Във връзка с нарастващото безпокойство, терористичните атаки и деиндустриализацията изборите в Германия се определят от страховете за сигурността и претоварената система, твърдят анализатори
Броени дни преди гласоподавателите да се отправят към урните в Германия – след поредицата от насилствени нападения, в които участваха кандидати за убежище, на преден план излязоха опасенията за имиграцията, икономиката и сигурността.
Поредицата от терористични нападения, включително неотдавнашното в Мюнхен, засили обществения дебат относно имиграцията преди избирателите да се отправят към урните на 23 февруари.
Според анализатори новината, че афганистански гражданин, търсещ убежище, се е врязал в синдикални активисти, демонстриращи за по-високо заплащане, в Мюнхен на 13 февруари и е ранил 39 души, от които към момента са починали 37-годишна жена и 2-годишната ѝ дъщеря, може да изиграе важна роля при вземането на решения от избирателите.
„Особено събитието в Мюнхен ще окаже влияние върху изборите“, заяви пред The Epoch Times Ричард Шенк, научен сътрудник в мозъчния тръст MCC Brussels.
Той обясни, че в Германия електоратът обикновено се нуждае от около седмица, за да възприеме и реагира на даден проблем.
„На практика това са 10 дни преди изборите и това е идеалното време, ако искате да лансирате програма“, каза той.
Германия е преследвана от икономически проблеми и променящи се политически настроения – подобно на много европейски страни – които в крайна сметка доведоха до разпадането на коалиционното правителство и предизвикаха изборите.
Най-голямата производствена икономика в Европа е във втората си година на стагнация, борейки се със загубата на достъпен руски газ, историческото затваряне на заводи на Volkswagen и ожесточената конкуренция от страна на по-евтините китайски електромобили.
Имиграция
През последните няколко години коалицията, включваща лявоцентристките социалдемократи (SPD) на канцлера Олаф Шолц, про-бизнес ориентираните свободни демократи (FDP) и Зелената партия, загуби позиции.
Основните партии се борят и с възхода на AfD, която призовава за строг граничен контрол, намаляване на броя на търсещите убежище, отказ от нулевите нетни въглеродни емисии (Net-Zero), запазване на традиционната според нея германска култура и заявява, че „ислямът не принадлежи на Германия“.
Макар че AfD, подкрепяна от Илон Мъск, се очаква да завърши като втората по големина партия, тя остава политически встрани от строгия санитарен кордон на основните партии, който не ѝ позволява да влезе в правителството.
Някои местни държавни власти официално класифицираха някои от клоновете на AfD като Младата алтернатива Тюрингия и Саксония за „десни екстремисти“.
AfD, заедно с лявата политическа новост „Алианс Сара Вагенкнехт“ (BSW), е най-твърдолинейна по отношение на имиграцията.
Други традиционни партии също все повече се отдалечават от дългогодишните прогресивни позиции по отношение на имиграцията.
Германия възстанови граничните проверки през септември като част от по-строгата позиция по отношение на миграцията и трансграничната престъпност, а канцлерът Олаф Шолц обяви, че удължава този контрол с шест месеца, считано от 12 февруари.
„Всеки, който е тук и не е германски гражданин и извършва престъпление от този вид, трябва да очаква, че ние също ще го изведем от тази страна, ще го приберем и ще го депортираме“, заяви Щолц пред телевизия ZDF, след атентата в Мюнхен.
Страната все още се съвзема от многобройните терористични нападения с висок обществен интерес.
Пред декември шестима души бяха убити на коледния базар в Магдебург.
Миналия месец едно малко дете и един възрастен бяха убити при нападение с нож в баварския град Ашафенбург.
През август миналата година 26-годишен заподозрян сириец беше арестуван след масово намушкване с нож на фестивал в Золинген, където трима души бяха убити, а осем ранени. Заподозреният се предаде ден след нападението на „Фестивала на разнообразието“, на който се честваше 650-годишнината на Золинген.
Терористичната групировка ИДИЛ пое отговорност за нападението с нож.
