В някои случаи недоволството изглежда излиза извън рамките на конкретни спорове и прераства в по-широко политическо раздразнение.
Наскоро избухнаха протести и сблъсъци между населението и полицията в редица региони в Китай. Това подчертава нарастващото недоволство на обществото по отношение на проблемите с околната среда, споровете за земя и проблемите с местното управление, докато китайският режим приема мерки за засилване на контрола върху сигурността, включително мащабни нови ограничения върху използването на дронове от цивилни лица.
Вълната на недоволство в Китай доведе до засилени мерки за сигурност в столицата Пекин. Анализатори твърдят, че тези мерки са свързани с опасения за политическата стабилност и за личната безопасност на ръководството на страната.
Протести в множество региони
В централнокитайския град Ухан напрежението ескалира заради проект за производство на батерии. Местните жители се противопоставят на проекта от февруари, като посочват рискове за околната среда.
На 8 март хиляди собственици на жилища организираха уличен протест, който беше разпръснат от полицията, а няколко демонстранти бяха задържани. По време на сблъсъците гражданите обградиха автомобила на един от заместник-кметовете, като искаха освобождаване на арестуваните. Въпреки че по-рано длъжностното лице беше обещало да спре проекта, строителството продължи, а режимът засили натиска върху активистите.
Протестите се разгоряха отново в нощта на 28 март, когато стотици жители отново излязоха по улиците с искане за отмяна на проекта. Около 23 часа вечерта полицията се намеси, като приложи сила за разпръскване на тълпата и задържа много хора — според свидетели и видеозаписи в интернет. На следващия ден в района продължи да има засилено полицейско присъствие.
В южната провинция Гуандун демонстрациите също продължиха в град Шуйкоу заради планове за изграждане на крематориум в близост до жилищни квартали и местно училище. На 25 март стотици протестиращи преминаха в шествие по улиците, като местни жители оценяват броя на участниците на около 3 000.
Свидетели съобщиха, че полицията е задържала множество участници и че няколко души са пострадали, въпреки че точните данни остават неизвестни. След това полицията затегна контрола в околните райони, като ограничи движението и започна проверки на документите на минувачи и пътници.
Жителите възразяват срещу близостта на бъдещия крематориум до местното основно училище и до водоизточник. По-ранните протести от 17 до 19 март вече бяха прераснали в ожесточени сблъсъци между жители и полицейски части за борба с безредици пред правителствени сгради.
На други места по-малки протести и спорове също прераснаха в сблъсъци. Във област Вътрешна Монголия на 25 март жители се събраха, за да поискат неизплатени наеми за земя от фирма за производство на разсад, но полицията ги разпръсна.
Същата вечер в провинция Съчуан спор за паркиране в жилищен комплекс прерасна в голям протест, след като жители обвиниха предприемачи и управители на имоти, че налагат незаконни такси и ограничават достъпа до сградата. Полицията се намеси, като се съобщава за наранявания и арести.
Съпротива и засилена сигурност
Анализатори твърдят, че протестите отразяват по-дълбоки социални напрежения. Шен Сюе, китайска писателка и активистка за демокрация, живееща в Канада, заяви пред „The Epoch Times“, че мащабът на протестите в Гуандун сочи за нарастващо недоволство сред жителите.
„Когато хората чувстват, че няма как да защитят базовите си условия на живот или да бъдат чути, усещането за безизходица може да надделее над страха от наказание“, каза тя.
В някои случаи недоволството изглежда излиза извън рамките на конкретни спорове и прераства в по-широко политическо раздразнение.
В края на март китайският правозащитен активист и предприемач Шен Цидзя публикува онлайн видео, в което описва как е бил малтретиран от властите, включително е бил задържан е и са му конфискувани активи на стойност над 4 милиона юана (над 500 000 евро). Във видеото Шен осъди китайския режим и заяви: „Аз вече съм в състояние на бунт като личност“.
На фона на нарастващите вълнения китайският режим засили видимите мерки за сигурност. Видеозаписи, разпространени онлайн на 29 март, показаха засилено полицейско присъствие по булевард Чанан — известен още като Чанан Дзие — един от главните булеварди на столицата, минаващ покрай площад Тянанмън и Забранения град.
Два дни по-рано китайският режим обяви широкообхватни нови регулации, с които целият град е обявен за контролирано въздушно пространство за безпилотни летателни апарати, съобщено от китайската държавна медия Beijing Daily.
Съгласно новите правила всички полети с дронове на открито изискват предварително разрешение, а производството, модифицирането, транспортирането или съхранението на дронове без оторизация са забранени.
Наредбите влизат в сила на 1 май, а всички дронове трябва да бъдат регистрирани до 30 април. Управляващият в страната режим обяви, че мерките са необходими за справяне с „предизвикателствата пред сигурността на ниска височина“ в столицата.
Су Дзъ-юн, научен сътрудник в Тайванския институт за изследвания в областта на националната отбрана и сигурността, заяви пред The Epoch Times, че всеобхватният контрол отразява опасенията, че дроновете биха могли да бъдат използвани като оръжие или при атаки срещу политически лидери.
За разлика от наредбите в много други страни, които се фокусират върху авиационната безопасност, китайският подход обхваща цялата верига — от производството до крайната употреба — и включва изискване за регистрация с истинско име за купувачите, посочи г-н Су.
Нин Хайджун и Луо Я допринесоха за този репортаж.
