кратката проза Иван Голев (род. 1950 г.), музикантът-симфоник, надарен с талант и на разказвач Димитър Димитров (род. 1947 г.) и журналистът и писател Борислав Бойчев (1933 – 2025 г.).
Рубриката „ Ателие” този път ни въвежда в света на художника-илюстратор Виктор Паунов с неговата нова книга-албум „Бестиарий”. „Бестиарий“ е всъщност книга за разглеждане. В нея са включени избрани примери от някои от по-ранните издания, илюстрирани от Виктор Паунов, персонажи от най-добрите му книги, илюстрации, отличени с награди, представяни на конкурси и изложби. Тук илюстрациите не са подчинени на конкретен текст, дори не са строго ограничени от определен визуален разказ. За разлика от почти всички книги, били те сред прочути класически образци на художествената литература, албуми на известни художници или биографични издания, които имат определен фокус, тази книга е неизчерпаемо предизвикателство за ума на зрителя. Неговата собствена фантазия, дори неговите лични преживявания при разглеждането на книгата отново и отново в различни моменти я правят все по-интересна.
По традиция новият брой завършва с рецензии от критиците Патриция Николова и Митко Новков, които ни представят наскоро издадени български поети и белетристи.
