Юристът призовава за национални правила за ползване на телефоните в училище и реален контрол върху достъпа на непълнолетните до социалните мрежи
Телефонът в ученическата чанта вече не е просто средство за връзка с родителите. Той е врата към социалните мрежи, алгоритмите и рисковете на дигиталния свят. Докато редица държави предприемат конкретни законодателни мерки за защита на децата, България все още търси своя подход. Какви правила са необходими, къде изоставаме от международните практики и защо темата вече не търпи отлагане? По тези въпроси разговаряме с адвокат Мартин Костов – автор на правен анализ, посветен на необходимостта от ясна законова рамка за защитата на децата в дигиталната среда.
Адв. Костов, защо темата за телефоните в училище вече не е просто въпрос на училищен правилник?
Защото отдавна престана да бъде вътрешен организационен въпрос. Говорим за среда, която влияе пряко върху психичното здраве, концентрацията и социалното развитие на децата. Телефонът днес не е просто средство за разговор – той е вход към социалните мрежи, алгоритмите, непрекъснатите известия и огромното количество съдържание, което се бори за вниманието на детето.
Законът в момента не е ли достатъчен?
Не. Законът забранява използването на мобилни телефони по време на учебните часове, но най-сериозните проблеми често възникват извън тях – в междучасията, в училищния двор, в груповите чатове или чрез снимки и видеоклипове, разпространявани без съгласие. Освен това говорим само за телефони, а децата вече използват смарт часовници, таблети и други устройства. Законодателството изостава от реалността.
Какво показва международният опит?
Все повече държави осъзнават, че децата не могат сами да се противопоставят на индустрия, която печели от тяхното внимание. Австралия въвежда строги възрастови ограничения за социалните мрежи. Франция забрани използването на телефони през целия учебен ден, а не само в часовете. Швеция преосмисля широкото използване на екрани в ранното образование. Общото между тези политики е, че поставят защитата на детето над удобството.
Къде изостава България?
Имаме добри принципи в Конституцията и в Закона за закрила на детето, но липсват конкретни механизми за дигиталната среда. Формално социалните мрежи имат възрастови ограничения, но на практика всяко дете може да ги заобиколи, като въведе различна дата на раждане. Това не е реална защита.
Какви промени предлагате?
На първо място, национални правила за използването на всички мобилни комуникационни устройства през целия учебен ден. Необходимо е и държавата да осигури практическа организация: шкафчета или други решения за съхранение на устройствата. Освен това платформите трябва да бъдат задължени да проверяват реално възрастта на потребителите, вместо да прехвърлят цялата отговорност върху децата и родителите.
Някои биха възразили, че това ограничава свободата.
Всяка регулация трябва да бъде разумна, но обществото отдавна приема ограничения, когато става дума за безопасността на децата. Не позволяваме на непълнолетни да купуват алкохол, цигари или да участват в хазарт. Защо дигиталната среда, която също носи сериозни рискове, да остане без ясни правила?
Телефоните ли са основният проблем?
Не. Телефонът е само инструмент. Истинският проблем е средата, в която детето попада – алгоритми, които го задържат онлайн, кибертормоз, постоянни сравнения, натиск за реакция и зависимост от социалното одобрение. Не водим война с технологиите, а търсим баланс между ползите и рисковете.
Каква е ролята на родителите?
Огромна, но не единствена. Не можем да очакваме всяко семейство само да се справя срещу глобални технологични компании с практически неограничени ресурси. Държавата, училището и родителите трябва да действат заедно.
Какво е най-важното послание от Вашия анализ?
Че дигиталният свят също има нужда от правила. Когато детето пресича улица, обществото е изградило светофари, пешеходни пътеки и ограничения на скоростта. В интернет все още сме оставили децата да се движат почти без защита. Време е да поставим тези „светофари“ и в цифровата среда.















