Изложбата „Отвъд картините: за изкуството и живота на Борис и Славка Деневи“ беше закрита на 14 юли 2021 г. след два месеца престой в пространството на Съюза на българските художници на улица „Шипка“ 6. Първоначално изложбата е обявена до 22 юни, но заради големия интерес е удължена с още три седмици.
„Над 100 души минаваха всеки ден — сподели кураторът Антон Стайков, — и оставаха дълго, четяха внимателно всичко.“
Антон Стайков и Свобода Цекова представиха заедно картините на големия български художник Борис Денев и дъщеря му Славка пред около 60 зрители във вечерта на закриването ѝ. За да разкажат историята на едно семейство, преживяло две исторически епохи в България – процъфтявало при първата и смазано психически при втората.
Борис Денев е роден през 1883 г. във Велико Търново. Семейството му е заможно, с традиции в занаятите и търговията; Борис от малък има възможности за добро образование и развитие на разностранните си интереси. Израства като художник, но и със задълбочени познания по математика и физика. Мечтата му да изобрети летателен апарат, с който да полети, ще остане жива и ще се сбъдне в София, когато вече е художник с признание и авторитет.
Първите му картини са пейзажи от Велико Търново. Учителства в близкото село Иванча, след което следва живопис в Мюнхен до 1914 г. Установява се в София и се жени за Мария Грозева – дъщеря на Иван Грозев, сподвижник на Левски, пионер на предприемачеството в следосвобожденска България, кмет на София в края на 19-ти век. Борис Денев е красив мъж, държи на елегантното облекло и има купища почитателки. На изложбата има няколко снимки от Несебър, на които той, заедно с Райко Алексиев и Никола Тенев, позират с десетина местни девойки.
„Въпреки нестихващия интерес към него от страна на женския пол, Борис Денев остава неизменно верен на съпругата си“ — разказва г-н Стайков.
През 1929 г. в просторната триетажна къща на ул. „Шипка“ 18 се ражда Славка Денева. Огромната любов между баща и дъщеря се вижда в графичните портрети на спящото бебе, както и в писмата между двамата, които също са част от изложбата.
„С един от летателните си апарати Борис Денев полита за осем метра — продължава разказа си кураторът на изложбата. — Той изпраща скиците за летателни апарати в Мюнхен, откъдето проявяват интерес към тях, но и не пропускат да критикуват незадоволителния немски, на който е написано писмото.“
Идилията завършва с идването на комунистическата власт. На 1 ноември 1944 г. Борис Денев е арестуван и изпратен без присъда в трудововъзпитателно общежитие в Дупница. Изложбата показва няколко графики от този период – едновременно красиви и мрачни.
А непосредствено до тях е изложена и графиката на Славка Денева, нарисувана след завръщането на баща ѝ от затвора. Тялото, полегнало в свита поза, не е довършено. Главата обаче е подробно нарисувана – със замислено, угрижено, уморено и останало сякаш без надежда изражение. Но духовността не го е напуснала.
Новата власт прави всичко възможно да съсипе духа на тези горди българи. Тя не позволява на Борис Денев да си купува материали за рисуване и той рисува с цветните моливи на дъщеря си. Запълва времето си с изследвания върху перспективата, от където се виждат енциклопедичните му знания. Оцветява снимки. От триетажната къща на „Шипка“ 18 им позволяват да запазят две стаи, в останалите са настанени сподвижници на „народната“ власт. Мария Грозева подпомага вечно недостигащия семеен бюджет с уроци по математика.
Славка също не е пощадена. Приемат я да учи в академията, но не одобряват дипломната ѝ работа. Тя става учителка в село Кремиковци и дава цялата си любов и знания на бедните деца с необразовани родители.
А любовта между баща и дъщеря се развива в нови измерения. Бащата рисува дъщерята, дъщерята –бащата. Двамата рисуват зелените пространства около Докторската градина, всеки през своя поглед. А те са различни. Много от картините на Славка са стаи. Стаи в ярки цветове, отрупани с вещи, сякаш, за да покажат безизходицата и да съберат огромното наследство на предците си в стеснилия се изведнъж за семейството свят.
„Не казва нищо срещу властта на ОФ, но ѝ личи, че не я одобрява. Излиза на разходка неизменно сама. Може би някъде се среща с приятели. Трябва да бъде проследена.“ Това пише в досието на Славка Денева в Държавна сигурност. Едва след края на сталинския период през 1956 г. нещата леко се отхлабват. Членството на Борис Денев в СБХ е възстановено, а през 1967 г. дори е удостоен със званието „Заслужил художник“. По това време той е много болен и дъщеря му го разсейва с импровизиран куклен театър, за който прави куклите сама. Тогава Борис Денев прави последен опит да рисува: има идея за картина, посветена на българските войници. Но картината не е одобрена и художникът трябва да върне аванса, отпуснат му за материали.
Комунистическата власт си позволява подобна гавра и със Славка. Преди 1944 г. Борис Денев е известен и с любовта си към Гърция. Александър Божинов рисува негова карикатура „напълно огъркофилен“. През 70-те Славка е допусната до екскурзия към южната ни съседка. Агентът на Държавна сигурност я спира точно преди да се качи на автобуса. „Тогава за първи път я видяхме да плаче“, спомнят си нейни приятели.
Все пак Славка Денева има шанса да организира изложба в памет на баща си, по повод 100 години от рождението му. Умира година по-късно, през 1984 г.
Някои от картините на Борис Денев могат да бъдат видени в Художествената галерия „Борис Денев“ във Велико Търново, други са изложени в Националната художествена галерия в София. Фонд „Поддържане на изкуството в България“ показва постоянна експозиция на Славка и Борис Деневи на ул. „Шипка“ 18.