От редакционния екип на “Девет коментара за комунистическата партия” – книгата, вдъхновила над 300 милиона души да напуснат Китайската комунистическа партия.
Много от предсказанията в праведните религии започват да се сбъдват, например предсказанията, направени от Нострадамус, както и тези, които се предават от поколение на поколение в цял свят, от Перу до Корея. В китайската история, от династията Хан до династията Мин, има удивително точни предсказания.
Те ни показват важната истина, че историята е не просто процес от съвпадения, а по-скоро пиеса, в която последователността на важните събития е предопределена. В края на дните, когато се оповестява и началото на нов исторически цикъл, всички световни религии очакват едно: идването на Създателя в човешкия свят.
Всяка пиеса има развръзка. Макар дяволът да е направил аранжировки за унищожение на човечеството, Създателят има начини да събуди хората по света, да им помогне да избягат от клопката на дявола и да им предложи спасение. Финалната битка между доброто и злото се разиграва сега.
Праведните религии са предсказали, че в ерата на завръщането на Създателя светът ще гъмжи от демони, отвратителни неща и злокобни събития, тъй като човечеството е загубило моралните си задръжки. Такъв е светът днес.
Състоянието на упадък, което виждаме днес, не е било създадено за ден или два. То е започнало преди стотици години, с възхода на основните му движещи сили: атеизмът и измамата за човечеството. Карл Маркс е човекът, който създава идеология, която включва измамата във всичките ѝ форми, а Владимир Ленин пък превръща теорията в брутална практика.
Самият Маркс обаче не е бил атеист. Той е сатанист, и е станал демонът, чиято мисия е да попречи на хората да разпознаят Създателя в края на дните.
1. Сатанинските творби на Карл Маркс
В живота си Маркс пише много книги, най-известните от които са „Манифест на Комунистическата партия“ от 1848 г. и трите тома на „Капиталът“, публикувани между 1867 и 1894 г. Тези творби полагат теоретичните основи на комунистическото движение.
Почти никой не знае обаче как в хода на своя живот Маркс се е обърнал към дявола и е станал негов пратеник в човешкия свят. На млади години Маркс е ревностен християнин. Преди демоничната си трансформация той убедено вярва в Бог. В едно свое ранно стихотворение, „Молитва на отчаяния“, Маркс пише за намерението си да отмъсти на Бог:
Ако всичко бог ми е отнел,
освен проклятието на съдбата,
световете му – завинаги далеч!
Остава ми единствено разплата.
Разплата и със себе си дори,
и с Онзи върху трона там в небето,
силата ми е смес от слабости,
а без награда е оставено доброто!
За себе си аз трон ще да въздигна,
върхът ще е огромен и студен,
Ще го обгражда свръхчовешки ужас,
на болката ще бъде вечно в плен! [1]
В писмо до баща си от 10 ноември 1837 г. Маркс описва промените, които се случват с него: „Завесата падна, най-святият сред святите беше разкъсан, а на негово място дойдоха нови богове… Обзело ме е нечестиво вълнение и няма да мога да успокоя развълнуваните духове, докато не съм отново във Вашата скъпа компания.” [2]
В стихотворението на Маркс „Бледата девица“ лирическата героиня е младо момиче, което изоставя любовта си към Христос и смъртта ѝ е ужасяваща. Маркс пише:
След като предадох Небесата, аз зная какво ме очаква.
Душата ми, някога вярна на Бога,
сега ще пропадне във Ада. [3]
Семейството на Маркс ясно вижда промяната в него. В писмо от 2 март 1837 г. баща му пише: „Твоят напредък, надеждата един ден да видя името ти високоуважавано и земното ти благоденствие не са единствените желания на моето сърце. Това са илюзии, които имах дълго време, но изпълнението им не би ме направило щастлив. Само ако сърцето ти остане чисто и бие по човешки, и ако никой демон не успее да отдалечи сърцето ти от добрите чувства – само тогава ще бъда щастлив.” [4]
Една от дъщерите на Маркс пише, че когато е била малка, Маркс разказвал на нея и сестрите ѝ много приказки. И любимата ѝ била за Ханс Рьокле, който никога нямал пари и в безизходицата често продавал любимите си кукли на дявола. [5] Но това, което Маркс продал на дявола за успеха си, било собствената му душа.
