Само четири години след създаването си Институтът за компютърни науки, изкуствен интелект и технологии (INSAIT) към Софийския университет „Св. Климент Охридски“ се превърна в една от най-успешните научни организации в Европа. Постиженията на института вече поставят България редом до държавите, които определят бъдещето на изкуствения интелект, а 2026 година се очертава като най-силната в неговата история.
Най-новото признание идва от най-престижната конференция в света по компютърно зрение и изкуствен интелект – CVPR 2026. INSAIT се класира на първо място в Източна Европа и сред четирите най-добри институции в Европейския съюз по брой приети научни публикации. Българският институт изпреварва университети като Кеймбридж, Принстън и Йейл, както и всички научни организации от Франция, Швеция, Финландия, Нидерландия, Испания и Израел.
Общо 20 разработки на INSAIT ще бъдат представени на форума – 17 научни статии, едно устно представяне и три публикации в специалната секция за научни открития. Само 3,5% от всички приети разработки получават правото на устна презентация – признание за най-високо качество на научните резултати.
Изследванията на учените от София обхващат най-актуалните направления в развитието на изкуствения интелект – роботика, пространствено мислене, егоцентрично зрение, наблюдение на Земята, визуални агенти и агентно зрение.
Исторически момент за българската наука
На 23 юни 2026 г. INSAIT записа още едно постижение, което влиза в историята.
Изследователят на института д-р Бернхард Хойплер спечели първия ERC Advanced Grant в инженерните и природните науки, присъждан някога на българска научна организация.
Безвъзмездното финансиране е в размер на 2,5 милиона евро и се предоставя единствено на научни проекти с потенциал за фундаментален пробив. Успехът е още по-впечатляващ, тъй като идва след 171 неуспешни кандидатури на български институции в тези научни направления през последните близо 20 години.
ERC Advanced Grant е сред най-престижните научни отличия в света. Нерядко програмата е определяна като „Шампионската лига на науката“, а редица нейни лауреати по-късно стават носители на Нобелова награда. През тази година едва под 9% от всички кандидати получават финансиране.
Проектът на д-р Хойплер цели разработването на ново поколение алгоритми за управление на сложни системи в реално време. Очаква се резултатите да намерят приложение в транспорта, железопътните мрежи, логистиката, веригите за доставки и интернет инфраструктурата.
Само четири години до световния елит
Впечатляващото развитие на INSAIT започва още през 2023 г., когато институтът привлича учени от водещи университети по света и става първата организация от Източна Европа, приета в престижната европейска AI мрежа ELLIS. През същата година се присъединява и към глобалната AI Alliance, създава първия български deep-tech стартъп MLC и публикува научни статии на конференциите ICCV и NeurIPS – нещо, което българска институция не беше постигала повече от три десетилетия.
Следващата година бележи нов скок. Към института се присъединяват учени от MIT, ETH Цюрих, Кеймбридж и Imperial College London. Разширено е стратегическото партньорство с Google, стартират съвместни изследвания с Toyota, а научният екип публикува повече от 50 статии в най-престижните световни конференции.
Именно през 2024 г. INSAIT създава BgGPT – първия голям езиков модел на български език. Представена е и системата COMPL-AI – първата отворена платформа за проверка на генеративни AI модели спрямо европейския AI Act, която получава международно медийно внимание, включително от Reuters.
България влиза сред лидерите
През 2025 г. INSAIT вече е сред 100-те най-добри научни институции в света според CSRankings. Институтът се нарежда на 13-о място в Европа и е лидер в Източна Европа в областите, в които работи.
Само за една година учените публикуват повече от 100 научни статии в най-престижните световни форуми по изкуствен интелект и информатика.
Сред най-значимите успехи е и спечелването на европейски проект за изграждане на българска AI фабрика в София на стойност 90 милиона евро – един от най-мащабните иновационни проекти в историята на страната.
През същата година INSAIT представя и редица световно значими разработки, сред които фундаменталния AI модел SPEAR-1, платформата MathArena, използвана от Google и xAI при представянето на новите им модели, както и нови технологии в областта на квантовите изчисления.
Българският пример
За четири години INSAIT извървя пътя от новосъздаден институт до научен център, който се конкурира успешно с най-престижните университети в света.
Днес България вече не е просто наблюдател в развитието на изкуствения интелект. Благодарение на работата на учените в INSAIT страната присъства сред държавите, които създават новите технологии, привличат световни таланти и задават посоката на бъдещите научни открития.


















