Автор на 124 произведения и вдъхновяващ диригент, Васил Казанджиев оставя трайна следа в българската и световната музикална култура
Отиде си акад. Васил Казанджиев, големият български композитор, диригент и педагог.
Роден на 10 сптември в град Мартен, Русенска област, в семейството на интелектуалци с музикални интереси. От 10-годишна възраст започва да свири на пиано, а от 12-годишен прави първите си композиционни опити. От 1948 до 1952 г. учи композиция при проф. Константин Илиев във Русе. След завършване на елитната гимназия „Княз Борис Първи“ в Русе през 1952 г. постъпва в Консерваторията в София, където учи композиция при Панчо Владигеров и дирижиране при Влади Симеонов.
Сред авторите, оказали някакво влияние върху творчеството му са двамата наши класици Панчо Владигеров и Любомир Пипков. Но още с първите си опуси той се налага като един ярък, оригинален автор.
След дипломирането си, през 1957 г. е назначен за диригент в Софийската опера (1957–1964). През периода от 1962 до 1978 г. основава и ръководи Софийския камерен оркестър (дн. камерен ансамбъл „Софийски солисти“). Под неговото ръководство съставът се утвърждава като един от водещите оркестри на България и утвърждава се на международна сцена. От 1979 до 1993 г. е главен диригент на Симфоничния оркестър при БНР.
Васил Казанджиев има и голям принос за популяризирането на съвременната световна и българска музика у нас, както и за популяризирането на нашите автори в чужбина. Като композитор създава 124 опуса – творби в различни жанрове: камерна музика, симфонична музика, няколко балета, 3 симфонии, няколко оркестрови увертюри, струнни и клавирни квартети и квинтети, пиеси за духови различни инструменти, както и музика за много театрални постановки и и филми сред които и тази: „Тютюн“ (1962), „Шибил“ (1967), „Боянският майстор“ (1980).
Да го започним не само като голям музикант, но и като един добър човек, с чувство за хумор, който бе обичан и уважаван от всички!