Както е видно и от горните примери, изоставянето на Бог и асоциирането с Дявола е честа тема в поезията на Маркс. В стихотворението “Цигуларят” Маркс говори чрез лирическия герой:
И ето че пропадам безпогрешно,
сабята ми, черна от кръвта, в душата ти прониква.
Бог това изкуство не познава и не иска.
То влиза в мозъка от черните мъгли на ада.
Сърцето омагьосано, а чувствата бушуват,
тогава сделката със Сатаната може да се сключи.
Той пише знаците и ми печели време,
свободно, бързо свиря марша на смъртта. [6]
В биографията на Маркс авторът Робърт Пейн пише, че разказваните от Маркс истории могат да бъдат взети като алегории за собствения му живот и че е напълно възможно той да е действал съзнателно от името на Дявола. [7]
Душата на Маркс се обръща към злото. В яростта му срещу Бог той вижда божественото като нещо, което трябва да бъде низвергнато. Политическият философ от САЩ Ерик Фьогелин пише: „Маркс гледа на себе си като на бог, който създава един свят. Той не желае да бъде създание. Той не желае да вижда света от гледната точка от създадено съществуване. … Той иска да види света от гледната точка на обединените противоположности, тоест от позицията на Бог. ” [8]
В стихотворението си „Човешката гордост“ Маркс изразява своята воля да скъса с Бог и да го замести:
Тогава с подигравка ръкавица хвърлих
в широкото, открито лице на
света.
А гигантското женско джудже се
сгромоляса,
но от останките му моят пламък
не угасна.
И сега вървя спокойно, като Бог
победоносно из порутеното
кралство.
Всяка дума пламък е и действие,
гръдта ми е като тази на
Създателя. [9]
В друг стих той пише: „Копнея да си отмъстя на Този, който управлява от високо“ и „Идеята за Бог е ключова за една изкривена цивилизация. Тази идея трябва да бъде унищожена.“ [10]
Скоро след смъртта на Маркс прислужничката му Хелън Демут казва, че по време на болестта му го е наблюдавала да изпълнява молитвен ритуал пред подредени в редица свещи. Маркс със сигурност е вярвал в свръхестественото. [11]
В човешката история великите мъдреци са преподавали на съзнателните същества пътя на просветлението и са поставили основите на човешките цивилизации. Исус Христос полага основите на християнската цивилизация, мъдростта на Лао Дзъ е в основата на даоизма – крайъгълен камък за китайската философия. В древна Индия ученията на Шакямуни създават будизма. Произходът на тяхната мъдрост е чудо – техните мисли са плод на просветление по път на духовно самоусъвършеснтване, а не чрез обикновено учене.
Теориите на Маркс се основават на труда на предшествали го интелектуалци, но изначално прoизхождат от злия призрак. В стихотворението си „За Хегел“ той пише:
Открил най-висшите сред висшите неща и най-дълбоките сред тях,
груб като Бог, аз съм обвит от мрака като Бог. [12]
Според аранжировките на призрака, Маркс идва в човешкия свят и създава комунистическия култ, за да поквари човешкия морал с намерението човечеството да се обърне срещу Бога и само да се обрече на вечни мъчения в Ада.
2. Историческият контекст на марксизма
За да разпространи марксизма, призракът е изградил различни интелектуални и социални основи. Ние ще ги разгледаме в контекста на възхода на комунистическата идеология.
В академичните среди смятат, че теорията на Маркс е дълбоко повлияна от Лудвиг Фойербах, който е сред ранните отрицатели на съществуването на Бог. Фойербах вярва, че религията не е нищо повече от осъзнаването „колко безпредeлно е съзнанието“, тоест хората са измислили Бог, като са си представяли, че собствените им способности са много големи. [13] Теорията на Фойербах хвърля светлина върху начина, по който комунизмът възниква и се разпространява. Напредъкът в науката, механизацията, материалните стоки, медицината и забавленията създават впечатлението, че щастието е функция на материалното богатство. Тоест, всяко нещастие възниква от социалните ограничения. Изглеждало, сякаш с материалния напредък и социална промяна хората биха имали методите да построят социална утопия, в която няма място за божественото. Тази гледна точка е основният метод, чрез който хората са подмамени и след това въвлечени в култа на комунизма.
