Анализатори посочват, че американската блокада прекъсва доставките на ирански петрол за Китай и притиска китайската икономика, а Пекин продължава да подпомага иранския режим
След като мирните преговори между САЩ и Иран се провалиха през уикенда в Пакистан, Вашингтон наложи морска блокада на иранските пристанища и крайбрежните райони около Ормузкия проток.
Последната американска стратегия има широкообхватно значение – особено като се има предвид, че нанася сериозен удар на китайския комунистически режим, заявиха анализатори пред The Epoch Times.
След като преговорите между САЩ и Иран в Исламабад на 12 април не постигнаха споразумение – поради отказа на иранския режим да се откаже от разработването на ядрено оръжие – президентът Доналд Тръмп обяви, че американският флот ще наложи блокада на Ормузкия проток.
От 13 април, 10:00 ч. източно време, Централното командване на САЩ (CENTCOM) прилага блокадата „безпристрастно спрямо кораби от всички държави, влизащи или излизащи от ирански пристанища и крайбрежни зони, включително всички ирански пристанища в Персийския залив и Оманския залив“, се посочва в официалното изявление на командването.
Американската блокада „няма да възпрепятства свободното корабоплаване за кораби, преминаващи през Ормузкия проток към и от неирански пристанища“, заяви CENTCOM.
Скоро след началото на войната с Иран на 28 февруари иранският режим блокира Ормузкия проток и откри огън по търговски товарни кораби и петролни танкери, като същевременно пропускаше кораби от „приятелски държави“ – включително Китай. През последните седмици иранският режим наложи такса от 2 милиона долара на транзит за безопасното преминаване на чужди кораби през стратегически важния воден път.
Китайският режим незабавно осъди американската блокада срещу Иран, като заяви, че тя противоречи на интересите на международната общност, и я определи като „безотговорна и опасна“.
„Един коршум, два заека“
Близо 40% от вноса на суров петрол в Китай преминава през пролива, според Американската администрация за енергийна информация.
Според публични данни за 2025 г. Китай купува повече от 80% от иранския петролен износ – средно по 1,38 милиона барела дневно, което представлява около 13,4% от целия петрол, внасян по море. Китайските рафинерии са закупували санцкиониран ирански петрол на намалени цени, спестявайки около 8 до 10 долара на барел.
Китай е плащал на Иран за петрола предимно в юани, заобикаляйки по този начин западната финансова система и американските санкции и съхранявайки валутните си резерви в долари.
Фанг Вей, старши журналист и коментатор по актуални въпроси, базиран в САЩ, заяви пред The Epoch Times, че иранската блокада на пролива представлява нарушение на международното морско право – режимът в Техеран позволява на собствените си кораби и на тези на съюзниците му да преминават свободно, докато забранява достъпа или налага непосилни транзитни такси на кораби от останалите държави.
Като блокира иранските пристанища, „американският флот ефективно лишава Иран от възможността да използва пролива като лост за изнудване на света, като едновременно с това прекъсва икономическата артерия на страната“, заяви той.
Фанг припомни, че Китай е най-големият търговски партньор на Иран и разчита на Ормузкия проток за доставката на ирански петрол.
„Когато китайските кораби бъдат блокирани, Китай ще бъде принуден да търси петрол от алтернативни източници, което значително ще оскъпи доставките“, каза той. „Китайската икономика в момента е в тежка криза и изпитва дефлация. Ако блокадата на петролния внос предизвика вносна инфлация, страната ще се окаже под огромен натиск.“
Американската блокада срещу Иран косвено е насочена срещу управляващата Китайска комунистическа партия (ККП), заяви пред The Epoch Times Су Цзу-юн, изследовател и директор на отдел „Отбранителна стратегия и ресурси“ към Тайванския институт за изследвания в областта на националната отбрана и сигурността.
Блокадата има последствия и за Индия, добави той, „но Индия не е противник на САЩ – тя просто отказва да сътрудничи.“ Чрез блокирането на иранските пристанища Съединените щати обърнаха ситуацията в своя полза, каза Су. „Това служи и като средство за подкопаване устоите на ККП.“
Той отбеляза, че блокадата на иранските пристанища е израз на стратегията на Тръмп „да убие с един куршум два заека“. „САЩ също така ефективно прекъснаха доставките на суровини за ракети и на различни военни материали, които ККП е доставяла на Иран.“
Решението на Тръмп да блокира всички кораби, влизащи или излизащи от ирански пристанища, цели преминаването от отбранителна към настъпателна позиция – използвайки заплахата от конфликт като лост за постигане на мирно решение – като по този начин се засилва американското влияние в преговорите с Иран и същевременно се демонстрира военната мощ на страната, заяви пред The Epoch Times Чунг Чи-тунг, научен сътрудник в Тайванския институт за изследвания в областта на националната отбрана и сигурността.
Иранската блокада на Ормузкия проток доведе до покачване на световните цени на петрола и на логистичните разходи, което оказа нарастващ натиск върху администрацията на Тръмп – както в страната, така и на международно ниво.
Чунг посочи, че нарушаването на свободното корабоплаване в Ормузкия проток накара други държави да обвинят не само Иран, но и Съединените щати. Той обаче добави, че целенасочената американска блокада е променила динамиката на конфликта.
„Като ограничава засега блокадата само до иранските пристанища, Тръмп ефективно стеснява мащаба на конфронтацията и намалява негативните й последици“, каза той. „Освен това, предприемайки действия срещу Иран, Съединените щати на практика се застъпват за онези държави, които са били жертва на ирански рекет.“
Бъдещо развитие
Су прогнозира, че ситуацията ще се изясни в рамките на около две седмици. „Тръмп вероятно ще пристъпи към унищожаване на останалата военна мощ на Иран“, каза той.
В Иран съществуват три отделни политически сили – духовенството, избраното правителство и военната фракция, а именно Корпусът на ислямската революционна гвардия, отбеляза той.
„Сега се връщаме към първоначалния сценарий – неутрализиране на военните сили. Втората цел на Съединените щати е да подпомогнат Обединените арабски емирства в отвоюването на малките острови, окупирани в момента от Иран. Това би донесло дипломатически дивиденти и би спечелило по-широка подкрепа за САЩ сред страните от Персийския залив“, каза Су. „Третата цел е косвено да се подкрепи избраното правителство на Иран и да се улесни изграждането на нов режим, което би осигурило трайно и стабилно решение на иранските проблеми.“
ККП ще се изправи пред огромен натиск – било заради растящите цени на петрола, било заради невъзможността да осигури достатъчно доставки – което ще й даде сериозен стимул да настоява за преговори между Иран и Съединените щати, смята Фанг.
„Съединените щати, от своя страна, се намират в много изгодна позиция – благодарение на собственото си мощно вътрешно производство на петрол и на добива от Венецуела“, каза той.
„Освен това по-малките нефтени находища по света вече са изключително търсени. Тъй като тези по-малки държави изискват плащане в щатски долари, а не в юани, усилията на ККП да закупи петрол неминуемо ще доведат до сериозно изчерпване на доларовите й резерви“, каза Фанг.
Ситуацията е крайно неблагоприятна за ККП във всяко отношение, докато за Съединените щати е напълно изгодна, заяви Фанг.
„Тръмп може да си позволи да изчака – в крайна сметка това може да нанесе удар по самите сухожилия на китайската икономика. Накратко, и Иран, и ККП ще излязат от този конфликт с тежки рани, докато Съединените щати – не.“
Луо Я, Нин Хайжонг и Ройтерс допринесоха за този материал.
