Антъни Иполито прави едно от най-впечатляващите изпълнения на годината в ролята на Силвестър Сталоун
PG-13 | 2 ч. 8 мин. | драма, биографичен, романтичен, история на киното | 2026 г.
Когато „Роки“ спечели „Оскар“ за най-добър филм на 49-ите награди на Академията през 1977 г., това вероятно бе по-конкурентна година за тази категория от всяка друга преди или след нея.
Освен „Роки“, в различни моменти като фаворити бяха обявени и три други филма: „Цялото президентско войнство“, „Шофьор на такси“ и „Телевизионна мрежа“. Петият номиниран („Bound for Glory“) беше с крайно малки шансове.
По различни причини останалите фаворити бяха по-добри от „Роки“, но всички бяха потискащи. „Роки“, от друга страна, бе безсрамно оптимистичен и създаден за масовата публика – и го казвам в добрия смисъл.
Духовен балсам
Войната във Виетнам току-що бе приключила. От оставката на Ричард Никсън като президент едва бяха изминали две години. Страната беше в дълбока депресия. „Роки“ бе емоционалният и духовният балсам, от който всички имаха нужда – дори циничните критици и публиката на арткината.
Макар да има стотици филми за филмовата индустрия, само малцина са съсредоточени изцяло върху един конкретен филм от миналото. „The Disaster Artist“ (2017) разглежда странните обстоятелства около създаването на „The Room“ (2003). Както „RKO 281“ (1999), така и „Манк“ (2020) надничат зад кулисите при създаването на „Гражданинът Кейн“ (1941).
Единственият запомнящ се минисериал с подобна тема е „The Offer“ (2022) – поредица от 10 епизода за снимките на „Кръстникът“ (1972). С възможното изключение на „Манк“, новият „I Play Rocky“ може би е най-добрата продукция от този тип, правена досега.
Един от многото положителни аспекти на филма е вниманието към детайлите от средата на 70-те години. Борещият се за оцеляване Силвестър Сталоун живее в мизерен нюйоркски пансион за 7,50 долара на нощ – сума, която не може да си позволи. Той се намира до църква, а до нея има публичен дом.
Сценаристът Питър Гембъл поема голям риск, като включва сцена, в която Сталоун е нает да участва във филм за възрастни, и за щастие ни спестява по-пикантните подробности. Колкото и мрачно да звучи, това наистина се случи; тази подробност подчертава колко отчаян бе Сталоун да свърже двата края и да си осигури, макар и погрешно, място във филмовата индустрия.

Убийствен саундтрак
За усещането за автентичност на филма допринасят и оскъдните, кратки и прецизно подбрани музикални включвания. Избягвайки очевидните избори, режисьорът Питър Фарели използва както известни, така и почти забравени класики от епохата.
Сред тях са песни на Hall & Oates, Тод Ръндгрен, Ейс, Спинърс, ELO, J. Geils Band и песента на Buffalo Springfield от 60-те години „Rock & Roll Woman“.
Най-големият успех на филма е безупречният подбор на актьорите. Да наемеш актьори, които не само приличат, но и играят като реалните хора, които пресъздават, е изкуство – дотолкова, че това вече е нова категория за наградите „Оскар“, връчена за първи път през 2026 г.
В ролите на лошите са Мат Дилън като огорчения баща на Сталоун Франк и Трейси Летс като ръководителя на студио United Artists Санди Мадокс; и двамата попадат право в целта. Франк е реална личност, докато Санди е събирателен образ, но и двамата се справят отлично.
Пи Джей Бърн като Ъруин Уинклър и Тоби Кебъл като Робърт Чартоф, продуцентите на „Роки“, са феноменални и подходящо невзрачни.
АнаСофия Роб не само прилича на жената, която пресъздава – първата съпруга на Сталоун Саша Чак, – но и придава на филма сърце и устрем. Роб наистина е извървяла дълъг път от ранните си години като обещаваща детска актриса („Because of Winn-Dixie“ и „Мост към Терабития“).

Ражда се звезда
Начело на един от най-впечатляващите актьорски състави на годината, сравнително новото име Антъни Иполито е абсолютно зашеметяващ като Силвестър Сталоун. Иронично, той за първи път привлече внимание с ролята на Ал Пачино в „The Offer“.
Тук Иполито прави нещо много повече от обикновена имитация. От походката и странния начин на говорене до унилите изражения на лицето – Иполито напълно се превъплъщава в Сталоун.
Тук е моментът в рецензията да посоча един доста голям пропуск в хронологията на действителната история – толкова съществен, че трябва да отнема половин звезда от оценката на филма.
В действителност Сталоун помоли своя колега от „Lords of Flatbush“ Хенри Уинклър – без родствена връзка с Ъруин Уинклър – да предаде сценария за „Роки“ на ABC за разглеждане като телевизионен филм. ABC се съгласи и плати аванс на Сталоун, но също така заяви, че той не може да изиграе главната роля.
Тъй като Уинклър играеше Фонзи в изключително популярния ситком на ABC „Happy Days“, ръководителите на ABC се съгласиха да върнат правата на Сталоун, стига той да върне аванса – което и направи.

Според мен пропускането на варианта с телевизионния филм бе голяма грешка, тъй като щеше да покаже, че ABC, а впоследствие и United Artists, са проявили интерес да направят филма при същото условие: „без Сталоун“.
Ако не сте запознати с това събитие, то няма да промени съществено цялостното ви мнение за филма. За пуристите, които са напълно наясно с цялата история зад кулисите, обаче то е очебийно.
Дори с този пропуск „I Play Rocky“ е голям успех, който ще се хареса на публиката, и – осмелявам се да го кажа – филм, който някои хора може да сметнат за по-удовлетворяващ от оригинала.
Филмът вече се прожектира в избрани кина, а на 20 ноември излиза в цялата страна.
„I Play Rocky“
Режисьор: Питър Фарели
В ролите: Антъни Иполито, АнаСофия Роб, Мат Дилън, Трейси Летс
Продължителност: 2 часа и 8 минути
Възрастово ограничение на MPAA: PG-13
Дата на премиера: 20 ноември 2026 г.
Оценка: 4,5 от 5 звезди
