Фойербах не е първият, който отрича Бог и християнството. Давид Фридрих Щраус поставя под въпрос истинността на Библията и божествения произход на Исус в книгата си от 1835 г. „Критичен поглед върху живота на Исус“. Можем да проследим подобни атеистични идеи чак до Просвещението от 17-и и 18-и век, както и до времето на древните гърци. Но не това е целта на тази книга.
Макар „Манифест за Комунистическата партия“ на Маркс да е написан десетилетия преди Чарлз Дарвин да публикува своята теория за еволюцията, озаглавена „Произходът на видовете“, именно тя дава на Маркс възможна научна основа. Ако всички видове са еволюирали в резултат от „естествен подбор“, като човешките същества са просто най-напреднали сред организмите, това не оставя място за божественото.
През декември 1860 г. Маркс пише на Енгелс за теорията на Дарвин и хвали „Произходът на видовете“ като „книга, която съдържа природо-историческата основа за нашата гледна точка [историческия материализъм]”. В писмо до философа социалист Фердинанд Ласал през януари 1862 г. Маркс пише: „Книгата на Дарвин е много важна и ми служи като природонаучна основа за класовата борба през вековете.” [14]
Теорията за еволюцията в сферата на естествените науки и материализмът в сферата на философията дават на Маркс два могъщи инструмента за подвеждане и набиране на последователи.
По времето на Маркс обществото минава през дълбоки промени. По време на Първата индустриална революция ръчното занаятчийство е заменено от масовото производство. Технологичният напредък в земеделието освобождава допълнителна работна ръка, която се мести в града и работи във фабриките. Свободната търговия създава иновации в продажбите и маркетинга. Индустриализацията ускорява възхода на градовете и движението на хора, информация и идеи.
След изгнанието на Маркс от Германия той живее последователно във Франция, Белгия и след това Англия, където живее в дикенсова обстановка в лондонското гето. Втората индустриална революция започва в късните години на Маркс с електрифицирането, изобретяването на двигателя с вътрешно горене и химическото производство. Създаването на телеграфа и телефона прави революция в комуникациите.
Всяка промяна предизвиква сътресения в обществото и на хората им е трудно да се пригодят към новата реалност и технологичните скокове. Мнозина не успяват да се справят, което води до все по-голямо разделение между бедни и богати, до икономически кризи и други. И докато технологиите правят възможно мащабното трансформиране на природния свят, арогантността на човечеството нараства.
Тази ситуация създава добри условия за разпространението на идеите на Маркс, че социалните норми и традициите са сковаващи ни ръждясали вериги, които трябва да бъдат унищожени. Но влиянието на Маркс става най-ясно в контекста на дългосрочната схема на дявола да дестабилизира човечеството и да прекъсне връзките между човека и божественото.
3. Френската революция
Въздействието на Френската революция от 1789 г. е огромно: тя унищожава монархията, преобръща традиционния социален ред и дава тласък на система, в която управляващ е тълпата.
Енгелс казва: „Една революция със сигурност е най-авторитарното нещо, което може да съществува. Тя е действие, чрез което една част от населението налага волята си върху всички други чрез пушки, байонети и оръдия – най-авторитарните средства; и ако победилата страна не желае да се е борила напразно, тя трябва да поддържа това управление с методите на терора, който нейните оръжията вдъхват у реакционерите.” [15]
Клубът на Якобинците, които вземат властта след Френската революция, са знаели това добре. След екзекуцията на френския крал Луи XVI в своето царство на терора водачът на якобинците Максимилиан Робеспиер праща на гилотината още 70 000 души, повечето от които съвършено невинни. Поколенията след него написват за Робеспиер, който е погребан в общ гроб, следната надгробна епитафия:
Хора, които тъгувате за мъртвите,
молете се, но не скърбете
за мен;
Защото ако днес бях жив,
в гроба
щяха да отидат хиляди за ден! [16]
Якобинците управляват чрез политически, икономически и антирелигиозен терор, който се оказва прелюдия към тиранията на комунистическите партии. Като предупреждение за политическите убийства при Ленин и Сталин френските революционери създават Революционния трибунал и поставят гилотини в цял Париж и други градове. Революционните комитети решават дали един затворник е невинен, а за военните и административни подразделения отговарят специални агенти на Националната конвенция. Санкюлотите, или пролетариата, се смятат за най-революционната класа.
