Иван Вазов: Не искайте от мене безпристрастие – аз видях Батак
„Още от онзи черен за човечеството ден когато кракът на турците стъпи за първи път в Европа, те са олицетворение на най-нехуманния човешки вид. Където и да са се появявали, навсякъде са оставяли след себе си широка кървава диря и където и да е прониквало тяхното господство, цивилизацията е загивала и изчезвала. Навсякъде те представляват власт на грубата сила в противоположност на властта, основана на закони, на цивилизацията…“
Из „Уроци по клане”, Уйлям Гладстон
Въпросът в заглавието е реторичен и всеки нормален и честен българин би казал, че вярно е второто. Тук не искам да припомням позицията на някои наши управници, които не смеят да произнесат тези две думи: „турско робство”. Това направи дори и един от президентите ни, който за съжаление, е дипломиран историк! Но нека да ги оставим, историята скоро ще ги забрави. Да се поровим малко в нея, да припомним само някои факти и моменти.
Без съмнение, всеки народ в своята история е бил през определени периоди под чуждо владичество. За по- дълго или за по-кратко. Нашето иго продължи от 1393 до 1878 г. и се оказа не само сред най-дългите, но и сред най-страшните, най-варварските, най-жестоките, най-разрушителните, с най-тежките последствия във всички области на живота ни. Защо?
Защото един народ с една твърде ниска степен на цивилизационно развитие, като като въпросния турски, завладя с военна сила един далече по-напреднал народ като българския. И това е нашата трагедия, с фатални последици, които усещаме и сега.
През далечната 1393 година, когато пада Търново, ключовете на крепостта турците получават след коварство – от свои шпиони венециански евреи! България е държава на 712 години, а Турция на 72!
Знаем, че в началото на XIV век Осман I основава в Мала Азия държава с главен град Бурса, а по-късно разсипва прекрасния Константинопол, за да го превърне в своя столица и да оскверни импозантния християнски храм „Света София”. Оттогава до Кримската война (1856) тази милитаризирана азиатска империя воюва непрекъснато повече от 500 години – по точно 532 години. Воюва за чужди територии, поробва цели народи, унищожава материални и духовни ценности и не създава нищо, за разлика от другите империи през този период – Англия, Франция, Австро-Унгария.
А България поне три столетия преди това вече има свои книжовни школи (Преслав, Охрид, Търново), писатели (Константин Преславски, Константин Костенечки, Патриарх Евтимий), развита просветна система, самостоятелна църква и дори своя патриаршия. Докато Османска Турция е изостанала във всяко отношение, безпросветна държава, която се олицетворява от спахията – турчин на кон с ятаган в ръка, готов във всеки момент да граби, опожарява, насилва, мародерства и убива. И той го прави цели 485 години! Според исляма, в който е обучен да вярва сляпо без изобщо да мисли, колкото повече християни или неверници изтреби на земята той, толкова по-щастлив ще бъде в мюсюлманския рай!
Над 300 000 българи са били насила включени в турския еничерски корпус. За него български момчета-християни са били насила вземани на възраст между 7 и 10 години. И само за 10–12 месеца са били превръщани в жестоки еничари, т.е. мюсюлмани, аскери на султана. Обучавали са ги в изключителна жестокост към своите сънародници българи и насила са ги превръщали мюсюлмани- фанатици. Еничарите са извършвали са най-кървавите изстъпления спрямо своите сънародници. Робството е било официално регламентирано в Османската империя.
Геноцидът на българите е страшен, непрестанен!
Започва още с падането на столицата Търновград и масовото избиване на цялата българска аристокрация, интелигенция и духовенство. А България, както знаем, тогава е сред водещите, цивилизовани държави в Европа. До смазването на един цял народ – една невиждана по своите размери жестокост, непозната за цивилизования свят тогава. Геноцидът продължава с различни темпове и сила до „културния и европейски” XIX век, до многострадалния Батак (оказа се, че акцията „Анти-Батак” се субсидирала не толкова от Берлин, колкото от Анкара!), до опожаряването и кланетата в Стара Загора (зверски избити 14 500 българи мъже, жени и деца, а градът – опожарен до основи!), Търговище и още в десетки градове и села по време на Априлското въстание и дори когато турците губят войната. За да избухне отново през 1913 година с изтребването и прогонването на тракийските българи, за което и Турция, и Първанов упорито мълчат.
Пораженията от геноцида усещаме и днес
Според учени-демографи, ако не беше поробена от Турция, България днес щеше да бъде една от големите европейски държави с по-обширна територия и близка по брой на населението до Англия и Франция, повече от 60 милиона жители, но за съжаление след 1878 година българите са малко над 3 милиона. Това говори за системен геноцид, за огромни безвъзвратни поражения върху генофонда.
