Туристическа атракция в русенско село
През 1970 година, по повод една „велика стогодишнина”, от гигантомантското честване на която направо ни дойде до гуша, русенските партийни другари, вместо да ремонтират Театъра и Операта, поръчаха на румънския скулптор Борис Караджа да извае от бронз величествената фигура на „вожда на световната революция”, която така и не се състоя.
Борис Караджа (1906, Балчик – 1982, Букурещ) беше свързан с другарите от дунавската ни столица, начело с небеизвестния Петър Данаилов, ремсист, партиен секретар, министър, дипломат, а след 1989 г. – изтъкнат… ”писател” и масон (!), вкарваше без проблеми техните разглезени отрочета в букурещките университети. Паметникът му беше доволно уродлив като повечето от този род и се оказа… копие на букурещкия.
През последните години от „Златната епоха Чаушеску” нашите съседи неведнъж се опитваха да го взривят като знак на протест срещу омразния им диктатор. Но мастодонтът се оказа доста солиден и акциите им все не успяваха. Русенският беше демонтиран през 1990 г., въпреки „живата верига” от другарите съветофили от града. Те и досега оплакват този „шедьовър на скулптурата”.
Същият този, Борис Караджа направи още един недоносен паметник, на Любен Каравелов, преживял последните си години в Русе. И разбира се, русенските другари го позлатиха за тези „произведения на изкуството”. Сложиха го на централния площад, но поради недоволството на русенци, които не го харесаха, го преместиха в тиха алея в Младежкия парк.
През 1975 г. другари от по-нисък ранг, но доста инициативни и енергични, от русенското село Новград, тогава потънало в бурени и мръсотия, решиха и те да издигнат паметник на вожда. За автор, разбира се, беше поканен отново „нашия човек”, Борис Караджа, член на ЦК на РКП (Румънска комунистическа партия) и както се разбра, от български произход. (Тук ще вметна факта, че РКП е основана през 1921 г. от българина Кръстю (Кристиан) Раковски, станал по-късно съветски другар, както другарите Георгий Михайлович Димитров и Василий Коларов и техните днешни приемници.) А паметникът – дело на румънския другар, същото такова уродливо копие в умален вид обаче оцеля.
Сега той е атракцията в това скромно българско село. Минаващите оттам наши, румънски и други чуждестранни туристи се спират да видят този „шедьовър” на монументалното изкуство. Да поднесат цветя, да се снимат за спомен, сега, в XXI век, пред фигурата на „гения на революцията”, объркал историята на Русия и света през 20 век. Наистина, уникат!
Да, това наистина е интересно, но още по-интересно се оказа, че земята, върху която преди 36 години е бил издигнат паметникът, бе реституирана. Това са 700 квадратни метра, отчуждени през 60-те години на миналия век за изграждане на сграда за „Напоителни системи“, спомнят си местните. Вместо това обаче на общоселско събрание се решило на мястото да бъде поставен паметник на Ленин, тъй като местното ТКЗС тогава носело името на съветския вожд. Парите били осигурени от т. нар. самооблагане, при което 2% от заплатата на всеки жител е влизал в местната хазна.
Преди време финландски бизнесмен предложил на Общината 27 000 долара, за да го демонтира и отнесе в Хелзинки, но селяните не се съгласили.
Наследничката на този парцел земя, оказал се в наше време в центъра на селотов, възстановила на общината 700 лева – само по лев на квадрат, които нейните родители били получили навремето, след Девети септември, за отчуждаване на имота. Наистина, скромна сума.
Жената по професия е агроном и живее във Велико Търново, твърдят жителите на Новград. Според тях въпросната дама нямала намерение да премахне паметника. Може и да е почитателка на Ленин. Решила да го остави на Общината. А кметът бил много доволен, че единствената атракция в село Новград щяла да бъде съхранена за бъдещите поколения.
Нещо като спомен за „доброто старо време”, според някои от живеещите тук.