Според закона за 22 прерии (известен още като Закон на великия терор), влязъл в сила на 10 юни 1974 г. досъдебното производство и защитата са забранени и всички присъди трябва да бъдат смъртни. Слухове, предположения и лична преценка – всички те се приемат за валидни, за да бъде получена присъда. Обнародването на закона дава простор на царството на терора, с между 300 000 и 500 000 души, арестувани като заподозрени. [17] По подобен начин икономическият терор на якобинците е знак за идващия „военен комунизъм“, който ще бъде въведен в Русия от Ленин. На 26 юли 1793 г. складирането на пшеница става престъпление, което се наказва със смърт. Паравоенните сили, наричани също революционни армии са овластени да нахлуват в градове и села и да търсят пшеница, складирана в къщи, плевни и магазини. Обвинените в укривателство били разкъсвани от тълпите или изпращани на гилотината. [18]
Един от най-големите врагове на френските революционери е католическата вяра. По време на Царството на терора революционерите начело с Пиер Гаспар Шомет създават форма на атеизъм, наречена Култ към разума. В основата му стоят идеите на просвещението, а целта му е да замени католицизма. [19] На 5 октомври 1793 г. Националният конвент премахва християнския календар и го заменя с републикански. На 10 ноември „Нотр Дам дьо Пари“ е прекръстена на Храм на разума, в церемония с млада актриса, облечена като Богиня на разума, на която тълпата да се покланя. Диктатът на Култа към разума бързо се разпространява в цял Париж. Само за седмица всички църкви с изключение на три преустановяват дейността си. Париж е завладян от антирелигиозен терор. Масово се арестуват свещеници, а някои биват екзекутирани. [20]
Френската революция не само оставя модел за действие на Ленин, но е и тясно свързана с развитието на марксизма.
Франсоа-Ноел Бабьоф, социалист-утопист, който е живял по време на Френската революция и е екзекутиран през 1797 г. заради участието си в Конспирацията на равните, е искал пълно премахване на частната собственост. Маркс смята Бабьоф за първия комунист революционер.
Социалистическите идеологии продължават да са водещи във Франция и през 19-и век. Съюзът на презрените, който приема Бабьоф за свой духовен основател, придобива голямо влияние в Париж. Германският шивач Вилхелм Вайтлинг се присъединява към Съюза през 1835 г. Под негово ръководство тайното общество се преименува на Съюз на справедливостта.
На среща през юни 1847 г. Съюзът на справедливостта се слива с Комунистическия кореспондентски комитет, воден от Маркс и Енгелс и формират Комунистическия съюз.
През февруари 1848 г. Маркс и Енгелс публикуват основната творба на международното комунистическо движение – „Манифест на Комунистическата партия“.
След края на управлението на Наполеон революциите и метежите следват едни след други, като засягат Испания, Гърция, Португалия, Германия, различни части на Италия, Белгия и Полша. През 1848 г. революцията и войната обхващат цяла Европа, създавайки перфектна обстановка за разпространението на комунизма.
През 1864 г. Маркс и съмишленици създават Международната работническа асоциация, позната и като Първия интернационал, която обявява Маркс за духовен водач на работническото комунистическо движение. Като водач Маркс работи да създаде ядро от стриктно дисциплинирани революционери, които да подтикват работниците да се бунтуват. В същото време той намира причина да махне от организацията всеки, който не е съгласен с него. Михаил Бакунин, първият основен руски марксист, привлича много хора за комунистическото движение, но Маркс го обвинява, че е царски агент и го изгонва от Първия интернационал. [21]
През 1871 г. френският клон на Първия интернационал инициира първата комунистическа революция: идването на власт на Парижката комуна.
4. Началото на комунизма в Париж
Парижката комуна е създадена след поражението на Франция във Френско-Пруската война от 1870 г. Макар че Наполеон III се предава, пруските войски обсаждат Париж преди да се оттеглят. Унижението от поражението, заедно с продължителните бунтове на работниците водят до общо въстание в Париж и новосъздадената Трета френска република се оттегля във Версай, оставяйки в Париж властови вакуум.
