Десетки хиляди изпълниха триъгълника на властта и площада пред БНБ и се отправиха на шествие по центраните софийски улици, призовавайки за незабавна оставка на правителството, възстановяване на суверенитета, стимулиране на българското производство и твърда национална позиция
Протестът на 13 септември бе насочен срещу текущото българско правителство и неговите политики, които се възприемат като водещи до загуба на национален суверенитет, икономическа задлъжнялост и заплаха за бъдещето на България в рамките на Европейския съюз и Еврозоната. Протестиращите призоваваха за незабавна оставка на правителството, възстановяване на суверенитета, стимулиране на българското производство и твърда национална позиция.
Слова произнесоха журналистът Васил Василев, членовете на „Фронт за лева“ Страхил Ангелов и Недялко Недялков, българският евродепутат от партия „Възраждане“ журналистът Петър Волгин, лидерът на партия „Възраждане“ Константин Константинов, Рада Лайкова – член на Европейския парламент и политик от партия „Възраждане“, Виктор Папазов – изп. директор и председател на Съвета на директорите на Българската фондова борса, и др.
Националната задлъжнялост и икономическа тежест на България бяха в центъра на техните изказвания. Изтъкнато беше, че всеки българин носи дълг от близо 20 000 лева към чужди банки, въпреки че тези пари не са взети от гражданите. Общият национален дълг е над 53 милиарда евро и се очаква да нарасне до 60 милиарда до края на годината, увеличавайки се с 10 милиарда евро годишно до 2028 г. Изразено беше опасение, че ако дълговете не могат да бъдат платени, чужди сили ще отнемат български ресурси като язовири, води, железници, пътища, рудници, превръщайки България в „гола черупка“.
Изразено бе категорично несъгласие с присъединяването към Еврозоната, което се определя като „насилствено анексиране“ в „потъващ Титаник“ и превръщане на България във финансов донор за чужди картели, както и опасност от „цифрово робство“ чрез дигиталното евро.
Говорителите на протеста определиха положението в България като загуба на суверенитет и чужд диктат. Те подчертаха, че България е загубила почти целия си суверенитет, като решенията се взимат не в национален интерес, а са „натрапвани“ от чужди сили (Брюксел и Вашингтон).
Сегашното правителство бе определено като „българофобско“, „про-украинско“ и като „хвърлило България в краката на ликвидационна комисия в Брюксел“. Осъдено беше превръщането на България във „фронтова държава“, подготвяна за война с Русия, служеща на интересите на Европейската комисия. Урсула фон дер Лайен бе критикувана за манипулации и пропаганда, целящи да се дават оръжия и заеми за войната, които ще плащат бъдещите поколения. Особено възмущение беше изразено по повод решението за поемане на дълг от 3.3 милиарда евро за Украйна.
Настоящият парламент, с ниско обществено доверие (12%), бе обвинен, че взима съдбоносни решения, без да пита народа, и предава българския суверенитет.
Откриването на завод за барут, финансиран със заем от 1 милиард лева и експлоатиран от германци, се посочи като пример за чужд диктат и подценяване на българските способности.
Ораторите предложиха решения и призоваха българския народ за действия за:
- възстановяване на суверенитета чрез апочване на борба за връщане на суверенитета „малко по малко, лъжичка по лъжичка“
- българско производство чрез издигане на българското производство „в култ“ и подпомагането му „с всички възможни средства“, независимо от мнението на Европа
- национална идеология чрез въвеждане на силни „здрави устои“ и национална идеология, основана на заветите на Васил Левски (служба на отечеството до смърт, работа по народната воля, избиране на великодушни хора за управление, зряло действие и съветване)
- сваляне на правителството – като единствена цел беше определено свалянето на сегашното правителство, охарактеризирано като „престъпен режим“, „продажно“ и „античовешко“
- продължаващи и разширяващи се протести. Отправи се специален призив за пълна блокада на Народното събрание на 18 септември, четвъртък, по време на вота на недоверие, до оставка на кабинета.
- медийна отговорност – журналистите бяха призовавани да отразяват коректно броя на протестиращите и да разследват корупционни практики, например строежа на хотела на Росен Желязков с водопад, докато страната е без вода
- използване на слабостта на Европа – твърди се, че Европа е в тежко положение („развалина“ според Орбан) и моментът е подходящ да се използва тази слабост за „разхлабване на примката“ около България.
Партия „Възраждане“ беше позиционирана като българска партия, която трябва да управлява, и част от по-широко европейско движение, което се противопоставя на „урсулите“ и „либерално-диктаторския ред“.
Подчертано бе, че бъдещето на България зависи от всеки един гражданин и че освобождението ще дойде, когато целият български народ излезе на улицата.
Протестиращите виждат България в критичен момент, изправена пред опасност от окончателна загуба на суверенитет, икономически фалит и въвличане във военни конфликти, ако сегашното правителство остане на власт. Отправен беше призив за незабавно и решително действие чрез масови протести и гражданско неподчинение, за да се предотврати „унищожението на България“ и да се осигури бъдеще за нацията.
След изказванията на ораторите протестиращите се отправиха на шествие от площада към БНБ към площад „Орлов мост“, а от там по бул. „Евлоги и Христо Георгиеви“, ул. „Граф Игнатиев“, бул. „Витоша“ и обратно пред БНБ, скандирайки „Оставка“ и „Искаме си лева“ и пеейки патриотични български песни.
Шествието бе охранявано от жандармеристи. Огромен брой други такива стояха в готовност за действие на бул. „Дондуков“.
Снимки: Стефан Василев