Набутването ни в еврозоната или в клуба на длъжниците с шалшифицирани данни, медийната завеса, политическия натиск тук и огромния – от Брюксел, лицемерието на Дания. Ходове, които могат да бъдат предприети
Към Част I
Анализ на направеното
Във втора част на интервюто на „Народна сила“ доц. Григор Сарийски заяви, че това, което може да победи прекалено дълго застоялата се либерална върхушка, е мнозинството от хората. „Жалко е, че това не се получи!“, каза той. „Въпреки че протестите станаха масови в последните седмици, не успяха да са включат достатъчно хора, които да предизвикат някаква реакция в ответната страна.
Големите медии заглушаваха протестите, които не се излъчваха, но аз отчитам това като вина на хората, защото „Ако въобще не гледате медиите, вие сте неинформиран. Ако гледате големите медии, сте дезинформиран“. Именно поради тази причина човек трябва да си доставя информация по алтернативни канали.“
Според финансовия експерт причината, поради която начинанието, поне засега, не е успяло да се увенчае с успех, е неучастието на голяма част от хората, които са очаквали, че някой ще мине и ще им донесе свободата по домовете.
Грешките
Той сподели, че за тази кауза с колеги и съмишленици работят отдавна и че погледът назад сега показва няколкото допуснати грешки.
Голямата грешка за него е пасивната нагласа на българското общество. Той изрази адмирации и благодарност на всички, които са се включили в тази битка, всички, които, независимо от жегите навън и от засиленото присъствие на органите на реда, са решили да отидат на площада. Изтъкна обаче, че самата инициатива е била маскирана като партийна.
„А това е битка на целия български народ. Опитахме се да направим нещо такова с Инициативния комитет, но от политическа партия „Възраждане“ решиха, че би било по-подходящо, ако тази инициатива бъде обозначена като чисто партийна. Така хората докрая я припознаваха като инициатива на партия „Възраждане“. Това е причината, поради която толкова трудно се събираха подписи. Бавенето на събирането им доведе до това, голяма част от хората да стоят навън в най-големия студ през декември и януари, най-тежките за стоене навън месеци.“
Формулирането на въпроса за референдум
Като друга грешка доц. Сарийски посочи формулирането на въпроса. Първоначално идеята била да се стъпи върху договора за функциониране на Европейския съюз, защото там на всяка втора страница се говори за конвергенция и сближаване. Именно заради това предложили въпросът да бъде „Съгласни ли сте да се отложи влизането в еврозоната до момента, в който се постигне сближаване със средноевропейските доходи, примерно с 90%?“.
„Това е нещо, за което никой няма да може да каже, че противоречи на международна спогодба, защото то цитира текст, ангажимент от международна спогодба. Докато позоваването на някаква година във формулирането на въпроса отваря доста широко поле за тълкуване и съотв. вдига топката на всички, които стоят от другата страна – противниците на идеята за запазването на българския лев. Това беше причината, поради която дебатите в Народното събрание бяха толкова лесни за отсрещната страна. Най-лесно е да кажете, че никъде в договора няма година. Всъщност по този начин вие изкривявате договора, вие го нарушавате. Докато ако се каже сближаване, не можете да кажете, че няма такова нещо в договора за Европейския съюз и в договора за функциониране. Навсякъде се говори за сближаване и това, че ние покриваме формалните критерии за конвергенция, не означава, че сме се сближили. Всъщност именно в договора за функциониране е разписано, че имате формална, но и реална конвергенция. Тоест сближаването на доходите, структурата на добавена стойност и т.н.“
Доц. Сарийски смята, че е безсмислено да се коментира това, тъй като подписката е приключила. Той подчерта, че Конституционният съд от учтивост се е произнесъл само по една част от питането, но не и по същество, т.е. дали този референдум при така поставен въпрос противоречи на договора, в който България е страна. Това е довело до последващите действия, които вече са били с една идея по-ниско като потенциал.
