Двама млади режисьори се срещат в Хавай и започват съвместна работа по създаването на един от най-великите филмови герои в Америка
Двама стари приятели се срещнали на плаж в Хавай. Въпреки че мястото лъхало на спокойствие, единият от тях крил в себе си цяла планина от тревога. Беше лятото на 1977 г. Джордж Лукас се бе присъединил към Стивън Спилбърг, за да се откъсне физически и психически от нещо, от което се страхувал – провал, способен да съсипе кариерата му в киното.
Първите му два пълнометражни филма, „THX 1138″ и „Американски графити“, се радвали на финансов и критически успех – особено вторият. Той спечелил пет номинации за „Оскар“, включително за режисура. Третият му филм беше по всякакъв начин най-мащабното му начинание. „Междузвездни войни: Епизод IV – Нова надежда“ излязъл на 25 май 1977 г. и Лукас чакал нетърпеливо телефонното обаждане, което щяло да му каже дали филмът е успех или провал.
„Просто чакахме да постъпят приходите – беше като да чакаш резултатите от изборите“, спомня си Спилбърг. „Оказа се убедителна победа за Джордж Лукас.“
Лукас въздъхнал с облекчение и попитал Спилбърг какъв ще бъде следващият му проект. Спилбърг наскоро бе завършил „Близки срещи от третия вид“ – филм, който нямало да излезе широко в прожекция до декември. United Artists (UA) бе продуцирал един от предишните му филми и бе поискал бъдещо сътрудничество.
Спилбърг казал на Лукас, че иска да режисира филм от поредицата за Джеймс Бонд, която по онова време принадлежала на UA. Лукас отвърнал, че има идея, по-добра от Бонд.
Героична идея
Лукас и Спилбърг споделяли любов към класическите съботни сериали за приключения от 30-те, 40-те и 50-те години на миналия век – като тези на Republic Pictures. Тези филми прескачали от екшън сцена на екшън сцена и се въртели не просто около главен герой, а около истински герой.
Идеята се родила в главата на Лукас няколко години преди почивката му в Хавай и впоследствие дала живот на две от най-емблематичните поредици в киноиндустрията. Той искал да съчетае класическия приключенски сериал с модерна приказка. Първото въплъщение на тази идея – действието се развива в открития Космос – вече беше намерило израз в „Междузвездни войни“, в галактика далеч, далеч оттук. Сега беше ред на нещо малко по-близо до дома.
Преди да спомене идеята на Спилбърг и доста преди да развие концепцията си за „Междузвездни войни“, Лукас я обсъдил с приятеля и колегата си режисьор Филип Кауфман. Разказал му за идеята с герой-археолог, който открива древни артефакти, свързани по мистериозен начин со свръхестественото. Кауфман харесал идеята и предложил археологът да търси светия граал на древните артефакти – Ковчега на Завета.
Лукас и Кауфман прекарали няколко седмици в разработването на това, което Лукас нарекъл „Приключенията на Индиана Смит“. Скоро обаче Кауфман бил нает да режисира филма от 1976 г. „Вън от закона Джоузи Уелс“ с участието на Клинт Истуд. В крайна сметка Истуд уволнил Кауфман и сам поел режисурата. Това уволнение накарало Гилдията на режисьорите на Америка да въведе правило, известно в Холивуд като „Правилото на Истуд“ – то забранява на актьор или продуцент да уволни режисьора и сам да заеме неговото място. Така или иначе, Лукас прибрал идеята за археолога в чекмеджето и се захванал с „Междузвездни войни“.
Разговори за Индиана
След като „Междузвездни войни“ бяха завършени и успешни, Лукас извадил Индиана Смит от въображаемото чекмедже. Представил идеята на Спилбърг и така намерил своя режисьор. Имало само едно малко уточнение относно името на главния герой. Спилбърг харесал „Индиана“ – името, което Лукас дал на кучето си – но не харесал Смит. „Добре, а какво ще кажеш да го наречем Индиана Джоунс?“ – предложил Лукас. (Пълното му име по-късно щяло да стане д-р Хенри Уолтън „Индиана“ Джоунс-младши.)
За щастие изборът на Лукас се оказал сполучлив. Двамата стигнали до съгласие за стила на филма, името на персонажа и древния свръхестествен артефакт, който героят щял да търси. Оставало само да се напише сценарият.
Наскоро Спилбърг бил получил сценарий от сценариста Лорънс Каздан – за романтичната комедия „Континентална граница“, чийто изпълнителен продуцент бил той самият. Това бил и първият филм, продуциран от компанията Amblin на Спилбърг (по-известна тогава като Amblin Productions, преди да бъде преименувана на Amblin Entertainment). Спилбърг решил, че Каздан би пасвал добре на един приключенски филм с археологическа тематика.
Една от великите творчески сесии в историята на киното се провела от 23 до 27 януари 1978 г. в малка къща в предградията на Лос Анджелис. Според Спилбърг той, Лукас и Каздан „прекарали три дни с касетофон“. Целият запис на този разговор наскоро бил открит. Той разкрива подробно много от приетите и отхвърлените идеи за филма и включва раздел между Каздан и Кауфман, посветен специално на Ковчега на Завета.
