Откритото място е предлагало на публиката вълнуващи изпълнения, основани на акустиката
Древни руини се намират скътани в долина, заобиколена от планини, на остров Крит, Гърция. В този отдалечен район е имало храм в чест на древногръцкия бог на медицината Асклепий. Там са се намирали и останки от християнски църкви и ранни жилищни общности. Исторически находки като тези са били разкрити по време на археологически разкопки из необитавания град в края на 50-те години на XX век. След това руините са останали недокоснати в продължение на 62 години.
Първите разкопки в Лисос през 2022 г. след дълго прекъсване разкриха изненадващо откритие. Бил е открит одеон – 2 000-годишно място за изпълнения на живо от времето на римското владичество. Колизеумът е представял двубои между гладиатори. Амфитеатрите са приютявали мащабни театрални постановки. Но одеоните са били запазени за по-интимни изпълнения, предназначени да въздействат емоционално на слушателите, а не просто да ги забавляват. Запазените им останки хвърлят светлина върху миналото и ни разкриват как ранните цивилизации на Запада са търсели утеха и свързаност чрез музика на живо.
Една пречистваща среда
Одеонът, понякога наричан и с латинизираното си име „odeum“, е изпълнявал многофункционална роля в древните средиземноморски култури. Той е предлагал централно място за провеждане на граждански функции и политически събирания. Тези компактни открити пространства са били и културни средища за изкуствата. Одеоните в Древна Гърция са служели като места за четения на поезия и по-скромни музикални изпълнения. Гражданите са посещавали одеона на своята общност, за да преживеят изкуство с акцент върху текста и разказването. До гласа на певец е можело да се чуе подръпването на една-единствена лира. Самотният глас на поет е можело да се чуе да рецитира стихове.
„Одеонът е поставял акцент върху изпълнения, чието въздействие е зависело от това да се чуват отделните думи, мелодичните линии и фините промени в тона“, обясни образователният сайт UNRV Roman History. „Затова той е бил особено подходящ за човешкия глас, струнни инструменти, духови тръби, солови рецитации и внимателно преценявани музикални състезания.“
Одеоните често са били изграждани от мрамор или варовик и са побирали от няколкостотин до няколко хиляди души. Отличителната им черта е била полукръглата форма на местата за сядане, откъдето публиката е гледала към сцената. Стъпаловидните редове са помагали на зрителите да виждат по-добре изпълнителя, а простият покрив е спомагал за задържането на звука и за по-добро слушателско изживяване. Тези места са предлагали близост между изпълнителя и публиката, която е създавала пречистваща атмосфера. Посетителите са можели да се потопят в музика и поезия, докато си спомнят за близки хора, свързват се със съгражданите си или просто оценяват красотата на изкуството сред всекидневния живот.
Някои от най-известните одеони са били построени от римляните през II век. Но първият официален одеон може да се проследи чак до V век пр. Хр. и до един грък, някога описан като „първият гражданин на Атина“.
Най-старият одеон в историята
Някъде около 140 г. сл. Хр. Павзаний, когото много учени смятат за първия пътеписец в света, пристига в Атина след дълго пътуване. Той посещава оживения град-държава, за да разгледа люлката на западната сценична традиция на живо – Театъра на Дионис. Голямото съоръжение е побирало около 17 000 зрители и е било известно с това, че е приютявало историческите произведения на драматурзи като Софокъл и Аристофан. След като минава по прочутата атинска Улица на триножниците, осеяна с паметници в чест на награждавани театрални постановки, той стига до почитаното светилище на Дионис, разположено на Атинския акропол. Но той не е посрещнат от извисяващите се стени на Театъра на Дионис.
Вместо това Павзаний попада на съвсем друг театър – малък одеон, издигнат при югоизточния вход. В своята книга от II век „Описание на Гърция“ той включва кратка история на това място.
„Близо до светилището и Театъра на Дионис се намира постройка, за която се казва, че е копие на шатрата на [персийския император] Ксеркс. … Тя е била възстановена, защото първоначалната сграда е била изгорена от римския военачалник Сула, когато превзема Атина [през 86 г. пр. Хр.]“, пише Павзаний.
Постройката, на която той се натъква, по-късно става известна като първия документиран одеон в света.
Влиятелният гръцки държавник и военачалник Перикъл ръководи строителството му около 435 г. пр. Хр. Перикъл управлява по време на благоденстваща епоха в Атина, известна като Златния век. Името му тежи толкова много сред аристокрацията, че древногръцкият историк Тукидид го нарича „първия гражданин“ на Атина. На него се приписва ръководството на строежа на един от най-свещените исторически паметници в района – Партенона. Той се занимава и с проекти, свързани с изкуствата. Сред тях е и изграждането на Одеона на Перикъл.
За разлика от полукръглата форма на по-късните одеони, неговият първоначално е изграден в голяма квадратна форма с триъгълен, подобен на шатра дървен покрив, който е осигурявал на публиката защита от времето. Следи от одеона могат да се видят на Атинския акропол и днес. Наблизо, от югозападната страна на Акропола, се намира действащ одеон от древността – Одеонът на Ирод Атик. Могъщият римски сенатор го построява около 161 г. сл. Хр. в чест на покойната си съпруга Апиа Ания Регила.
Продължаващи открития
Останки от одеони продължават да бъдат откривани при археологически разкопки из Европа и Средиземноморието. По време на разкопки през 2025 г. в древния римски град Сагаласос археолози откриха голям одеон с капацитет около 2 500 души. Съоръжението се смята за третия по големина одеон в днешна Турция.
Макар да са по-редки от амфитеатрите, по-малките одеони са важни структури в една обширна мрежа от места, чиито избелели от слънцето камъни и белязани от времето колони днес напомнят на посетителите нещо съществено. Още в древното Средиземноморие, когато основополагащите цивилизации на Запада са се оформяли и процъфтявали, музиката и изкуствата са играели неразделна роля в човешкия разцвет. В одеоните публиката е можела да се наслаждава на музиката и да бъде възможно най-близо до нея. В миг на съзерцание и размисъл тя е можела да стане едно с възвишените тонове.