Каза, че едно е да говорим за референдум по въпроса „Съгласни ли сте да се отложи влизането в еврозоната?“ и съвсем друго – за референдум по начина, по който го направи президентът Радев. Още повече, в сроковете, в които той го постави като тема за обсъждане в публичното пространство. Поясни, че в самия наш закон за пряко участие на гражданите текстовете са разписани така, че референдум може да предизвика последствие само ако има утвърдителен отговор, т.е. ако 50 и няколко процента са гласували за поставения въпрос. А президентът Радев е поставил въпроса така: „Съгласни ли сте да влезем през 2026 г.?“ „При положение, че 60% или 70% (зависи коя анкета се гледа) са категорично против влизането на България в еврозоната, това е щяло да означава, че за въпросът, който поставя президента, са щели да гласуват пряко сили 20 или 25%, „с хубав наклон и попътен вятър – да речем, до 35 или 40%. Това не произвежда никакви последствия. Чисто и просто защото законът е разписан така, че ако гласуват над 50%, Народното събрание е длъжно да намери законова форма, в която да удовлетвори исканията на хората, които са отправени в референдум. Тук няма какво да удовлетворявате, защото хората няма да гласуват за този въпрос“.
Според доц. Сарийски това означава, че около президента няма достатъчен експертен капацитет, което го дискредитира като човек, който би могъл да проведе такава инициатива. Или, че той се опитва да стои на двете страни: от една страна – на хората, казвайки, че ще се говори за референдум. „Може и да няма, защото няма как да се случи в тези срокове, буквално преди месец или два, но най-малкото ще си говорим за това. От друга страна смига и на другата страна, като казва, че дори да се достигне евентуално до провеждането на референдум, той ще бъде така структуриран, че да не произведе никакви последствия. С други думи, представя се нещо, което да се превърне в средство за канализиране на тази обществена енергия на недоволство, но не и в нещо, което може да доведе до реална промяна на политическия пейзаж в България“, разясни доц. Сарийски.
Вниманието на хората без категорична позиция е било отклонено
Като голям проблем той посочи хората, които не са излезли на протестите. Обясни, че това е резултат и от изключително активната намеса на другата страна. Успоредно с датите на протестите са били организирани събития като „Пей с мен“, „Танцувай с мен“, големите маси около „Св. Александър Невски“ и др. За него това означава, че всички от периферията или тези, които са били без категорично становище, но биха могли да подкрепят един протест поради простата причина, че той защитава основните принципи на демокрацията, а именно че хората трябва да бъдат питани, са били отклонени.
„Представителната демокрация означава точно това“, каза още доц. Сарийски, „че онези, които са в управлението, Народно събрание, Министерския съвет и т.н., трябва да представляват интересите на мнозинството. При положение, че има голямо разминаване между интересите и възгледите на мнозинството и онези, които го представляват, такива решения са нелегитимни и те трябва да бъдат взети именно с допитване. Това е идеята на този закон за пряко участие.“
Европа – финансови интереси вместо морални принципи
Доц. Сарийска подчерта, че ако някой разчита на външна намеса или че дядо Иван ще ни помогне, е сбъркал. Още повече, той изобщо не може да види Дания в ролята на дядо Иван. Обяви, че всяка от страните в Западна и Централна Европа или всяка, която участва във формата на Европейския съюз, мисли много повече за джоба си, отколкото за някакви принципи или морал. За пример даде гласуването за Македония, при което не можахме да гласуваме доверие на никого. „Що се отнася конкретно до Дания, там се съобразяват с волята на своите избиратели. Какво се случва в други части на света, дълбоко не ги вълнува.“
Солидарност в Европа?
„Ако говорим за солидарност в Европа, тя се изчерпва само с това, как се събират пари, с които да бъде купена местната върхушка. Това е солидарността на Европа. Тя действа по учтивия начин, по който може да експлоатирате едни зависими територии, без да наречете това робовладелство или колониализъм. Да претендирате, че се борите за обща Европа, но вътре в тази Европа да направите една много фина се сегрегация на чисто икономическо ниво, която формално да не изглежда като сегрегация, но реално да работи така. Замислете се за България, която е пълноправен член на Европейския съюз, и то не от година или две, а скоро ще станат 20. Колко български банки или вериги за търговия на дребно работят в Европа? Нито една. В същото време обаче тук има италианско-австрийски банки, германски вериги за търговия на дребно и т.н., т.е. от ядрото на еврозоната, от ядрото на Европейския съюз могат да ползват нашия пазар и могат да ползват абсолютно всякакви облаги от добива на суровини, свободното движение на хора, стоки, капитали и това, че оттук изнасяме работливи момчета и красиви момичета. Но в обратната посока такова движение няма. В обратната посока единствено се експлоатира пазар. Това е причината, поради която изобщо не може да разчитате на някакви принципни позиции. Видяхме го в примера с Македония, както и с еврозоната. Да се разчита, че там консервативната вълна ще доведе до това, някой да работи за нашите интереси – това е дълбоко заблуждение.“
Доц. Сарийски даде пример с Виктор Орбан, който първоначално започнал с принципни позиции за това какво трябва да направи Европейския съюз и накрая се разбрали, че за Унгария ще бъде договорено изключение по някои клаузи. „Но когато това се гласува на ниво Европа, той ще отиде да пие кафе, за да не гласува против. Така работи Европа. Не може да разчитате на това, че някой ще ни помага сега“, каза.
