Вицепремиерът обяви, че кабинетът ще коригира възнагражденията, които не отговарят на реалните условия, потвърди запазването на достъпа до досиетата и защити договора с „Боташ“
Възнагражденията в държавните предприятия, които не отговарят на реалните икономически условия, трябва да бъдат редуцирани. Това заяви вицепремиерът Иво Христов.
По думите му част от високите заплати са резултат от остарели и неправилно изготвени методики, въведени през предходни години. Той обясни, че при определянето на възнагражденията често като основа се използва средната работна заплата, което води до сериозни разминавания.
Христов уточни, че в дружества с ключово значение, като АЕЦ „Козлодуй“ и „Ръководство на въздушното движение“, високите възнаграждения са оправдани заради спецификата на дейността и голямата отговорност на служителите. По повод информацията за заплата от 14 хил. евро в Националния дворец на културата той заяви, че става въпрос за възнаграждение, заварено от настоящото управление, което предстои да бъде намалено.
По темата за комисията по досиетата вицепремиерът посочи, че действащият ред за достъп до архивите няма да бъде променян. Успоредно с това ще продължи процесът по дигитализация, а след необходимите законодателни промени гражданите ще могат свободно да се запознават с материалите.
Коментирайки договора с турската компания „Боташ“, Христов заяви, че той е бил подписан при извънредни обстоятелства с цел гарантиране на газовите доставки за България и предотвратяване на енергийна криза. Според него споразумението е имало потенциал да бъде икономически изгодно, но през последните години не е бил използван пълният капацитет на газопреносната инфраструктура. По думите му вече има възможност договорът да започне да носи приходи. Той отправи критики към десните политически формации, като заяви, че първо са създали проблемите, а впоследствие критикуват усилията за тяхното решаване.
По отношение на 21-вия пакет европейски санкции срещу Русия Христов каза, че българското правителство, водено от министър-председателя, е настояло за промени по три конкретни текста, които впоследствие са били приети.
„За първи път България успя да повлияе върху европейската политика по толкова чувствителен въпрос. Въвеждането на религиозен елемент в условията на военен конфликт би могло да има непредвидими последици“, коментира още той.
Запитан дали очаква обществено недоволство заради бюджета за 2026 година, Христов заяви, че не вижда сериозни основания за масови протести. Според него проведените до момента демонстрации са били ограничени по мащаб и без ясно формулирани искания. Той увери, че социалните разходи остават защитени.
Вицепремиерът подчерта още, че правителството ще продължи политиката си за ограничаване на бюджетния дефицит, като това остава една от основните финансови цели на кабинета.















