Министерството на правосъдието подкрепи удължаването на срока за привеждане на капиталите и дружествените актове на компаниите в съответствие с въвеждането на еврото
Търговските дружества да получат още две години, за да превалутират капитала си и да приведат дружествените си договори и устави в съответствие с въвеждането на еврото. Това е позицията, която Министерството на правосъдието защити пред Комисията по бюджет и финанси на Народното събрание.
В момента законът предвижда 12-месечен срок от въвеждането на еврото, в който дружествата трябва да извършат необходимото превалутиране. На практика това означава, че крайният срок е до края на 2026 г. Предложението, подкрепено от Министерството на правосъдието, предвижда срокът да бъде удължен на 36 месеца — до края на 2028 г.
Позицията на ведомството беше представена от заместник-министър Ива Кечева по време на разглеждането на първо четене на два законопроекта за промени в Закона за въвеждане на еврото в Република България.
Два варианта, но само единият получи подкрепа
Пред Комисията по бюджет и финанси са били представени две различни предложения.
Законопроектът на „Прогресивна България“ предвижда настоящият 12-месечен срок да бъде удължен на 36 месеца, тоест задълженията на дружествата да могат да бъдат изпълнени до края на 2028 г.
Алтернативното предложение на „Демократична България“ предвижда срокът за превалутиране да отпадне изцяло, без да се въвежда нов краен срок.
При гласуването комисията е подкрепила на първо четене предложението за удължаване на срока до края на 2028 г., докато предложението за отпадане на крайния срок е било отхвърлено.
Законът създава практически проблем за бизнеса
Според Министерството на правосъдието необходимостта от промени произтича от начина, по който действащите разпоредби се прилагат на практика.
Макар законът да дава на дружествата 12 месеца за превалутиране на капитала, той едновременно с това изисква актуализираният дружествен договор или устав да бъде представен още при първото следващо заявление за вписване, заличаване или обявяване в Търговския регистър.
Така на практика част от компаниите могат да се окажат принудени да изпълнят задължението си значително по-рано от края на 2026 г.
Особено сериозен риск се очертава при подаването на годишните финансови отчети през септември, когато голям брой дружества извършват административни действия в Търговския регистър.
Това създава предпоставки за едновременно подаване на значителен брой заявления и съответно за допълнително административно натоварване както за бизнеса, така и за системата.
„Срокът има дисциплиниращ ефект“
„Наличието на срок има дисциплиниращ ефект и ще гарантира предвидим и ясен за обществото и търговците период, в който документите на дружествата да бъдат приведени в съответствие с официалната валута в страната“, заяви заместник-министърът на правосъдието Ива Кечева.
По думите ѝ отпадането на крайния срок няма да допринесе за постигането на целите на закона.
Именно затова Министерството на правосъдието подкрепя подхода, при който срокът не отпада, а се удължава — така бизнесът получава по-дълъг и предвидим период за изпълнение на задълженията си.
По-малко административна тежест за фирмите
Министерството подкрепя и друга важна промяна — представянето на актуализирания дружествен акт да бъде необходимо само когато при конкретното заявление действително се налага такъв акт да бъде представен.
Това би означавало дружествата да не бъдат поставяни пред необходимостта да извършват допълнителни административни действия, когато те не са свързани с конкретното им заявление.
Целта е двойна: намаляване на административната тежест за бизнеса и предотвратяване на струпването на голям брой заявления в Търговския регистър.
Предложените промени са подкрепени и от изпълнителния директор на Агенцията по вписванията Елиана Илиева.
След подкрепата на първо четене в Комисията по бюджет и финанси законопроектът предстои да продължи законодателната си процедура в Народното събрание.
За компаниите това означава потенциално повече време за техническото и документалното привеждане на корпоративните им данни в съответствие с новата официална валута, без да се създава ситуация, при която кратък практически срок и голям брой заявления да натоварят едновременно бизнеса и Търговския регистър.
