Историческа следа, открита в турски архиви, отвежда към село Червена вода край Русе
Тази история е описана от моя вуйчо – доц. Христо Машков, а също и от дългогодишния директор на Русенския окръжен музей Иван Иванов.
През 1973 г. в дунавската ни столица пристига историкът д-р Йожеф Бьодай от Будапеща. Тръгнал е по следите на унгарския кралски син Йожеф Ракоци. Дотогава всички негови колеги са считали, че мястото, където принцът е починал, е град Черна вода, намиращ се в Румъния, близо до Делтата на Дунав.
Но д-р Бьодай открива турски документи, преведени на унгарски през 1911 г., в които съвсем ясно се доказва, че става дума за село Червена вода в Русенската околия, което до Освобождението е в рамките на Османската империя. В архивите историкът от Будапеща открива, че принц Ракоци е погребан в християнска църква в българско село. Това се потвърждава и от предания от село Червена вода, което се намира на 15 км източно от дунавската столица на България, Русе.
Желанието на принца е било да бъде погребан до баща си в Цариград и след временното му погребение тук, неговата воля е изпълнена. А селото е едно от най-старите и с най-богата история в този буден български край. Дало е на България и много прочути личности, сред които много революционери, учени, висши военни, артисти, писатели, учени, юристи – Иван Грозев, Михаил Кремен, Стефан Цанев, Илия Киселов, Михаил Михов, Дамян Николов, Христо Стамболиев, Спиридон Савов…
Тук е била сформирана и Червеноводската чета на Тома Кърджиев. През ХVІ и ХVІІ в. дори е било малък град или както тогава са го наричали „градец” – административен, търговски и религиозен център с митрополия за целия русенски район.
Животът на унгарския престолонаследник Йожеф Ракоци (1700– 1738) е пример за всеотдайност към народ и родина. Неговият баща княз Ференц Втори Ракоци организира и ръководи селското въстание (1703–1711), прераснало в общонационална въоръжена революция за освобождението на непокорните и свободолюбиви унгарци от властта на Хабсбургите от Виена.
През 1704 г. Ференц Ракоци (1676–1735) е ръкоположен за княз на Трансилвания, а през 1711 г., след като претърпява поражение от австрийците, емигрира в Цариград, където умира през 1735 г. Синът му Йожеф Ракоци решава да продължи борбата срещу Виена. През 1697 г. за участието си в заговор срещу императора е осъден, но успява да избяга и заминава за Цариград, където търси политическо убежище. През 1738 г. той, заедно с войската си, е настанен от турското правителство на местоживеене в село Червена вода (на 16 км югоизточно от Русе).
През есента на същата година (на 11 ноември) унгарският принц заболява внезапно и умира едва 38-годишен. Погребват го с почести в двора на старата селска църква „Свети Йоан Предтеча”, върху чиито основи е построена сегашната, по-голяма и красива църква. Тук трябва да отбележим, че преди повече от два века Червена вода е бил малък търговски и земеделски град и епархийски център със седем църкви (!), който бива опожарен от турците, а населението му зверски избито.
След около 30 години Червена вода бива възстановена от заселници от Стара планина, от Еленско и Тревненско. Будни и трудолюбиви българи, те скоро издигат нова голяма каменна църква с оригинална архитектура и богат иконостас.. Интересното е, че надгробният каменен релеф на княза- революционер Йожеф Ракоци с герба на рода Ракоци бива вградена от строителите във фасадата над главния вход, където може да се види и днес. Релефното изображение на герба на князете Ракоци разсейва всякакво съмнение: в средата на плочата, върху издаден щит, е издълбан образът на голяма птица, която със своите широко разперени криле се готви да излети от колело, поставено върху тримонциум (трихълмие).
А според унгарските историци, изследвали тази интересна и неочаквана находка, и другите елементи от герба са също така ясни и изключват всяко съмнение за неговата автентичност.
Настина, неведоми са пътищата на историята…
