Москва заяви, че ударите ще „бъдат насочени към центровете за вземане на решения и командните пунктове“ на украинската дронова операция
Русия предупреди чужденците да напуснат Киев, след като заплаши с нови удари срещу украинската столица.
Москва заяви, че се готви да нанесе „последователни и системни удари“ по Киев в отговор на украинска дронова атака срещу университет в контролирана от Русия Украйна, според изявление на руското Министерство на външните работи.
Министерството обвини Украйна, че извършва „престъпления срещу нашия народ“ и проявява „грубо пренебрежение към нормите на международното хуманитарно право“, като „умишлено“ напада цивилни.
„Всичко това изчерпа търпението ни“, заяви министерството.
„В тази ситуация въоръжените сили на Руската федерация започват да нанасят последователни и системни удари по предприятия на украинската отбранителна промишленост в Киев, включително конкретни съоръжения за проектиране, производство и програмиране на дронове и подготовката им за бойна употреба.“
Министерството заяви, че ударите ще „бъдат насочени към центровете за вземане на решения и командните пунктове“ на украинската дронова операция.
„Тъй като гореспоменатите съоръжения са разпръснати из цял Киев, уведомяваме чуждите граждани, включително персонала на дипломатическите мисии и международните организации, че е необходимо да напуснат града възможно най-скоро“, добави министерството, като същевременно призова жителите на Киев да не се приближават до военна и административна инфраструктура.
Украйна нарече изявлението от Москва „нищо друго освен безсрамен шантаж.“
„Москва на практика признава, че обстрелът ѝ е насочен, наред с другото, към сплашване на чуждия дипломатически корпус. Това признание ще послужи като ценно доказателство в международните съдебни производства срещу държавата агресор“, се казва в изявление от 25 май на украинското Министерство на външните работи (МВнР).
„За да се противопостави на руския натиск, МВнР на Украйна е готово да съдейства за допълнително укрепване на сигурността на чуждите дипломатически мисии при поискване.“
Дипломатическата война на думи дойде след като Русия удари Киев на 24 май с хиперзвукова балистична ракета „Орешник“, която уби най-малко двама души и рани най-малко 83 в жилищни райони, близо до правителствени сгради и в центъра на града.
„Най-голям брой ракети бяха насочени към столицата – към обикновени жилищни сгради, към училища; изгориха хранителен пазар, един от най-старите пазари в Киев“, написа в изявлението си украинският президент Володимир Зеленски.
Ударът унищожи Музея на Чернобил и повреди Националния художествен музей, както и сграда, използвана от германската обществена медия, добави Зеленски.
„Изказвам съболезнованията си на всички, загубили близки и членове на семейството си“, написа Зеленски.
Атаката бе третото използване на „Орешник“ в четиригодишната война – ракета, способна да носи както ядрени, така и конвенционални бойни глави.
Руското Министерство на отбраната потвърди използването на „Орешници“, като заяви, че хиперзвуковите ракети са нанесли удар по украински „съоръжения за военно управление и командване“. Министерството посочи, че атаките са ответна мярка, след като Украйна ударила „цивилни обекти на руска територия.“
И Русия, и Украйна отричат умишленото прицелване в цивилното население.
Междувременно, докато войната продължава, Съединените щати заявиха, че остават готови да посредничат в мирни преговори между Москва и Киев.
Държавният секретар Марко Рубио заяви, че Съединените щати „са готови и подготвени да направят всичко възможно, за да улеснят края на тази война, и се надяват, че такава възможност ще се открие в даден момент.“
Той направи тези коментари след телефонен разговор с руския министър на външните работи Сергей Лавров, който според руското Министерство на външните работи настоял Вашингтон да евакуира дипломатите от посолството на САЩ в Киев.
На 22 май Рубио заяви, че макар в момента да няма активни преговори, се надява това да се промени, тъй като войната „може да приключи само с договорено споразумение.“
„Тя няма да завърши с военна победа на едната или другата страна — поне не в традиционния смисъл на понятието“, добави той.
