Нашите космати приятели са нещо повече от просто спътници – те носят множество ползи за здравето
Куче, което чака до вратата, може да прави нещо повече от това просто да иска разходка. Този ежедневен ритуал може да е един от няколкото начина, по които домашните любимци тихо влияят върху начина, по който хората остаряват.
Изследвания свързват притежаването на домашен любимец – особено на куче – с по-малко самота, по-голяма физическа активност и по-бавен когнитивен спад при някои по-възрастни хора.
Очертаващата се картина подсказва, че ползата може да не идва просто от това животното да е наблизо, а от поведението и взаимоотношенията, които грижата за него създава.
Могат ли домашните любимци да помогнат мозъкът да остане млад?
Една от най-интригуващите области на изследване е когнитивното стареене.
Проучване в Scientific Reports проследи 637 като цяло здрави възрастни на възраст от 50 до 100 години за период до 13 години. Собствениците на домашни любимци показаха по-бавен спад по няколко показателя за когнитивна функция в сравнение с хората без домашни любимци. При собствениците на кучета разхождането на кучето също беше свързано с по-бавно влошаване при определени когнитивни тестове.
Друго проучване, обхванало почти 8 000 възрастни на 50 и повече години, установи, че притежаването на домашен любимец е свързано с по-бавен спад на вербалната памет и словесната плавност – но конкретно сред хората, които живеят сами. Същата връзка не беше наблюдавана при онези, които живеят с други хора.
Тези изследвания са наблюдателни, което означава, че не могат да докажат, че самите домашни любимци защитават мозъка. Хората, които са достатъчно здрави, за да се грижат за животни, може да се различават от лицата, които не притежават любимци по важни начини.
Въпреки това специалистката по котки Куо Лан-Син смята, че повтарящата се стимулация, свързана с грижата за животно, може да е важна. Нервната система остава пластична през целия живот, каза тя пред The Epoch Times, а дейности, които изискват от хората да се движат, да планират, да реагират и да взаимодействат, непрекъснато ангажират мозъка.
Притежаването на куче и деменцията
Едно голямо японско проучване даде още една следа.
Изследователи проследиха повече от 11 000 по-възрастни хора, живеещи самостоятелно в общността, и установиха, че настоящите собственици на кучета имат с около 40 процента по-ниска вероятност да развият деменция с инвалидизиращ характер по време на приблизително четири години проследяване, отколкото хората, които никога не са притежавали куче или са имали куче в миналото. Притежаването на котка не беше свързано със същата полза.
Връзката изглеждаше особено силна при собствениците на кучета, които спортуват редовно и не са социално изолирани.
Това разграничение може да помогне да се обяснят резултатите. Разхождането на куче съчетава физическа активност с време навън и възможности за общуване със съседи и други собственици на кучета. Храненето и грижата за животно също създават ежедневни отговорности.
Вместо да предполага, че кучетата предотвратяват деменцията, изследването повдига една по-практична възможност: притежаването на куче може да насърчава няколко поведения, които вече се свързват със здравословното стареене.
Компания, стрес и ежедневен ритъм
Домашните любимци може да са особено ценни, когато човешката компания е ограничена.
В едно проучване сред възрастни на 60 и повече години собствениците на домашни любимци имаха с 36 процента по-малка вероятност да съобщят за самота, отколкото несобствениците, след като изследователите отчетоха няколко други фактора. Особено склонни да съобщават за самота бяха онези, които живеят сами без домашен любимец.
По време на пандемията от COVID-19 проучване в PLOS One по подобен начин установи, че собствениците на кучета съобщаваха за по-ниски показатели за депресия и по-голяма усещана социална подкрепа в сравнение с хората, които са искали куче, но не са притежавали такова.
Въпреки това изследванията за домашните любимци и психичното здраве дадоха смесени резултати. Домашните любимци не могат да заменят човешките взаимоотношения, нито притежаването на домашен любимец трябва да се разглежда като лечение на депресия или самота.
Вместо това потенциалната им полза може да идва от съчетанието на компания и ежедневна структура.
Домашните любимци трябва да бъдат хранени, поддържани, с тях трябва да се играе, а в случая с кучетата – и да бъдат разхождани. Тези отговорности могат да създадат опорни точки през деня и да дадат усещане за цел, особено на хора, които са пенсионирани или живеят сами.
Взаимодействието между човек и животно може също да влияе върху реакцията на тялото към стрес. Изследвания свързват взаимодействието с животни-компаньони с промени в кръвното налягане, сърдечната честота и хормоните, свързани със стреса. Зрителният контакт между кучетата и техните стопани също е свързан с окситоцина – хормон, участващ в социалното привързване.
В същото време домашните любимци могат да създават и стрес. Ветеринарните сметки, поведенческите проблеми, нарушеният сън и отговорностите по грижата означават, че преживяването зависи в голяма степен от човека, животното и обстоятелствата.
Когато животните станат част от терапията
Връзката между човека и животното навлезе и във формалното здравеопазване.
Психологът Борис Левинсън помогна да се поставят основите на съвременната област, след като забеляза, че неговото куче Джингълс помага на някои деца да се включват по-активно по време на психотерапия. През 1964 г. той въведе термина „терапия с домашни любимци“.
Днес обучени животни се използват в болници, домове за възрастни хора, рехабилитационни програми и други среди. Терапията с помощта на животни е изследвана за потенциални ползи, включително намаляване на тревожността и стреса и подобряване на ангажираността на пациентите.
Кучетата могат също да бъдат обучени да помагат на хора с епилепсия, като реагират по време на или след пристъпи, а изключителното им обоняние вдъхнови изследвания за откриване на биологични сигнали, свързани със заболявания като рак.
Тези приложения се различават от обикновеното притежаване на домашен любимец, защото животните се подбират и обучават за конкретни терапевтични или помощни роли.
Подходящ ли е домашният любимец за всеки?
Макар че притежаването на домашен любимец може да предлага ползи за здравето, вземането на животно основно по здравословни причини изисква внимателно обмисляне.
Куо препоръчва да се вземат предвид размерът, темпераментът, здравословното състояние и нивото на активност на животното, наред с физическите способности на стопанина и средата, в която живее.
За по-възрастните хора размерът може да е особено важен. Голямо или много енергично куче може неочаквано да дръпне повода или да се блъсне в стопанина си, увеличавайки риска от падане.
Практическите изисквания също имат значение. Ветеринарните грижи, храната, поддържането, алергиите, жилищните ограничения, пътуванията и способността на стопанина да се грижи за животното през целия му живот трябва да бъдат взети предвид при решението. Благополучието на животното е също толкова важно.
За хората, които обичат животните, но не могат да се справят с целодневното притежаване на домашен любимец, алтернатива може да бъде прекарването на време с домашния любимец на член от семейството, доброволчество с животни или участие в организирана програма с помощта на животни.
В крайна сметка изследванията не предполагат, че домашните любимци са лекарство. Потенциалната им стойност за здравето може да е много по-обикновена – и може би по-интересна.
Домашният любимец дава на стопанина си някого, за когото да се грижи, причина да поддържа рутина и в случая с кучето, причина да стане и да излезе навън.
С течение на времето тези малки изисквания могат да се натрупат и да се превърнат в нещо значимо.
