Миниатюрният вид опосум се храни с нектар и прашец и дълго време е убягвал на природозащитниците
Природозащитниците имаха късмета да уловят изключително рядко западен пигмеен опосум – малък австралийски торбест бозайник, който достига около 5–10 см.
Тези дребни създания, които тежат около 8–20 грама, са нощни и до голяма степен оцеляват с храна от нектар и прашец.
Улавянето, извършено в резервата за диви животни Каракамия край столицата на Западна Австралия Пърт, беше първото по рода си от 1999 г.
По-скоро неуловимият опосум беше случайно забелязан за кратко в резервата през 2010 г., преди кратко задействане на камера със сензор за движение през 2024 г. да помогне да се потвърди, че видът може би все още присъства.
Екологът от Australian Wildlife Conservancy (AWC) д-р Брайъни Палмър каза, че трима еколози проверяваха ямкови капани – вид вкопани в земята кофи-капани за улавяне на дребни видове, без да им се вреди.
Едва тогава те разбраха, че имат специален посетител.
„Бяхме толкова развълнувани“, каза Палмър в изявление.
„Западният пигмеен опосум не беше това, което очаквахме да открием в някой от капаните.
Сцинки, гекони, може би дори една-две жаби, но не и опосумът.“
Появата на дребния опосум съвпадна с 35-ата годишнина от създаването на AWC, която беше основана от Мартин Копли, закупил около 445 акра земя в хълмовете край Пърт с природозащитна цел.
През 1994 г. беше разработен и специален тип ограда, за да се държат хищниците далеч от територията, като се използваше специална конструкция, „непозволяваща катерене“, а котките и лисиците бяха премахнати от вътрешността на заграждението.
Днес територията поддържа 18 местни бозайника, 30 влечуги, 10 жаби и 123 птици, а природозащитният модел беше приложен в цяла Австралия.
Безопасното убежище в рамките на резервата също така означаваше, че някога процъфтяващи видове като четкоопашатия бетонг (малък, критично застрашен торбест бозайник), куендата (малък торбест бозайник със заострена муцуна), тамарският валаби и четкоопашатият опосум също се завърнаха.
„Една от най-големите победи, произлезли от резервата за диви животни Каракамия през последните 35 години, е по-широкото природозащитно въздействие на четирите вида, които върнахме обратно“, каза Брайъни.
„В безопасността на оградената зона тези популации нараснаха до степен, в която успяхме да преместим отделни животни и да създадем нови популации на други места.“
„Наистина е страхотно да виждаме как тези животни възстановяват популациите си на места, от които някога са били изчезнали.“
