Калоян Калоянов представи на Залцбургския форум в Полша позиции за гражданската защита, миграцията и бъдещето на временната закрила за разселените от Украйна
България поиска трайна финансова подкрепа от Европейския съюз за защитата на външните граници и общи инструменти за действие при извънреден миграционен натиск. Позицията беше представена от заместник-министъра на вътрешните работи Калоян Калоянов на министерската конференция на Залцбургския форум.
Срещата се състоя на 28 и 29 октомври в замъка „Кшьонж“ в Полша, в рамките на полското председателство на инициативата. Участниците разгледаха въпроси на европейската сигурност, готовността при бедствия и кризи, финансирането на гражданската защита и управлението на миграцията.
Държавите от форума приеха съвместна декларация. Тя определя като общи приоритети регионалната сигурност, гражданската готовност, ефективната работа на Шенгенското пространство и противодействието на незаконната миграция.
В изказванията си Калоянов подчерта, че сътрудничеството между държавите в региона и солидарността в ЕС имат съществено значение за устойчивите решения в областта на сигурността.
Гранична охрана и реакция при миграционен натиск
Намаляването на незаконните преминавания не е основание да се ограничават усилията за сигурността на границите, посочи заместник-министърът. България, като държава на първа линия, продължава да настоява за устойчиво европейско финансиране и модерна гранична инфраструктура.
Сред останалите искания са по-добро взаимодействие с държавите на произход и транзит и по-резултатни механизми за връщане.
Калоянов очерта три свързани приоритета на миграционната политика: сигурни външни граници, превенция и готовност за действие, както и работещи механизми при извънредни ситуации. Той подчерта, че Европа се нуждае от правни и практически инструменти за защита на гражданите, които да се прилагат при пълно спазване на основните права.
България подкрепи разработването на европейска рамка за реакция при извънредни миграционни ситуации. Според представената позиция тя трябва да допълва действащите механизми на ЕС и да съчетава правната сигурност с необходимата гъвкавост за държавите членки.
Съвместни действия при бедствия и евакуация
При обсъждането на гражданската защита Калоянов постави въпроса за координацията между гражданските и военните структури. Той открои значението ѝ при мащабни бедствия и евакуация през границите на отделни държави. Пред участниците беше представен и българският опит в управлението на кризи.
Заместник-министърът посочи, че националните способности за реакция трябва да бъдат подкрепени от координирани действия на европейско равнище. Според него съществуващите механизми за сътрудничество следва да се развиват, без да се губи възможността за адаптиране към конкретните обстоятелства.
В дискусията за финансирането България подчерта ролята на европейските финансови инструменти за подготовката и капацитета при извънредни ситуации. Страната подкрепи по-ефективното използване на средствата от ЕС и изграждането на способности, които укрепват общата устойчивост и сигурност.
Предвидими решения за разселените от Украйна
Бъдещето на временната закрила за украинските граждани също беше сред темите на конференцията. Калоянов потвърди, че страната продължава да подкрепя европейските усилия. За дългосрочните решения той поиска съгласуван подход, който да осигурява предвидимост и устойчива правна основа.
Той свърза координацията между държавите членки с две задачи: гарантиране на правна сигурност за засегнатите хора и предотвратяване на допълнително натоварване на националните системи за убежище.
Българската страна потвърди, че ще продължи да участва активно и конструктивно в Залцбургския форум, като допринася за практически решения и за задълбочаване на европейското сътрудничество във вътрешната сигурност.
