0ccd7322 d423 445d aaa3 c1b45a2e4617

88 години от рождението на Веселин Байчев, диригента-театрал

Зрелостта на този артист дойде рано, почти в началото на творческия му път В Русенската опера Веселин Байчев (род. 1938, под знака на Водолея) постъпи през 1970 г., след като бе завършил столичната консерватория при големия Константин Илиев и обиколи няколко държавни и общински театри и оркестри. В Русе той пристигна с известен опит – главно като симфоничен диригент, но бе дирижирал и опера, та успя бързо да се адаптира към променливия климат в института. Добре си спомням дебюта му. Лекотата, с която поведе спектакъла на „Травиата” спечели публиката и респектира критично настроения (като към всеки млад диригент или режисьор) изпълнителски състав. От дебютанта се излъчваше ...

Асен Селимски в ролята на Фигаро от „Севилският бръснар” на Росини

Да си спомним за незабравимия български Фигаро

96 години от рождението на Асен Селимски Несравнимият Фигаро от „Севилският бръснар” на Росини е роден в столицата на Мизия, Плевен – град дал, много певци на България! Силно, даровито поколение оперни артисти твори в Софийската опера от 60-те до 90-те години на ХХ век. Юлия Винер, Никола Николов, Любомир Бодуров, Надя Афеян, Рени Пенкова, Неделчо Павлов, Лиляна Барева, Благовеста Карнобатлова, Румен Дойков, Стоян Попов, Никола Василев, Павел Герджиков и още редица други, които посветиха таланта и живота си на първата ни музикална сцена. И макар да бяха певци от европейска или световна класа, въпреки възможностите да работят срещу по-високо заплащане, а също и оценка в чужбина, ...

Христина Морфова – портрет и в коронната си роля, Марженка от „Продадена невеста“ от чешкия класик Бедржих Сметана в Пражката национална опера, 1920 г. (вдясно)

Три велики български певици (Част III)

Великата българка Христина Морфова беше сравнима само с Мария Калас В историята на операта на XX век Христина Морфова е наистина явление от световен мащаб. Би трябвало да се гордеем с нея, често да я споменаваме. А невероятният й глас – цели три октави – я прави сравнима единствено с Мария Калас. А и музикалността й, техниката й, маниерът на пеене са съизмерими с мащабите на великата гръцка певица. И само две неща са й попречили да стигне до нейните висоти: не толкова едрата й, възпълна фигура, а преди всичко нежеланието й да прави кариера извън родината си – била е убедена, страстна патриотка. Чувствала се ...

Иглика Пенева в Русенската художествена галерия на представянето на единайсетата си стихосбирка „Завръщане в Итака“, 2021 г. (Снимка: Областна администрация - Русе)

Иглика Пеева: Всеки фестивал е предизвикателство и шанс

Иглика Пеева е поет, драматург, журналист. Има национални и международни награди за драматургия, поезия и журналистика, а нейни стихове и пиеси преведени на петнайсет езика. Наскоро Иглика Пеева се завърна от Равена, Италия, където нейната пиеса „Асансьор” имаше много успешна премиера. Същото заглавие, преведено на гръцки, бе поставено и в Ларнака, Кипър. Драга Иглика, как се случи това? Нашите драматурзи трудно „пробиват” в чужбина, а ти вече за втори път си поканена в тези два града, известни с пиетета си към поезията и театъра? В Ларнака бях поканена миналата година на Международния фестивал на поезията като поет. тогава се запознахме с режисьора Андреас Мелекис и стана ...

5c62be74 30a5 46b1 b355 fdf2273c4f54

Три велики български певици (Част II)

Елисавета Йовович – несравнимата българска Травиата 125 години от рождението и 30 години от смъртта й Елисавета Йовович (1901 – 1996) живя дълго, плодотворно и до края на дните си остана вярна на своя девиз: Servire d, arte – "Да служиш на изкуството". И наистина, тя му служеше като солистка на националната ни оперна сцена, като солистка, педагог и режисьор на сцените на Стара Загора и Русе, като вокален педагог в България, Монголия и Франция. Името й остана в аналите на българската музикална култура, във времето, когато тя се професионализираше и започваше най-силният й творчески  период. Йовович е родена е на 23 март 1901 г. под ...

beead9bc 002a 47ef 86f3 0fd71e3334a5

65-ото издание на фестивала «Мартенски музикални дни», Русе – 2026 г.

Дунавската ни столица отново ще посрещне голямата музика, Доходното здание - най-красивата сграда у нас, е дом на престижния фестивал От 13 до 29 март за 65-и път в Русе ще се проведе един от важните музикални форуми у нас – Международният фестивал «Мартенски музикални дни» https://www.marchmusicdays.bg/bg. 17 концерти, оперна премиера, 3 художeствени изложби, именити гости и богата програма от творби на класически и съвременни автори. Откриването е на 13 март от Русенския фестивален оркестър с диригент Емил Табаков, а солисти са пианистът Люка Дебарг и сопранът Красимира Стоянова. Ще бъдат изпълнени концертът от Сергей Рахманинов и финалната сцена на операта „Капричо“ от Рихард Щраус. Люка Дебарг ще има рецитал ...

