Според анализатори срещата на китайския лидер Си Дзинпин с руския президент Владимир Путин има за цел да насърчи плановете на Китайската комунистическа партия (ККП) срещу Съединените щати.
Посещението на Си в Москва от 20 до 23 март е първото му в страната след инвазията на Путин през февруари 2022 г. Това се случва скоро след посредничеството на Пекин за възобновяване на дипломатическите отношения между Иран и Саудитска Арабия. Седмици преди нахлуването на Русия в Украйна Си и Путин обявиха партньорство “без граници” и оттогава връзките между двете страни се задълбочават.
Срещата беше обявена в петък, малко след като Международният съд издаде заповед за арест на Путин за военни престъпления.
Според експерти моментът на посещението е от решаващо значение както за Си, така и за Путин.
“Мисля, че Пекин – както и по-голямата част от останалия свят – се притеснява, че конфликтът може да прерасне в ядрена война, което ще навреди на собствените им планове толкова, колкото и на всички останали”, казва Брандън Уейхърт, геополитически анализатор от САЩ и автор на книгата “Winning Space: Как Америка остава суперсила.”
“В същото време обаче Пекин няма нищо против да види как двамата му най-големи конкуренти – Русия и САЩ – се изтощават взаимно в Европа, докато Китай има свобода на действие в Тихоокеанския регион”, казва той пред The Epoch Times.
Срещата се провежда в момент, когато Русия бавно напредва в продължилата няколко месеца операция за превземане на град Бахмут в Източна Украйна. Кървавата битка доведе до огромни загуби и за двете страни, особено за руснаците.
Мадхав Налапат, анализатор по стратегически въпроси и заместник-председател на базираната в Индия Manipal Advanced Research Group, заяви, че Си и Путин се срещат в момент, когато войната в Украйна навлиза в етап, в който може да приключи окончателно или да се проточи в патова ситуация.
“Путин е подложен на натиск от страна на своите командири да задейства цялата мощ на руските оръжия срещу Украйна, а не войната да се удължава”, казва Налапат пред The Epoch Times. “Си явно иска да знае дали Путин ще се разгърне докрай, или ще продължи със сегашната тактика.”
Според немския синолог Франк Лехбергер, “прибързаната уговорка” на Си и Путин и тайната им среща в понеделник се дължат на факта, че руската армия е на прага на силите си.
“Си Дзинпин, който от миналата седмица е едноличен деспот на Китай, е загрижен да не допусне това да се случи, защото един военен разгром на руските войски в Украйна би бил краят на автократичния и антизападен режим на Путин в Русия”, казва Лехбергер в имейл до The Epoch Times.
Според западни официални лица руската армия е загубила близо 200 000 войници, а най-малко 500 000 руснаци са избягали от страната от началото на войната. Лехбергер заяви, че руския елит и националистическите хардлайнери са гневни на Путин и го държат отговорен за ситуацията, като искат да се сложи край на мечтата на Путин да възстанови руската империя в Европа.
“Путин отчаяно се нуждае от Си да дойде сега и да обещае помощта си, иначе ще бъде твърде късно за Путин и мечтите му за автократична империя”, казва Лехбергер.
“Си знае всичко това и също така отчаяно се нуждае от Русия, за да се бори ….не само срещу украинците, но и по асоциация срещу целия демократичен Запад или НАТО, които са същинските врагове на ККП.”
Налапат заяви, че загубата на Русия във войната с Украйна би отслабила значително позициите на Китай в международния ред и времето на срещата е съобразено с това.
Смъртоносни оръжия за Русия
Нарастват опасенията, че Китай предоставя военна помощ на Русия. Държавният секретар Антъни Блинкен заяви миналия месец, че Китай досега предоставя “несмъртоносни” оръжия на Русия по време на войната и обмисля да достави и смъртоносни такива. Пекин отрича тези твърдения.
Въпреки че много се говори за предполагаемата роля на Си като миротворец в конфликта, експертите твърдят, че това е само димна завеса, като посочват доставките от Пекин на оборудване с “двойна употреба” за Москва, което подпомага военните ѝ усилия.
Вайхерт заяви, че Китай отдавна предоставя “жизненоважна подкрепа и доставки” на Русия.
