Култура и изкуство

Откритото място е предлагало на публиката вълнуващи изпълнения, основани на акустиката Древни руини се намират скътани в долина, заобиколена от планини, на остров Крит, Гърция. В този отдалечен район е имало храм в чест на древногръцкия бог на медицината Асклепий. Там са се намирали и останки от християнски църкви и ранни жилищни общности. Исторически находки като тези са били разкрити по време на археологически разкопки из необитавания град в края на 50-те години на XX век. След това руините са останали недокоснати в продължение на 62 години. Първите разкопки в Лисос през 2022 г. след дълго прекъсване разкриха изненадващо откритие. Бил е открит одеон - 2 ...

Загадъчната картина на Леонардо тихомълком беше предоставена на дългосрочен заем на „Мет“ тази пролет, без особена шумотевица НЮ ЙОРК - Какво общо имат 150-милионен фосил на стегозавър, „Официално издание“ на Конституцията на САЩ от 1787 г. и картина на Леонардо да Винчи? Всички тези съкровища в момента са изложени в музеи в Ню Йорк, щедро предоставени назаем от собственика им, милиардера от хедж фондове и филантроп Кенет С. Грифин. Прессъобщения приветстваха динозавъра „Apex“, изложен в Американския музей по естествена история, както и историческия основополагащ документ, показан в изложба на музея South Street Seaport. Маслената картина на Леонардо „Мадона с кросното (Мадоната Лансдаун)“ обаче беше предоставена на ...

Стоян Караиванов и неговият исторически бандонеон представят музиката на великия аржентински композитор На 9 септември от 19.00 часа сцената на Държавна опера – Стара Загора ще се превърне в малък Буенос Айрес. Концертът „С почит към Пиацола“ ще срещне публиката с музиката на един от най-значимите композитори на XX век – Астор Пиацола, и с характерния звук на бандонеона, неразривно свързан с аржентинското танго. В центъра на музикалната вечер ще бъде Стоян Караиванов – първият български бандонеонист, който изпълнява музика на класическата аржентинска система. Именно този инструмент придава на творчеството на Пиацола неговия неповторим тембър и драматизъм. Караиванов ще излезе на сцената с китариста Цветан Недялков, ...

Българска оперна класика, шедьоври на европейската оперета и съвременно концертно звучене – три различни жанра и три различни музикални свята Под спокойната водна повърхност на язовир „Копринка“ продължава да живее древният Севтополис – столицата на владетеля Севт III. Именно тук, на брега на потопения град, вече шеста поредна година музиката, театърът и танцът срещат хилядолетната история на една от най-магичните открити сцени в България. През 2021 година, по покана на кмета на Община Казанлък Галина Стоянова, Държавна опера-Стара Загора постави началото на своя фестивал "На брега на древния Севтополис". През годините публиката аплодира впечатляващите спектакли на оперите „Турандот“, „Кармен“, „Атила“, „Ловци на бисери“, „Цар Калоян“ и ...

Публиката ще избере своя фаворит в третия тур на конкурса „Гласът на Камен“ Русе ще бъде домакин на концерт, в който младите участници в Третия международен конкурс за оперни певци – тенори „Гласът на Камен“ ще покажат не само вокалните си качества, но и своята артистична индивидуалност. На 25 август от 20:00 часа на сцена „Площад Опера“ ще се проведе третият тур на конкурса под надслов „Артистът и градът“. Кулминацията на вечерта ще бъде изборът на носителя на Наградата на публиката. В този етап участниците ще имат възможност да излязат извън рамките на традиционния конкурсен репертоар. Всеки от младите тенори ще изпълни произведение по свой избор, ...

Вердиевата опера ще бъде представена на 22 август сред скалите на Бегликташ Фестивалът „Опера на светилището“ ще завърши на 22 август с операта „Риголето“ от Джузепе Верди. Представлението започва в 20:30 часа на откритата сцена на тракийското светилище Бегликташ. Спектакълът е петото и последно събитие от седмото издание на фестивала, организиран от Държавна опера – Бургас и Община Приморско. Операта ще бъде представена в адаптация за откритата сцена сред мегалитните скали на светилището. Диригент на спектакъла е проф. д-р Ивайло Кринчев, а режисьор – проф. д-р Александър Текелиев. Художник на постановката е Иван Попов. В ролята на Риголето ще се представи баритонът Марян Йованоски. Херцога на ...

И „грижата“ за тях от българската държава Българските музикални фестивали – тези на художествената музика, наричана неправилно само „класическа” – имат немалка история и определено добри традиции, които могат да ги впишат в контекста на фестивалите в днешна Европа. Три от тях са най-големите и най-старите: „Мартенски музикални дни“ на Русе (основан през 1960 г. от неуморния Илия Темков), „Варненско лято“ (1926 г., основан от Добри Христов и Панчо Владигеров) и „Софийски музикални седмици“ (1971 г.). Те са и в Международната асоциация на европейските музикални фестивали, радват се на авторитет, познати са по света. Освен тях различни по мащаб и качество музикални форуми имат и други ...

Мюзикълът на Фредерик Лоу се завръща на Летния театър на 18 август под диригентството на Иван Кожухаров Един от най-обичаните мюзикъли в света – „Моя прекрасна лейди“ (My Fair Lady) – отново ще се срещне с бургаската публика на 18 август от 20:30 часа на сцената на Летния театър. Представлението е част от програмата на Бургаските музикални празници „Емил Чакъров“ 2026, организирани за деветнадесети пореден път от Държавна опера – Бургас и Община Бургас. Спектакълът по музика на Фредерик Лоу и по пиесата „Пигмалион“ на Джордж Бърнард Шоу е режисиран от проф. д-р Александър Текелиев, а диригент е Иван Кожухаров. Постановката, която вече е гостувала на ...

Юлия Христова посвети живота си на Музиката и остави след себе си богатство от концерти, фестивали, млади таланти и вдъхновени музиканти На 14 август ни напусна Юлия Христова, създател на Нов симфоничен оркестър. Пианист, музиковед, музикален критик и редактор, културен мениджър. Родена е през 1953 година в град Батак в семейство на хоров диригент и детска педагожка. Завършва музикалното училище в Пловдив, след което е приета в Музикалната академия в София в теоретичния факултет. Още като студентка започва да публикува критически материали в пресата. Не й е позволено да защити дипломна работа на тема операта „Нос“ на Дмитрий Шостакович, поради нейните възгледи, които не съвпадат с ...