Отличителните белези на героя
Един от обсъжданите въпроси бил какъв точно трябва да бъде Индиана Джоунс като герой. По време на разговора Лукас заявил: „Най-важното е той да бъде супергерой в най-добрия смисъл на думата – в традицията на Джон Уейн, Клинт Истуд и Шон Конъри – мъж, на когото всички можем да се възхищаваме и да казваме: „Ето някой, който наистина се знае работата .“
Лукас знаел и как иска да изглежда Индиана Джоунс.
„Образът му – най-силният образ – е облеклото от „Съкровището на Сиера Мадре“ [носено от Хъмфри Богарт]: каки панталони, кожено яке, нещо като филцова шапка и пистолет с кобур с капак от Първата световна война.“
„Той влиза в джунглата с пистолета си. Другото нещо, което добавихме към него и което може да е забавно, е камшик. Това наистина е неговата запазена марка.“
Въпреки че Индиана Джоунс щял да бъде „супергерой в най-добрия смисъл на думата“ и определено щял да изглежда като такъв, той все пак трябвало да има слабо място. Тримата решили, че героят им трябва да има някаква фобия. Спилбърг предложил страхът му да е от змии.
В търсене на „Индиана“
След задълбочения разговор Каздан се заел да събере идеите в работен сценарий. Когато сценарият бил готов, дошъл ред на кастинга – намирането на главния герой. Спилбърг предложил Харисън Форд, но Лукас се поколебал – Форд вече беше участвал в последните му два филма, най-известно като Хан Соло в „Междузвездни войни“.
Двамата провели прослушвания с актьори, различни от Харисън Форд. След като Том Селик изпробвал ролята, Лукас и Спилбърг повярвали, че са намерили своя човек. Но Робърт А. Дейли, ръководителят на CBS, се свързал със Спилбърг и го уведомил, че мрежата вече е подписала договор за сериал, в който Селик ще играе главната роля – шоуто се казвало „Маги P.I.“ Селик отпаднал от играта.
Изглеждало, че съдбата сочи към Форд. Лукас се свързал с него и му казал, че ще му изпрати сценарий, който трябва да прочете в рамките на час. Когато Форд го прочел, бил очарован. Лукас тогава му наредил да се срещне със Спилбърг.
Като се има предвид колко историческа е връзката между Форд и Спилбърг, трудно е да си представим, че преди тази среща двамата никога не са се виждали. Когато разговорът приключил, Форд вече беше Индиана Джоунс.
Финансиране. Снимане. Премиера.
Сценарият бил готов, главната роля – разпределена. Оставал само дребният проблем с парите. Лукас се страхувал, че никоя продуцентска компания няма да се съгласи да финансира проекта заради твърде високата цена. „Междузвездни войни“ го бяха стрували 11 милиона долара (около 60 милиона в днешни стойности). Лукас уверил холивудските изпълнителни директори, че може да се справи с бюджет от 20 милиона. Те реагирали скептично – смятали, че филмът ще излезе много по-скъпо.
И не бяха далеч от истината. Толкова много приключения щяло да се съберат в него, че – както Спилбърг си го беше представил на онези начални разговори от 1978 г. – щяло да е все едно „да проектираш атракция в Дисниленд“.
Въпреки това Лукас накрая убедил Paramount да се включи. Бюджетът бил 18 милиона долара (по-късно увеличен до 20 милиона), а графикът за снимане – строго определен на 85 дни. Спилбърг, чиято репутация включвала надхвърляне на бюджети и срокове, си наложил вътрешен график от 73 дни.
През май 1980 г. излязъл вторият „Междузвездни войни“ на Лукас – „Империята отвръща на удара“, чийто сценарий Каздан бил съавтор. Двамата с Лукас обаче нямали много време да се радват на незабавния успех на филма. На 23 юни снимките на „Похитителите на изчезналия кивот“ започнали във Франция.
В нощта преди снимането на първата сцена костюмографката Дебора Надулман се тревожела, че костюмът на Форд не излъчва нужната автентичност. Седнала до него, тя поискала да й заеме швейцарското ножче. С ножчето и стоманена четка се заела с якето му.
„Аз лично състарих това яке и имах метални стружки в ръката си в продължение на седмици, и седмици, и седмици“, спомня си тя.
Тя вече беше положила сериозни усилия и за шапката на Форд, за да изглежда истинска. Намирането й не се оказало лесна задача. Кафяви федори имало в изобилие, но накрая тя се спряла на една кафява федора в австралийски стил, открита в магазина Herbert Johnson Hatters близо до Savile Row в Лондон.
За закоравял археолог шапката – точно като якето – трябвало да изглежда добре изхабена и, по думите на Надулман, добре обичана. Тя я смачкала, седнала върху нея, накарала и Форд да седне върху нея.
„Трябваше да имам шапка, която… ако я видиш само в силует, веднага да е разпознаваема“, казала тя.
Този силует е разпознаваем от цели 45 години. Именно тази седмица в историята – на 12 юни 1981 г. – „Похитителите на изчезналия кивот“ излязъл по кината и с времето се превърнал в една от най-обичаните и познати поредици в историята на американското кино.
Поредицата е толкова обичана именно благодарение на отдадеността на Лукас, Спилбърг и Каздан към идеята за „супергерой в най-добрия смисъл на думата“. Доказателство за това е фактът, че Индиана Джоунс от години заема второто място в класацията на Американския филмов институт за 100-те най-велики герои в киното- веднага след Атикус Финч от „Да убиеш присмехулник“.