Шенк отбеляза, че в тези инциденти често участват лица, търсещи убежище, или лица, които вече са известни на правоприлагащите органи.
Той заяви, че „всеки път е очевидно“, че правоприлагащите органи са напълно претоварени с броя на мигрантите, които създават проблеми и които трябва да бъдат депортирани.
„Съдилищата са претоварени. Службите по миграция са претоварени и е ясно, че трябва да се направи нещо по този въпрос“, каза той.
Според официалната статистика за престъпността, 34,4% от заподозрените в престъпления през 2023 г. не са германски граждани, което представлява увеличение с 13,5% спрямо предходната година, в сравнение с 1% увеличение сред германските граждани.
Негерманските граждани съставляват 15% от населението.
Страната преминава през голяма промяна в броя на населението, като между 2014 г. и 2024 г. населението на Германия се увеличи с повече от 3,5 милиона души, което ще се дължи изцяло на миграцията.
През 2015 г. канцлерът Ангела Меркел прие повече от 1 милион сирийски бежанци в Германия.
Според неотдавнашно проучване на YouGov, 80% от германците смятат, че нивата на имиграция са били твърде високи през последното десетилетие.
Шенк предположи, че до този момент силно противопоставящите се на имиграцията вероятно са взели решение за кого да гласуват.
„Това е поредица от терористични атаки, които вече са поляризирали хората. Затова мисля, че хората, които искат да гласуват за AfD, вече са взели решение този месец“, каза той.
Той обаче отбеляза, че някои избиратели биха могли да пренасочат подкрепата си вдясно, може би от Зелените към социалдемократите или от социалдемократите към Християндемократическия съюз.
„Общо усещане за безпокойство“
Политически теоретик и ръководител на Центъра за приложна история в колежът „Матиас Корвин“, Ралф Шьолхамер, заяви пред The Epoch Times, че макар имиграцията да е основен проблем, общото разочарование надхвърля тази тема.
„Налице е общо усещане сред все по-голяма част от населението: нещата вече не работят по начина, по който са работили преди“, посочи той.
„Независимо дали става въпрос за инфраструктурата, за икономиката, за миграцията, за образованието, това е общо усещане за безпокойство.
„Има усещане, че сегашните сили в политиката, или доминиращите сили, управляват упадъка.“
В германската избирателна и политическа система абсолютните мнозинства са по-рядко срещани, което означава, че в резултат на това често се формират коалиционни правителства.
]Най-вероятният сценарий е коалиция, съставена от „Християндемократически съюз“ (CDU), „Германската социалдемократическа партия“ (SPD) и „Свободната демократическа партия „(FDP).
Друга възможност е с участието на „Християндемократически съюз“, левите „Зелени“ и „Свободната демократическа партия“.
Шьолхамер заяви, че социологическите проучвания дават на CDU някъде около 30%, а на AfD – между 19% и 22%-23%
По-малките партии, като новата лява, но социално консервативна „Алинас Сахра Вагенкнехт“ (BSW) и твърдо лявата „Лява“ (Linke), се колебаят между 4% и 6%.
Според германските изборни правила, ако преминат прага от 5%, те ще влязат в парламента, което може да има решаващо значение за евентуални бъдещи коалиционни преговори.
Той каза, че това прави германската политика „едновременно много вълнуваща, но и доста непредсказуема“, тъй като увеличението на гласовете с 1% или 2% „може изцяло да промени аритметиката, когато става въпрос за съставяне на бъдещо правителство“.
Не сключваме сделки с AfD
Въпреки че според прогнозите AfD ще спечели 142 места в Бундестага, Шьолмахер заяви: „Мисля, че всъщност е лесно да се каже кой няма да бъде част от едно бъдещо правителство. И това ще бъде AfD.“
„Няма да има никакви сделки с AfD. Те ще останат в опозиция, освен ако, но това не е невъзможно, но е много малко вероятно, освен ако не направят масова изненада в горния край“, каза той.