През март 1871 г. започва въстание на въоръжени тълпи и бандитски групировки от най-ниските слоеве на обществото, водени от социалисти, комунисти, анархисти и други активисти. Движението се асоциира и е сериозно повлияно от Първия интернационал. То цели да използва пролетариите като агенти на революцията, за да унищожи традиционната култура и да преобразува политическата и икономическата структура на обществото.
Следват убийства и разрушения в огромни мащаби, защото въстаниците целенасочено унищожават паметниците, красивите сгради, изкуството на Париж. „Какво ме интересува дали има паметници, опери, концертни зали и кафенета, след като никога не съм стъпвал там, защото нямам пари?“, пишат Едмон и Жул Гонкур, описвайки чувствата на участниците в разрушението. Американският дипломат Уикъм Хофман, който е на служба в Париж по време на комуната, казва: „Това е тъжно, жалко и жестоко, и без съмнение е нещастно последствие от кървавата революция през 1789 г.”. Американският писател и издател Уилям Пемброк Фътридж описва Комуната като „най-престъпното действие, което светът е виждал“ и „яростна, кървава революция“. А нейните лидери са „безскрупулни окаяници… срам за Франция… луди хора, опиянени от вино и кръв.“ [22]
Борбата между традицията и антитрадицията, започнала по време на Френската революция, се разгръща във второ действие 80 години по-късно. Луи-Огюст Бланки, почетен президент на Парижката комуна, казва: “Франция споделя два принципа: на законността и на народното управление… Принципът на народното управление обхваща всички хора на бъдещето, масите, които, уморени да бъдат експлоатирани, искат да смачкат рамката, която ги задушава.“ [23]
Екстремизмът на комуната отчасти произхожда от изпълнените с омраза идеи на Анри дьо Сен-Симон — социалист утопист, според когото благосъстоянието на една държава е правопропорционално на броя на работниците ѝ. Той иска смърт за богатите, които смята за паразити.
В „Гражданската война на Франция“ Маркс описва Комуната като комунистическа държава: „Комуната е пряката антитеза на Империята. Крясъкът на „социалната република“, с който парижкият пролетариат започва Февруарската революция, изразява бегъл стремеж към република, която не просто да замени монархическата форма на класово управление, но и самото класово управление. Комуната е положителната форма на тази република. Той пише още: „Комуната смята да премахне класовата собственост, която превръща работата на мнозина в богатство за малцина.“ [24]
Парижката комуна прокарва методите на комунистическата революция. Паметници като Вандомската колона в чест на Наполеон са разрушени. Църквите са разграбени, свещениците — изклани, а религията е изключена от училищната програма. Въстаниците обличат статуите на светците с модерни дрехи и пъхат в устите им лули.
Във варварството участват и жени. Джан Дейи, китайски дипломат, който по това време е в Париж, описва ситуацията в дневника си: „Сред въстаниците има не само бандити мъже; и жени се включват в дивото разграбване… Tе се настаниха във високите сгради и пируваха с деликатеси. Но удоволствието им не трая дълго, защото не бяха наясно с опасността, която идва към тях. При мисълта за загубата те разграбиха сградите и ги подпалиха. Безценни съкровища станаха на пепел. Стотици въстанички бяха арестувани и признаха, че главно жените водят опожаряването.” [25]
Парижката комуна трае само малко повече от два месеца, преди да бъде потушена от френската войска. На 23 май 1871 г., преди да падне и последната защитна линия, водачите на Комуната заповядват да бъде подпален дворецът „Люксембург“ (седалище на Френския сенат), дворецът „Тюйлери“ и „Лувърът“. Сградата на Парижката опера, кметството на Париж, министерството на вътрешните работи, министерството на правосъдието, „Кралският дворец“ и луксозните сгради с ресторант и апартаменти от двете страни на „Шанз-Елизе“ също са разрушени, само за да не паднат в ръцете на правителството.
Същата вечер членовете на Комуната, носещи катран, асфалт и терпентин, палят огньове на различни места в Париж. Величественият дворец „Тюйлери“ е погълнат от пламъците. За щастие опитите на подпалвачите да унищожат и „Лувъра“ са осуетени от пристигането на подразделенията на Адолф Тиер. [26]
След започването на Парижката комуна Маркс бързо адаптира своята теория, като пренаписва „Манифест за Комунистическата пария“, за да поясни, че работническата класа трябва не просто да завземе държавните механизми, но напълно да ги унищожи.
