Румъния е в политическа криза, след като Калин Джорджеску спечели първия тур на президентските избори през ноември 2024 г.
Румънският президент Клаус Йоханис заяви в понеделник, че ще подаде оставка. Това се случи, докато опозиционните парламентарни партии планираха да поискат отстраняването му от длъжност.
65-годишният Йоханис е президент от 2014 г. и вторият му мандат приключи през декември 2024 г. Той беше удължен, след като Конституционният съд анулира президентските избори два дни преди балотажа на 8-ми декември, заради съмнения за руска намеса в демократичния процес. Кремъл отрича твърденията за намеса.
„За да спестя на Румъния нова криза, подавам оставка като президент на Румъния“, каза Йоханис, добавяйки, че ще напусне поста на 12-ти февруари.
Страната изпадна в политическа криза миналата година, след като политическият аутсайдер Калин Джорджеску спечели първия тур на президентските избори през ноември.
Румънското разузнаване заяви, че е получило информация, която разкрива агресивна кампания в TikTok, промотираща Джорджеску. Според информацията един потребител е похарчил 381 хиляди долара за реклама на неговите постове. Преди кампанията в TikTok Джорджеску има едноцифрен рейтинг, но в крайна сметка получaва близо 23 процента от гласовете в първия тур.
Елена Ласкони от Съюза „Спасете Румъния“ (USR) и министър-председателят Марчел Чолаку от Социалдемократическата партия останаха след него съответно с 19,17 и 19,15 процента от гласовете.
Ако се беше провел, балотажът щеше да бъде между Джорджеску и Ласкони.
Европейският съюз, към който Джорджеску е критичен, обяви през декември 2024 г., че разследва TikTok за предполагаема намеса в изборите.
Социалната медийна платформа отрече да е давала преференции на Джорджеску, заявявайки, че акаунтът е бил маркиран като политически и третиран като всеки друг.
Определени са нови дати за повторно провеждане на президентските избори, като първият тур е насрочен за 4-ти май. Ако нито един кандидат не получи повече от 50 процента от гласовете, балотаж ще се проведе две седмици по-късно, на 18-ти май.
През януари три опозиционни партии, които контролират около 35 процента от местата в румънския парламент, внесоха предложение за импийчмънт на Йоханис. Това са SOS Румъния, Съюз за обединение на румънците (AUR) и Партията на младите (POT). Тъй като беше вероятно някои депутати от центристките проевропейски партии да подкрепят импийчмънта, Йоханис предпочете да изпревари гласуването и сам подаде оставка.
До провеждането на изборите през май постът ще поеме председателят на Сената Илие Болоян, ръководител на Либералната партия, която е част от управляващата коалиция. В публикация от 10-ти февруари в социалната платформа X Джорджеску заяви, че оставката на Йоханис е „победа за румънския народ“ и призова президентските избори да продължат от втория тур.
Крин Антонеску, кандидатът, подкрепен от трите управляващи коалиционни партии след споразумение, постигнато през декември 2024 г., каза, че оставката на Йоханис е „за предпочитане пред процес на импийчмънт, който би поставил на дневен ред фалшива тема в обществения дебат“.
Ласкони заяви в изявление в X, че оставката на Йоханис идва „твърде късно, за да се смята за почтена постъпка“.
„Радвам се, че натискът, който USR оказа в парламента, събуди Йоханис от дрямката му, но няма да спрем дотук“, каза тя. „Трябва да възстановим държавните институции, така че да работят за гражданите, а не за временни фигури, оказали се във властта. …Имаме нужда от истина, справедливост и автентичен лидер, който може да ни държи твърдо ориентирани към Запада!“
Подкрепата за Джорджеску, който е критичен към НАТО и към европейската реакция спрямо войната в Украйна, се е удвоила от анулираните избори насам. Това се случва, защото все повече хора в Румъния са недоволни от политиката, която води Европейският съюз, към който Румъния се присъедини заедно с България през 2007 г., и все по-малко вярват в неговата демократичност. Неслучайно американският президент Джей Ди Ванс посочи именно анулираните избори в Румъния като един от фрапантните примери за отстъпването на ЕС от демократичните ценности.
Кристиан Андрей, политически консултант от Букурещ, каза, че доброволното оттегляне на Йоханис е по-добро решение, отколкото съдбата му да бъде решена чрез референдум.
„Оставката няма магически да спре недоволството… властта на управляващата коалиция става все по-несигурна и списъкът с президентски кандидати сега ще нарасне“, прогнозира Андрей. Той смята, че в „крехкото политическо статукво има сериозна примяна“.
През октомври 2024 г. Конституционният съд забрани на Диана Йованович – Шошоака, лидер на SOS Румъния, да участва в изборите. Причините са подобни на тези, поради които изборите в Румъния бяха отменени.
Хорациу Потра – „румънският Пригожин“
Вечерта на 1 февруари 2025 г. 288 румънски граждани кацат на летището „Анри Коанда“ в Букурещ. Те са наемници, евакуирани от зоната на конфликта около град Гома в Демократична република Конго (ДРК) след международни преговори, и членове на военната групировка на Хорациу Потра. Тя носи името RALF – акроним от „Румънци, служили във Френския легион“. Самият Потра е бил част от легиона през 1990-те, а впоследствие е охранявал политически и военни лидери в Близкия изток и Африка. По-късно той обучава специални групи и охранява мини за ценни метали и диаманти в Африка, контролирани от румънски бизнесмени. Наричат 55-годишния Потра и „румънският Пригожин“.
Военният наемник не крие добрите си отношения с руското посолство в Букурещ. Той може да бъде видян на няколко снимки от събития в посолството, включително и след началото на пълномащабната руска война срещу Украйна през февруари 2022 година. През декември 2024 година, две седмици след анулирането на първия тур от президентските избори, Потра е задържан в близост до Букурещ. Обвиненията срещу него са, че е пристигнал в румънската столица, за да провокира безредици заради отменения вот. В багажника на Потра разследващите откриват оръжия, радиопредаватели и телескоп. Оттогава срещу него тече следствие. Според Потра Румъния се управлява от „слуги на глобализма“, заради които „децата ни ще трябва да отидат на война в Украйна“. За подалия оставка румънски президент Клаус Йоханис Потра е заявил, че целта на престоя му в Букурещ е да „остави на поправителен учителя по физика (става дума за Йоханис – бел.авт.) за това, че се е провалил на теста по механика“.
В статията е използвана информация от Reuters, The Associated Press и румънски медии.