“Администрацията на Байдън добре знае, че в Бахмут заедно с подразделенията на “Вагнер груп” работят китайски “техници”, които им помагат да поддържат флотилиите от дронове, които китайските производители на дронове са продали на руснаците”, каза той, визирайки частната наемническа група.
Групата “Вагнер” е закупила повече от 2500 китайски дрона в рамките на сделка между наемническата група и руското и китайското разузнаване, съобщава британската медия Daily Mirror, като се позовава на доклад на британското разузнаване.
Налапат заяви, че заблуждаването на врага е “стандартна оперативна процедура” за ККП, като отбеляза, че режимът доставя оръжие на Русия по секретни канали.
“Вярвате ли, че потокът от оръжия, който идва в Русия от Северна Корея и Иран, са произведени в тези две страни?”, каза той.
Според неотдавнашен доклад на Politico, който се позовава на митнически данни, китайски фирми са изнесли за Москва 1000 щурмови пушки и друго оборудване, които биха могли да бъдат използвани в конфликта.
През юни 2022 г. например руската фирма Tekhkrim внася пушки от China North Industries Group Corporation Limited. Данните показват също, че в края на 2022 г. руските компании са получили 12 доставки на части за дронове и над 12 тона бронежилетки от Китай през Турция.
В отговор на този доклад говорителят на Съвета за национална сигурност на Белия дом Джон Кърби заяви пред The Epoch Times, че администрацията не може да потвърди, че Китай действително е предоставил смъртоносна помощ на Русия.
Лехбергер заяви, че “всички тези дейности са в разрез с действащите международни санкции”, като добави, че съобщеното е само върха на айсберга.
Освен през Иран и Северна Корея, Китай изпраща оръжия на Русия и през други държави като Мианмар, Сърбия, Турция и постоянния съюзник на Русия в Европа – Беларус, според Лехбергер.
След срещата си с Путин, Си ще разговаря чрез сателитна връзка с украинския президент Володимир Зеленски за първи път след инвазията. Лехбергер определи това като “измислена мирна мисия” на Си.
Според експерта Си ще се стреми към временно прекратяване на огъня, за да спечели време за възстановяване на изтощената армия на Путин, а Русия “в по-късен момент” ще атакува Украйна по-ожесточено.
Лехбергер заяви, че ККП ще продължи да доставя оръжия на Русия поне още две години, защото смята, че Си има планове да превземе Тайван през 2025 г. и по този начин би искал да използва продължителния украинско-руски конфликт, за да изненада или отслаби Съединените щати и другите западни сили.
Икономическия залог на Китай
Експертите твърдят, че Китай има дългосрочни икономически планове по отношение на руско-украинската война и икономическите му цели през следващите десетилетия са свързани с подчиняването на руската икономика от страна на Пекин.
“Русия е в лагера на новата китайска империя; обширната руска пустиня ще се превърне в протеин, с който драконът ще се храни по време на възхода си през следващото десетилетие, а Путин ще се превърне в могъщ васал на Си Дзинпин”, казва Вайхерт и добавя, че сливането на китайската и руската икономика би било голяма победа за Си, а за целта е необходимо Русия да бъде въвлечена в продължителен конфликт с Украйна.
Налапат заяви, че Русия се е превърнала в най-важния доставчик на промишлени суровини за Китай на преференциални цени. Двете страни искат да работят заедно, за да изместят щатския долар от позицията на световна резервна валута.
“Отслабването на щатския долар според тях ще даде тласък на собствените им валути, особено на RMB [китайския юан]. От известно време голяма част от финансирането на дефицита на САЩ идва от увеличаването на чуждестранните покупки на щатски долари като резервна валута и едно нулиране на долара би ограничило значително възможностите за харчене на американското правителство”, казва той.
Си иска Съединените щати не само да бъдат отслабени, но и да бъдат лишени от надеждни и функциониращи съюзници в рамките на Европа, според Лехбергер, който вижда войната в Украйна като жизненоважна за икономическия план на Пекин за игра срещу Вашингтон.
“Така един слаб Европейски съюз лесно ще се стане икономически зависим от Китай”, каза Лехбергер.