Съществуват въпроси дали „Християндемократически съюз“ под ръководството на лидера Фридрих Мерц ще поеме част от посланията на AfD.
Мерц и Шолц заемат твърда позиция по отношение на имиграцията, но първият се колебае по въпроси като ядрената енергия.
Германия извежда от експлоатация последните си три действащи атомни електроцентрали през април 2023 г., след решение от 2011 г. на тогавашния канцлер Ангела Меркел.
Мерц разгледа възможността за рестартиране на дейността, но изглежда отхвърли този вариант през януари.
Шьолхамер заяви, че нито една от горещите политически теми, като например връщането към ядрената енергетика, строгата имиграционна политика или реформирането на социалната държава, няма да бъде разгледана в този сценарий.
„Всички тези неща, които ще трябва да бъдат реформирани. Той няма да има партньор, който да направи това“, каза Шьолхамер.
Шьолхамер посочи, че хората ще гласуват за Мерц, защото искат дясноцентристко правителство, но вероятно в крайна сметка „ще получат леко лявоцентристко правителство, защото той стои сам“.
Той каза, че Мерц е „напълно унищожил преговорите“, заявявайки, че никога няма да управлява с AfD.
„Той казва на Зелените и на Социалдемократите: „Мога да преговарям само с вас“, добави Шьолхамер.
Германия не е единствено в желанието на избирателите си за десни политики. Промяната отразява едно по-широко движение в цяла Европа, което замени както левите, така и десните партии в досегашното управление.
Така например за първи път проучване на общественото мнение този месец постави дясната партия „Реформаторски блок на Обединеното кралство“, водена от Найджъл Фараж, пред двете партии, които доминират британската политика повече от век.
Държави като Франция, Германия, Австрия и Швеция също се ориентират към десни партии и политики.
Деиндустриализация
Германия представлява индустриалната сила на Европа, но обвързващият ангажимент за намаляване на емисиите на парникови газове с 55% до 2030 г. засегна този статут.
По-рано тази година Volkswagen, най-големият индустриален работодател в Германия и най-големият производител на автомобили в Европа по приходи, заяви, че цели икономии в размер на 11 млрд. долара до 2026 г., за да оцелее при прехода към електрически автомобили на фона на по-евтината китайска конкуренция. Компанията е изправена пред значителни предизвикателства и поради високите разходи за енергия.
По данни на германската Федерална статистическа служба (Destatis), съобщени от държавната телевизия Deutsche Welle (DW), през първите три месеца на 2024 г. над 5000 малки и средни предприятия са подали молба за обявяване в несъстоятелност в Германия.
DW очаква този брой да нарасне до 20 000 случая като част от по-дългосрочна закономерност.
„Гръбнакът на германската икономика е подложен на сериозно напрежение“, каза Шьолхамер.
Източна Германия
Успехът на AfD не е равномерно разпределен в цяла Германия, като партията остава най-силна в бившата Източна Германия.
„Разликата, разбира се, е, че в Източна Германия отношението към германската история е малко по-различно, защото, според мен, не неоснователно в Източна Германия аргументът е, ами след като сме живели 50 години в комунизъм, ние сме им върнали дълга по история“, казва Шьолхамер.
Той добави, че аргументите, че „AfD е нацистка партия“, намират отзвук в Западна Германия, защото засягат много чувствителна тема.
Историческата вина обаче не действа в такава степен в Източна Германия, каза той.
Шьолхамер вижда, че в германската политика настъпва дългосрочна промяна, която може да доведе до още по-голямо засилване на AfD, ако основните партии не успеят да отговорят на опасенията на избирателите.
Той каза, че съществува схващане от страна на наследените партии, че когато някой гласува за друга партия, това е „само временно явление“.
„С напредването на времето те не разбират, че има реален риск тези наследени партии да изчезнат, защото тези избиратели, тези избиратели не се връщат. И ние имаме доста добри доказателства, че това се случва“, каза той.
Reuters и The Associated Press допринесоха за този материал.