5. Първо Европа, а след това светът
Преработеният манифест на Маркс дава на комунизма дори още по-голяма сила. На 14 юли 1889 г., шест години след смъртта на Маркс, 13 години след разпада на Първия интернационал и сто години след Френската революция, е възроден Международният работнически конгрес. Марксистите се надигат отново в нещо, което историците ще нарекат Втория интернационал.
Движението на европейските работници се изгражда бързо, водено от комунистически слогани като „освободете човечеството“ и „премахнете социалните класи“. По-късно Ленин казва: „Услугите, предоставени от Маркс и Енгелс на работническата класа, могат да бъдат изразени в следните няколко думи: те научиха работническата класа да опознае и да осъзнае себе си, и замениха науката с мечти.“ [27]
За да бъдат заразени популярни движения с комунистическата идеология, се използват лъжи и индоктринация, чрез които все повече хора възприемат тези идеи. През 1914 г. по света има близо 30 глобални и локални социалистически организации и много повече профсъюзи и кооперативи, с над десет милиона профсъюзни членове и над седем милиона членове на кооперативи. Техните ръководства често са сериозно повлияни от социалистите.
В „Как да променим света: разсъждения върху Маркс и марксизма“ историкът Ерик Хобсбаум пише: „В някои европейски държави марксизмът е толкова важен и всеобхватен, че буквално всяка социална мисъл, без значение дали е политически свързана със социалистически или работнически движения, е белязана от влиянието на марксизма”. [28]
През Европа комунизмът се разпространява до Русия и източна Азия. През 80-те години на 19 век Ленин изучава „Капиталът“ и започва да превежда „Комунистическият манифест“ на руски език. За политическата му дейност царските власти го осъждат на затвор и изгнание.
Първата световна война води до триумфа на комунизма в Русия. По време на революцията от началото на 1917 г., която сваля от власт цар Николай II, Ленин живее в западна Европа. До края на годината пристига в Русия и взема властта с Октомврийската революция. Русия е нация с богата и древна история, с голямо население и неизчерпаеми природи ресурси. Установяването на съветския режим на територията на най-голямата държава в света е огромен успех за световното комунистическо движение.
Точно както Първата световна война помага за възхода на руските комунисти, Втората световна война става трамплин за преминаването на комунистическото движение през Евразия и поглъщането му на Китай. След Втората световна война Съветският съюз става суперсила с ядрени oръжия, които му дават възможност да промотира комунизма в глобален мащаб.
В бележките към своята прочута реч за Желязната завеса Уинстън Чърчил пише: „Над сцената, озарена от победата на Съюзниците, падна сянка. Никой не знае какво възнамеряват да направят Съветска Русия и нейната комунистическа международна организация в близко бъдеще, или какви са границите за техните разширяващи се идеологически тенденции – ако изобщо има граници.“ [29]
По време на Студената война свободният свят е в яростна конфронтация с комунистическия лагер, който се е разпрострял на четири континента. Но дори нациите от свободния свят по форма да остават демократични, в същността си те постепенно се превръщат в социалистически.
Препратки
1. Karl Marx, “Invocation of One in Despair,” in Early Works of Karl Marx: Book of Verse, Marxists Internet Archive, accessed August 28, 2019, https://www.marxists.org/archive/marx/works/1837-pre/verse/verse11.htm.
2. Karl Marx, “Letter From Marx to His Father in Trier,” in The First Writings of Karl Marx, Marxists Internet Archive, accessed August 28, 2019, https://www.marxists.org/archive/marx/works/1837-pre/letters/37_11_10.htm.
3. Karl Marx, “The Pale Maiden,” in Early Works of Karl Marx: Book of Verse, Marxists Internet Archive, accessed August 28, 2019, https://www.marxists.org/archive/marx/works/1837-pre/verse/verse24.htm.
4. Heinrich Marx, as quoted in Richard Wurmbrand, Marx & Satan (Westchester, Ill.: Crossway Books, 1986), 21.
5. Eleanor Marx-Aveling, “Biographical Notes on Marx’s Literary Interests,” in Marx and Engels on Literature and Art, Marxists Internet Archive, accessed April 18, 2020, https://marxists.catbull.com/archive/marx/bio/marx/eleanor-literature.htm.