Елена Николай (Анерис) в „Аида”, Ла Скала, Милано

Три велики български певици (Част I)

Легендарната и несравнимата Елена Николай Може определено да се каже, че тази българска певица бе от световна величина. Името й ще остане в аналите на  певческото изкуство непосредствено до имената на нейните съвременници: Калас, Тебалди,  Дел Монако Тито Гоби и Борис Христов, на които бе равностойна партньорка на първата музикална сцена в света, Миланската Скала. Удивителен е пътят на момичето Стоянка Николова (това е рожденото й име) от пазарджишкото село Церово до първите оперни театри в света. Достоен е за биографичен игрален филм, каквито се правят в други държави, но не и у нас (това прекрасно изкуство – операта напоследък е в немилост пред властта!). Ето ...

ce298486 7e92 47d5 a9ad 41e92efe1a82

Анжела Димчева: „Нужна е нова стратегия за развитие на културата“

Няма по-мощна реклама от всепроникващия до всеки човек език на изкуството и въплътената в изкуство история, а дипломацията чрез култура е в състояние да промени политическото напрежение в Европа и света Анжела Димчева (1963) е родена в София. Поетеса, журналист, критик, редактор, автор на 11 книги. Магистър по българска филология и английски език от СУ „Св. Кл. Охридски“, доктор по наукознание (УниБИТ). Автор на над 2500 публикации в 30 издания. Съставител на антологии. Две нейни книги са издадени в Украйна, а сборникът ѝ „Игли в съня“ – в Германия. Монографията ѝ „Дипломация чрез литература“ (2023) е изследване за приноса на България в културната дипломация. Награди: „Златно ...

e6e3cd6c ad9a 485b b927 6a2c85e066af

Легендарният „Съвременник” оцеля!

Новият брой е интересен, красив и богат Преди 53 години големият наш писател Павел Вежинов успя да убеди Съюза на българските писатели, че трябва да започне издаването на голямо списание за световна и българска литература. И още с първите си броеве „Съвременник” спечели сърцата на българите, които тогава четяха много и се интересуваха предимно от съвременните западни автори, които списанието започна да представя за първи път у нас. Тиражът непрекъснато растеше, трудно се намираше в книжарниците и реповете. Павел Вежинов и неговият силен екип от редактори и преводачи съумяваше да следи най- новото в световната литература, като представяше и „пропуснати страници” от модерни и цензурирани класици ...

83718fd9 ea8c 430f bb79 694f963b531e

Новият брой на алманаха за литература, наука и изкуство „Света гора“

Издание на Национално общество за литература и изкуства „Формула 6“ – Велико Търново Гл. редактор – Сава Василев, редактори – Владимир Шумелов, Радослав Радев, Огнян Стамболиев. В броя четем: Поезия от Александър Шурбанов, Поезия от Швеция, Павлина Михайлова, Трима поети от Люксембург, Георги Николов, Трима унгарски поети, Велизар Велчев, Октавиан Палер, Владимир Стоянов, Невена Борисова, Даниел Дянков, Владимир Луков, Филип Ларкин, Методи Джонев, Юлиу Къркелан, Гатя Симеонова; Проза от Сашо Серафимов, Свежа Дачева, Николай Стефанов, Данила Райчева, Сава Василев, Сергей Трайков, Ясен Калайджиев, Ангел Г. Ангелов; Майстори на превода – Οδυσσέας Ελύτης Ηλικία της γλαυκής θύμησης (Одисеас Елитис, пр. Емилия Авгинова); Литературознание, изкуствознание, публицистика – Украинският ...

Луи Айер като офицер в българската армия по време на Балканската война, 1912

За Луи Айер – бащата на българския спорт

110 години без швейцареца, който обичаше България и българите Предполагам, че някои от нашите читатели са чували това име. Носят го улици в столицата и в Лом, училище в Русе, градският стадион в Силистра, дори връх, открит от наши полярници в далечна Антарктида. Това е името на човека, пристигнал от Швейцария през 1893 година в наскоро освободената от петвековното варварско турско робство България, за да открие пред тази възродена държава света на спорта. Да я обикне и приеме като втора родина и да воюва – при това изключително храбро! – за нея като доброволец на фронта през двете балкански войни и Първата световна. Луи Айер Но ...

Хърбърт Уелс (1866 – 1946 г.) е любим писател

Хърбърт Уелс: „Нашият свят ще загине…”

Джовани Папини разговаря с писателя-фантаст Сър Хърбърт Уелс е (1866 – 1946) e любим писател на поколения. В навечерието на 160-годишнината от рождението на великия фантаст припомняме едно забравено интервю с него на италианския писател Джовани Папини, направено в началото на миналия век. Сър Хърбърт Уелс ме взе за журналист. „Роден съм“, веднага започна той, като ми посочи едно кожено кресло, „през 1866 година в Броумли, графство Кент. Бях продавач в един магазин, после учих биология. През 1886 година основах "Научно ученическо списание", където поместих и първата си статия, беше за философията на Сократ...“ Наложи се да му обясня кой съм и да го помоля да ...

Page 1 of 2 1 2

Последни новини

Epoch Times Bulgaria