Джо Фокс е в дома си в Рокауей Бийч, Ню Йорк, и гледа към щастливите деца, играещи на тротоара. Чувството на щастие, което изпитва, е същото, което изпитвал преди две седмици, когато е повален на легло от COVID-19.
„Гледах през прозореца как хората се разхождат по плажа. Спомням си, че си мислех какви късметлии са, че не са болни, защото толкова хора по света са – казва 63-годишният Фокс. – И след това ме обзе съчувствие към всички, които са загубили здравето си.“
Именно заради състрадателния си и грижовен характер Фокс започва работа в сферата на обществената сигурност като началник на полицейско управление в Ню Йорк и треньор за лидерски умения, но Фокс казва, че в онзи момент състраданието му се задълбочило. Замислил се как се чувства дете, приковано към инвалиден стол или някой с тежко хронично заболяване.
„Беше много разтърсващо чувство за мен. Като семенце, което е посадено и все още не знам какво точно ще поникне.“
През целия си живот Фокс е движен от идеята да прави добро и когато започва да се възстановява, главата му гъмжи от идеи как да даде още нещо на обществото. „Ще проверя как точно мога да помогна, къде мога да доброволствам. Мисля, че съм почти благословен, че съм минал през това и тъй като се смята, че повече не мога да го хвана, всъщност съм по-малко ограничен от останалите… Това означава, че мога да правя повече неща от тях, може би дори да помагам в болниците.“
Внезапна температура
На 14 март Джо Фокс излиза да пазарува. Усеща, че го втриса и си отива директно вкъщи.
„Дойде внезапно, затова веднага си помислих, че е този вирус“ – казва Фокс. Обикновено настинките започват с хрема или кашлица, но Фокс усеща треската си дори преди да вдигне температура. Половин час по-късно той отново мери температурата си. Установява, че е малко над 38%.
Температурата се задържа за 24 часа, а после спада.
На следващия ден Фокс отива на лекар, за да го тестват, защото имал други здравословни проблеми и дългогодишна астма. Резултатите не излезли веднага, така че го тествали и в лаборатория, където се потвърдило, че е заразен с вируса на ККП (Китайската комунистическа партия), по-познат като новия коронавирус. По-късно резултатите му от болницата се оказват също позитивни.
През следващите няколко дни Фокс чувства умора и от време на време вдига температура, но без да губи вкуса и обонянието си. След около седмица получава толкова силна кашлица, че изобщо не може да говори и започва да се безпокои, че тъй като живее сам, няма да може да извика спешна помощ, ако се наложи. За щастие открива лекарства за кашлица и те оказват положително влияние. На 13-ия ден състоянието на Фокс започва да се подобрява.
„И на 14-ия ден се почувствах наистина добре, 110% себе си – казва Фокс. – Почувствах се облекчен, че е минало. В същото време осъзнавам, че съм огромен късметлия, защото при мен заболяването протече доста леко, докато много хора отидоха в болница, а други починаха. Надявам се, че мога да съм по-продуктивен, дори по-продуктивен отпреди. Ще съм внимателен, но съм сигурен, че [с придобития си имунитет] ще мога да правя определени неща.“
Страх
Фокс споделя добрата новина за възстановяването си в социалните мрежи и коментарите започват да валят. Той е активен в социалните мрежи от дълго време и знае, че харесванията обикновено са около пет пъти повече от коментарите, но след като споделя историята за оздравяването си, получава стотици коментари. Сред тях има много благопожелания, но и много, които според Фокс изразяват единствено страх.
„Има всевъзможни чувства и емоции – казва Фокс. – Страхът от вируса на ККП – не самият вирус – е станал предизвикателство на живот и смърт в съзнанието на хората, заради тяхното възприятие и отношение към него.“
Не позволявайте на ежедневието си да стане по-лошо от вируса, който го причинява, съветва ни Фокс. „Това е една от причините да направя поста си публичен, исках да дам кураж на хората, които се борят със страха. Да, има хора, които умират, но същевременно толкова много хора се заразяват и преживяното не е животозастрашаващо, дори не е истински сериозно.“ И Джо Фокс е напълно прав: според центровете за превенция и контрол на заболяваниета повечето хора се възстановяват за около две седмици, без да е нужно специално лечение.
„Има много фина разлика между пълзящия страх и разумната предпазливост. Просто бих посъветвал хората да живеят живота си различно и внимателно, но да живеят живота си.“ Джо Фокс се надява също, че хората ще съумеят да се погрижат за себе си, защото това е нещото, което е помогнало лично на него.
Грижа за себе си
„Това може би означава да изключите телевизора, за да не слушате едни и същи лоши новини часове наред, или да не прекарвате твърде много време в социалните мрежи, гледайки постове с най-различни мнения, които само да увеличат чувството ви за безпокойство. Простичко е – осъзнайте какво ви действа положително. Някои толкова са се фокусирали върху лошо за нас – медиите, или навиците, които ни правят все по-тъжни – че вече приемаме това за нормално. Ако спрете да ядете полуготови храни шест месеца и след това ги опитате отново, ще ви стане лошо – защото тялото знае, че това е вредно за вас. Просто трябва да се вслушваме в тези естествени реакции на организма си, вместо да ги заглушаваме.“
„Затова моят съвет е да не позволяваме страхът от това нещо да доведе ума ни до по-лошо състояние на съзнанието, отколкото наистина е болестта. Грижете се за себе си, поне по отношение на това какво правите с времето си и какво си причинявате“ – казва Фокс.
