Производителите настояват за спешна държавна намеса, контрол върху вноса и промяна на начина, по който се подпомага секторът
Секторът на плодовете и зеленчуците в България се намира на ръба на оцеляването, а липсата на бързи решения може да доведе до още по-масово отказване на земеделци от производството. За това предупреждава председателят на Националната браншова камара „Плодове и зеленчуци“ Цветан Цеков.
Според него натискът върху фермерите идва от няколко посоки едновременно – постоянно увеличаващи се разходи, неблагоприятни климатични условия, проблеми с реализацията на реколтата и силната конкуренция от вносна продукция.
Ситуацията вече принуждава част от стопаните да унищожават или оставят непродадена продукция, въпреки че тя е годна за консумация.
Производителят получава малко, потребителят плаща много
Един от основните парадокси на пазара е огромната разлика между изкупната и крайната цена.
Цеков посочва, че продукцията напуска стопанството на сравнително ниска стойност, но по пътя до магазина цената може да нарасне многократно. Според него това е резултат от липсата на достатъчно ефективен контрол по веригата и прекомерните надценки.
Тази ситуация поставя в неизгодна позиция както земеделците, така и потребителите. Фермерите трудно покриват разходите си, докато клиентите се сблъскват с високи цени при покупката.
Искат подпомагането да следва произведената продукция
От браншовата камара настояват да бъде променен моделът на държавната подкрепа.
Едно от предложенията е помощта да бъде обвързана с количеството реално произведена продукция, а не основно с площта, която стопанинът обработва.
Според Цеков това би стимулирало действителното производство и би насочило публичния ресурс към фермерите, които реално доставят храна на пазара.
Той подчертава, че овощарството и зеленчукопроизводството са сред най-уязвимите земеделски направления заради зависимостта им от времето, пазарните колебания и конкуренцията от чужбина.
Все повече стопани се отказват
От бранша предупреждават, че кризата вече има видими последици.
Някои земеделци изкореняват насажденията си, други оставят реколтата да се развали, а трети продават на цени, които според тях не оправдават вложения труд и средства.
Към Министерството на земеделието и храните вече са отправени конкретни предложения, но според Цеков реакцията на институциите се бави.
Обединението на фермерите може да намали разходите
Като едно от възможните решения браншът посочва създаването и развитието на кооперативи.
Обединени, производителите биха могли да предлагат по-големи количества еднородна продукция и да договарят по-добри условия с търговските вериги. Това би улеснило и излизането на външни пазари.
Друг потенциален ефект е намаляването на разходите за транспорт, складиране и логистика.
Според Цеков подобни модели отдавна работят в други европейски държави, докато в България липсват достатъчно стимули и ясни правила за тяхното развитие.
Настояват за по-строг контрол върху произхода
Производителите поставят въпроса и за вноса на плодове и зеленчуци.
Според тях е необходимо потребителят да може лесно да разбере къде е произведена дадена стока. От Камарата настояват за система за проследяване на продукцията по цялата агрохранителна верига.
Това би ограничило възможността чужда продукция да бъде преопакована и продавана като българска.
Цеков настоява и за по-добре организирани фермерски пазари, на които реалните производители да имат директен достъп до потребителите.
Браншът иска държавата да действа незабавно
Според председателя на Камарата проблемите в сектора са натрупвани в продължение на години и не могат да бъдат решени с временни мерки.
Комбинацията от високи разходи, слабата позиция на производителите при договаряне, климатичните рискове и конкуренцията от вносна продукция поставя под въпрос бъдещето на редица стопанства.
Цеков предупреждава, че ако държавата не предприеме последователни действия, България може постепенно да загуби значителна част от собственото си производство на плодове и зеленчуци.
От бранша настояват за промени в законодателството, по-ефективен контрол и политика, която да насърчава реалното производство, вместо да оставя фермерите сами да поемат натрупващите се рискове.