6. Karl Marx, “The Fiddler,” in Early Works of Karl Marx: Book of Verse, Marxists Internet Archive, accessed August 28, 2019, https://www.marxists.org/archive/marx/works/1837-pre/verse/verse4.htm.
7. Robert Payne, Marx (New York: Simon and Schuster, 1968).
8. Eric Voegelin, From Enlightenment to Revolution, ed. John H. Hallowell (Durham, NC: Duke University Press, 1975), 298–299.
9. Karl Marx, “Human Pride,” in Early Works of Karl Marx: Book of Verse, Marxists Internet Archive, accessed August 28, 2019, https://www.marxists.org/archive/marx/works/1837-pre/verse/verse20.htm.
10. Marx, as quoted in Wurmbrand, Marx & Satan, 2.
11. Wurmbrand, Marx & Satan, 28.
12. Karl Marx, “On Hegel,” in Early Works of Karl Marx: Book of Verse, Marxists Internet Archive, accessed August 28, 2019, https://www.marxists.org/archive/marx/works/1837-pre/verse/verse15.htm.
13. Ludwig Feuerbach, “Essence of Religion in General,” in The Essence of Christianity, Marxists Internet Archive, accessed August 28, 2019, https://www.marxists.org/reference/archive/feuerbach/works/essence/ec01_1.htm.
14. Karl Marx, as quoted in I. Bernard Cohen, Revolution in Science (Cambridge, Mass.: The Belknap Press of Harvard University Press, 1985), 345.
15. Friedrich Engels, “On Authority,” in The Marx-Engels Reader, Marxists Internet Archive, accessed April 18, 2020, https://www.marxists.org/archive/marx/works/1872/10/authority.htm.
16. “Robespierre’s Epitaph,” The Tomahawk (January 9, 1796), Romantic Circles, accessed September 6, 2019, https://www.rc.umd.edu/editions/warpoetry/1796/1796_2.html.
17. Jacques Godechot, “The Internal History of France During the Wars, 1793–1814,” in The New Cambridge Modern History, ed. C. W. Crawley (Cambridge, UK: Cambridge University Press, 1965), 9:280–281.
18. Miguel A. Faria Jr., “The Economic Terror of the French Revolution,” Hacienda Publishing, July 1, 2003, accessed April 18, 2020, https://haciendapublishing.com/the-economic-terror-of-the-french-revolution/.
19. Gregory Fremont-Barnes, Encyclopedia of the Age of Political Revolutions and New Ideologies, 1760–1815 (Westport, CT: Greenwood Press, Inc., 2007), 119.
20. William Henley Jervis, The Gallican Church and the Revolution (London: Kegan Paul, Trench, & Co., 1882).
21. W. Cleon Skousen, “The Founders of Communism,” in The Naked Communist (Salt Lake City, UT: Ensign Publishing Company, 1962).
22. John M. Merriman, Massacre: The Life and Death of the Paris Commune (New York: Basic Books, 2014).
23. Louis-Auguste Blanqui, “Speech Before the Society of the Friends of the People,” in Selected Works of Louis-Auguste Blanqui (Scotts Valley, CA: CreateSpace Independent Publishing Platform, 2011), 15.
24. Karl Marx, “The Paris Commune,” in The Civil War in France, Marxists Internet Archive, accessed April 19, 2020, https://www.marxists.org/archive/marx/works/1871/civil-war-france/index.htm.
25. Zhang Deyi 張德彝, San shu qi 三述奇 [The Third Diary], (Shanghai: Shanghai Guji Chubanshe, 1995). [In Chinese]
26. Merriman, Massacre.
27. Vladimir Lenin, “Frederick Engels,” in Lenin Collected Works, vol. 2 (Moscow: Progress Publishers, 1972), Marxists Internet Archive, accessed April 19, 2020, https://www.marxists.org/archive/lenin/works/1895/misc/engels-bio.htm.
28. Eric Hobsbawm, How to Change the World: Reflections on Marx and Marxism (New Haven, CT, and London: Yale University Press, 2011), 214.
29. Winston Churchill, “The Sinews of Peace (‘Iron Curtain Speech’)” (speech, Westminster College, Fulton, MO, March 5, 1946), International Churchill Society, accessed April 19, 2020, https://winstonchurchill.org/resources/speeches/1946-1963-elder-statesman/the-sinews-of-peace.