Но пораженията са не само в посока на намаляването на населението. Те са във всичко, във всяка област: икономика, просвета, култура, църква. Турците обграждат България с висока ”китайска стена” за векове. Българинът е просто в затвор. Напълно лишен от контакти с цивилизования свят. И едва след Кримската война, когато европейски войски прекосяват страната, той вижда за първи път като „туземец бели хора”.
А и Европа не подозира, че на Балканите има някакъв християнски народ с минало и древна история… А това, че църквата ни като православна остава без подкрепата на католическия и протестантски Запад също е сред факторите, забавили освобождението ни – то идва късно, с помощта на православна Русия, повече заради користните й подбуди, битката за Проливите и хегемония над Балканите.
Това, че поробителят е пределно примитивен, нанася огромни, непоправими щети върху България
И други европейски народи на континента попадат за по-кратко или по-дълго под робство, но по време на австрийското робство италианците се радват на Ла Скала и аплодират Росини, Доницети и Верди, чехите и унгарците имат своите Сметана, Лист и Дворжак, поробените от испанците холандци се гордеят със своите Рембрандт, Ван Дайк и Рубенс. А българинът тлее в мрака на бездуховността – през XVI век, например, в България е останал само един книжовник и почти цялото население е напълно неграмотно. То е просто една безправна „рая”, едно стадо от „гяури” (както сега самозабравили се министри и депутати от незаконната турска партия ДПС наричат нас, българите!). Това, че България е заобиколена от поробени или васални на Турция земи, че не граничи поне с една свободна и цивилизована европейска държава, е наистина трагедия и това за дълго спира нормалното й развитие…
Изкривява се националният характер на българина
Той е принуден да живее във вечен страх за физическото си оцеляване. Ужасната отрова на страха, която разнебитва нервите и смазва душата, парализира неговата воля. „Преклонена главица сабя не я сече!” Страшна поговорка, без аналог в европейските езици!
Най-лошото е, че това робство, този затвор довежда до две големи морални злини: отчуждаването на българина от общото, от държавата (тя е враг за него и досега!) и до известна степен и от вярата в Бога, защото, след като един народ се моли 500 години на Бога да го спаси от Злото, а той не го спасява, вярата лесно може да се изгуби. Българите са много по- малко вярващи, отколкото румънците, поляците или руснаците. Да, пораженията върху националния характер са видни и днес. Много и разнопосочни са отрицателните ориенталски влияния . От една цивилизация, ако може да се употреби тук тази дума, с подобна ниска степен на развитие, с нисък морал (с хареми и роби) и принизени естетически критерии, не може да се очаква друго, освен ниска култура и нисък морал. И грозните остатъци от Ориента са видни и днес: чалгата, повсеместната анадолска простащина и грубост, корупцията, мръсните улици, опростачването на нацията.
Общество, изградено върху рушвета (подкупа), в никакъв случай не може да се нарече „цивилизовано” и „морално”. Виждаме и сега как се налага най-вече от актива на една антиконституционна и пагубна за страната ни партия.
Поражения върху езика
През тези столетия хубавият и звучен български език се замърсява чувствително от турските думи през тези столетия. Неговото развитие се забавя много – той просъществува под формата на множество диалекти, близо 90, за да се оформи едва в края на XIX и началото на XX век. Но грозно звучащите турцизми все още неоправдано битуват в речта ни и я замърсяват, много географски топоними също носят старите и некрасиви турски имена. В същото време в заграбените ни от съседите изконни български територии не е съхранен нито един топоним, там и имената на етническите българи са турски или гръцки със закони още от 1934 година!
За робството са изписани хиляди страници, но днес някои продажни безродници се опитват да го омаловажат и дори зачеркнат
Готови са да променят и заглавието на великия роман на Вазов и то да стане “Под присъствието”…
Под диктовката на някои продали се на Анкара политици, депутати и министри, те вече пренаписаха учебниците по история и литература и промиват мозъците на нашите деца. „Робство е нямало, имало е някакво османско присъствие и българинът е живял относително добре и спокойно”. А мастита писателка, историчка-османистка – Вера Мутафчиева, упорито се опитваше да ни убеди, че „турският спахия не бил чак толкова лош и вреден човек” (!?)…
Всъщност, това целят плановете „Йозал” и доктрината „Дълес” – народ без историческа памет, без добро образование, с ниска култура, народ на слуги и безотечественици… С една дума – унищожението на българите и България.
Ще завърша с думите на големия съвременнен турски писател-дисидент Азис Несин „Ислямското варварство е всъщност, заложено в Корана!”
Послеслов от автора:
Спомням си, че през 2015 година, на 2 юни, на честването на великия Ботев на връх Вола от една телевизия попитаха Цветан Цветанов с кого се е сражавал той през 1876 година. След като помисли малко градителят на партията-рушител ГЕРБ, отговори точно следното (записано е и в Интернет): „Ботев се е сражавал срещу… турските представители тогава в България.
