Софийската опера с международно признание за своя „Пръстен на Нибелунга“ – рядко постижение в съвременния оперен свят
София все по-уверено се утвърждава като значим център на европейската оперна сцена – признание, което идва не само отвътре, но и от авторитетни международни наблюдатели. В следващия текст представяме превод от Огнян Стамболиев на отзив и свидетелство за изключителния успех на Вагнеровия цикъл „Пръстенът на Нибелунга“ на сцената на Софийската опера и балет – проект с рядък мащаб, реализиран под режисурата на акад. Пламен Карталов.
Публикацията съчетава професионалния поглед на утвърден музикален критик и личното впечатление на дългогодишен оперен ценител, като очертава мястото на българската постановка в съвременния световен контекст.
„Пръстенът“ от Вагнер в София, който си струва да се види
Софийската национална опера откри своя трети Вагнер фестивал със „Златото на Рейн“ като прелюдия към втората продукция на академик Пламен Карталов от цикъла „Пръстенът на Нибелунгите“, осъществен само за 13 години (!) в този, бих казал, „Байройт на Балканите“.
И това наистина е подходящо сравнение, тъй като Пламен Карталов е поставил девет от десетте произведения от Байройтския канон от 2010 година насам. Бих казал, че само той успя да постави на това високо ниво тези девет трудни произведения за толкова кратък срок. Да, това наистина е нещо уникално в историята на оперния свят досега, включително и в историята на Байройт!
Освен това, двете продукции от цикъла „Пръстенът“ от 2013 г. и 2023 г. по никакъв начин не са сходни. И двете са базирани на една щателно обмислена художествена концепция за целия цикъл.
Сценографията на Ханс Кудлих от Виена и светлинният дизайн на Андрей Хайдиняк, с мултимедия от Елена Шопова, са наистина естетически зашеметяващи в отделни моменти, формирайки по оригинален начин визуалните и драматични моменти на четирите вечери. Оригиналните, решени с богата фантазия костюми са дело на художничката Християна Михалева-Зорбалиева.
Първокласни певци като Веселин Михайлов като Вотан в „Златото на Рейн“ и, още по-добре, Арис Аргирис – може би първият гръцки Вотан във „Валкюра“, при това говорещ безупречно немски – бяха изключителни, както и Даниел Острецов като пъргавия и интелигентен Логе и Пламен Димитров като простоватия, злобен Алберих.
Гласовитата Виолета Радомирска беше чаровна и привлекателна Ерда. Мартин Илиев отново покори публиката със завладяващото си превъплъщение като Зигмунд, представяйки както борбения му характер, така и страстната му любов. Бих казал, че беше много подходящ за тази трудна роля.
Алма Лиза Бандаловска беше впечатляваща Зиглинда – с драматичен темперамент, ярка и вълнуваща.
Гергана Русекова представи много успешно своята Брунхилда. Финалната сцена с нея и Аргирис беше направо сърцераздирателна.
Сред неизменно отличните валкирии – за разлика от тези, които видях и чух във Виенската опера само преди две вечери – имаше една, която не беше от България: Микаела ди Каталано от Мюнхен. Но и тя се сля безпроблемно с изключително убедителния ансамбъл на пъргавите валкирии.
Константин Тринкс, който, подобно на много от българските певци (учил при професор Рихард Тримборн, както и Микаела ди Каталано), демонстрира пълното си диригентско майсторство на подиума на оркестъра на Софийската опера и балет. Със сигурна, умело водена ръка той поддържаше перфектен контакт както с музикантите, така и с певците, създавайки дълга, непрекъсната хармонична дъга през двете вечери.
Наистина изящно изпълнение на „Пръстена“ с оркестър, чийто звук беше значително подобрен от нови медни инструменти (валдхорни, тромбони и бас тромпет).
Този „Пръстен“, според намеренията на Вагнер и неговия мит, с последователно изградени визуални елементи, включващи модернистични решения и великолепни – понякога напомнящи стила на Марк Шагал – цветови вариации, е една от двете или трите най-атрактивни продукции, които се играят в момента в Европа и вероятно по целия свят.
д-р Клаус Биланд, музикален критик
от редакцията на сп. DAS OPERNMAGAZIN
Едно писмо от оперен любител, почитател и познавач на творчеството на Вагнер
Дъблин, Ирландия
УВАЖАЕМИ АКАДЕМИК КАРТАЛОВ,
Сега съм на 80 години и гледах за първи път цикъла на Вагнер в „Ковънт Гардън“ през 1963 г., а за втори път – модернистична продукция на Виланд Вагнер в Байройт през 1967 г. През годините от 1963 г. досега посетих над тридесет мащабни продукции на целия цикъл в Европа и Америка.
И при целия този опит с „Пръстена“ зад гърба си, аз определено оценявам Вашата постановка сред най-ярките и най-успешните досега!
Наистина беше истинско удоволствие – от началото до края, и се надявам да се върна в София следващия път, когато представяте „Пръстена“ – надявам се догодина, през 2027 г.
Първото нещо, което ми дойде наум, беше, че това е като „Пръстена“ в постановката на Виланд Вагнер, брилянтно актуализиран за нашия XXI век. Продукцията, осветлението, сцената, оркестровият звук, пеенето и актьорската игра бяха фантастични и напълно завладяващи.
Мога да спомена много подробности, но ще се огранича до няколко:
– съгласуваността между постановката, текста, музиката и сценичното действие;
– добрият вкус и пълното отсъствие на неподходящи сценични трикове и ненужни ефекти;
– интелигентността в основата на всичко на сцената – режисура, сценография, костюми;
– чудесната „горска птица“ в „Зигфрид“ – звук и визуализация в перфектна хармония;
– превъзходният, ярък и много силен финал на цикъла;
– много разумната цена на билетите.
За разлика от София, не мога да не направя сравнение с настоящия „Пръстен“ в „Дойче опер“ в Берлин – там това беше абсолютен провал от началото до края, при значително по-високо финансиране от това, с което разполага Софийската опера.
Чувам, че Софийската опера вече я наричат „Байройт на Балканите“. Наистина, каква обида за вашата превъзходна оперна трупа е да бъде сравнявана с фестивала в града на самия Вагнер, където сега, на практика, „лунатиците са превзели лудницата“!
С дълбока благодарност за едно от най-великите оперни преживявания в живота ми. Продължавайте с чудесната работа и се надявам скоро отново да посетя Вашата опера.
С уважение,
Франк Смит
30 май 2026 г.
