Италианският министър-председател Джорджия Мелони заяви, че съюзниците от НАТО трябва да преценят ползата от съвременните технологии
Премиерът на Италия обеща да увеличи разходите за отбрана и призова НАТО да обърне по-голямо внимание на войната с дронове.
На 11 юни премиерът Джорджия Мелони заяви, че през 2026 г. Италия ще изразходва 2,8% от брутния вътрешен продукт (БВП) за отбрана и сигурност – увеличение с 0,71% спрямо миналата година.
Миналата година съюзниците от НАТО се споразумяха да повишат целите за отбранителни разходи от 2% на 5% от БВП до 2035 г. От тях 3,5% са предвидени за основна отбрана – войски, оръжия и оборудване, а останалите 1,5% – за свързани области като сигурност и инфраструктура.
Президентът на САЩ Доналд Тръмп оказва натиск върху членовете на НАТО да поемат по-сериозни ангажименти за собствената си отбрана – тема, която е приоритет за републиканския президент още от първия му мандат.
Мелони заяви, че дебатът за отбраната не бива да се свежда единствено до конкретни цели за разходи. Според нея войната между Украйна и Русия, при която дроновете се използват в огромен мащаб, е доказала, че военната мощ вече не може да се измерва само с похарчените суми за въоръжение или с броя на традиционните оръжейни системи.
Посочвайки примера с Украйна, италианският министър-председател заяви, че фронтовата линия е блокирана и изпълнена с безпилотни летателни апарати (БЛА), и добави: „Видяхме танкове на стойност милиони евро да бъдат унищожавани от дронове, струващи средно по 20 000 евро [23 000 долара]“.
„Има страни, които вместо да набират войници, обучават деца, свикнали да играят на PlayStation, и ги подготвят да управляват дронове дистанционно в евентуална война“, каза тя. „Това е дискусия, която Западът трябва да проведе.“
Тя заяви пред италианския парламент, че официално ще потвърди обещанието си за увеличаване на военните разходи на срещата на върха на НАТО през юли в Анкара, Турция.
Сделките на Украйна с дронове
След като Русия нахлу визточна Украйна през февруари 2022 г., Киев усъвършенства технологиите си за безпилотни летателни апарати до такава степен, че започна да изнася своя опит към останалата част на Европа и Близкия изток.
В началото на тази седмица Украйна и Латвия подписаха споразумение в областта на безпилотните летателни апарати. Лидерите на двете страни заявиха, че то предвижда сътрудничество, което ще се съсредоточи върху бойния опит на Киев, обучението и обмена на информация, както и върху технологично и отбранително-промишлено сътрудничество.
Украинският президент Володимир Зеленски заяви, че подобни споразумения „укрепват съвместната ни отбрана и съвместното производство, а – което е не по-малко важно – означават, че опитът и експертизата на Украйна помагат за укрепването на нашите партньори“.
Латвийският министър-председател Андрис Кулбергс описа сделката като „всеобхватно сътрудничество в областта на отбраната“ и написа в X, че страната му ще се възползва от украинския опит в защитата срещу атаки с дронове.
Превъоръжаване на Европа
Страните по източния фланг на НАТО, като България и Полша, потвърдиха, че ще увеличат разходите за отбрана до 5% от БВП, като първата не уточни срок за постигането на тази цел.
Полша обаче заяви, че съюзниците трябва да се стремят да изпълнят това изискване до началото на следващото десетилетие.
„Няма смисъл да чакаме до 2035 г. за 5 процента“, заяви полският вицепремиер Владислав Косиняк-Камиш на 6 май. „Трябва да го постигнем до 2030 г., защото после може да е твърде късно.“
На 11 юни британският министър на отбраната Джон Хили подаде оставка, като обвини премиера Кир Стармър, че не е осигурил достатъчно средства за отбраната на страната в условията на нарастващи заплахи.
В публичното си писмо за оставка, публикувано в X, Хили обвини Стармър и британското Министерство на финансите, че са „неспособни“ и „нежелаещи“ да „осигурят ресурсите, от които нацията се нуждае, за да защити страната в този момент на нарастващи заплахи“.
Той заяви, че въпреки съвместната работа с премиера и Министерството на финансите по план за инвестиции в отбраната, окончателното споразумение, с което се запознал за първи път на 8 юни, „е далеч под необходимото за отбраната и страната в този опасен момент“.
Съединените щати също преориентираха приоритетите си в областта на отбраната и сигурността.
На 23 януари Пентагонът публикува Националната си отбранителна стратегия, която очертава плана на САЩ да постави на първо място отбраната на родината, включително чрез „защита на американските интереси в цялото Западно полукълбо“.
В документа също така се посочва, че Съединените щати ще насърчават своите партньори в други части на света, включително в Европа, да поемат основната отговорност за собствената си отбрана „с решаваща, но ограничена подкрепа от американските въоръжени сили“.
Ройтерс и Гай Бърчъл допринесоха за този материал.