Ревизия на манипулативните данни в конвергентните доклади
Доц. Сарийски се съгласи с твърдението на водещия доц. Георги Димов, че у нас се усеща голям страх сред управляващите и подчерта, че именно това показва, че има какво да се направи. Припомни, че сега се събират в широк формат специалните служби – двете разузнавания и ДАНС, за да обсъждат мерки за противодействие на евентуалното възпрепятстване на присъединяването на България към еврозоната. „Защото докато не тропне мандалото на 1 януари, все още има какво да се направи. Чисто юридически, досега не е имало такъв прецедент – страна, за която да е взето такова решение да поеме заден ход. Но според мен особеният случай на България и приликата на този с Гърция дава много широко поле за тълкуване. Нещото с най-голяма полезност, което може да се направи, е да се иска ревизия на данните, подадени към еврозоната. От една страна, това са данните на статистиката. Както виждате, когато партия „Възраждане“ отиде в един широк формат да иска от националната статистика първични данни, те бяха отказани. А ако първичните данни бъдат изтеглени и бъде направена проверка на това, до каква степен декларираното ниво на инфлация съответства на отчетеното на база първични данни, това вече може да отвори вратичката за ревизия на тези данни. А конвергентните доклади и изводите в тях стъпват именно на тези данни и това, до каква степен ние покриваме конвергентните критерии, критериите за формална конвергенция – дългосрочния процент за конвергенция, е от значение…
По-интересни са данните за инфлацията, защото ако направите засечка вътре на данните в националната статистика, ще видите, че те не си кореспондират едни с други. Ако вземете, да речем, данните за декември за хотели и ресторанти…, ще видите, че разминаването е с около 1/3, ако не и повече. Това означава, че тези данни подлежат на ревизия, т.е. трябва да бъдат преразгледани.“
Излизане от еврозоната?
„Не случайно правя паралел с Гърция. При тях известно време, след като приключи приемането на Гърция, се каза „Те са ни излъгали с данните“. Нима не го знаехте, нима не можахте да се сетите, че трябва да поискате ревизия, повторна проверка, за да сте сигурни в качеството на данните, които са предоставени там? Имаше хора, които понесоха отговорността, но след като една страна е приета, изкарването й от еврозоната, е чиста спекулация. Това е като да забъркате блъди мери и после да се опитвате да разделите водката от доматения сос. Да, има начин да се направи ревизия.“
Данните за бюджета
Доц. Сарийски смята, че трябва да отчетем и данните за бюджета. Обърна внимание на закъснението, с което бяха публикувани данните за месец май. Призна, че ако е бил на страната на тези, които пишат конвергентния доклад, би бил силно притеснен от отговора на финансовия министър на въпроса „Опитвате ли се да съберете авансови данъци, защото не може да закрепите приходите в бюджета?“. Каза, че и информацията за така наречената фискална устойчивост също подлежи на ревизия, а оттам и самите изводи, формулирани на база данните, които са подадени. Ако се направи ревизия на тези данни, след което ревизия на изводите в докладите, това би означавало, че и самото гласуване, което сега е минало в ECOFIN (Съветът по икономически и финансови въпроси, бел. ред.) в Европейския парламент ще трябва да бъде прегласувано. Доц. Сарийски обобщи, че до 1 януари нищо не е приключило и България наистина има какво да направи. „Като казвам България, имам пред вид опозиционно настроеното мнозинство в България. Хората, които живеят с възгледи за суверенитет“, допълни той.
Твърди, че парламентарно представените партии биха могли да искат изслушване на председателя на националната статистика в парламента и че ако се напишат грамотно зададени въпроси, много лесно може да се установи къде са разминаванията. При задаване на въпрос за разминаването при хотелите и ресторантите, която е само една от разминаващите се данни, зам. председателят на Националната статистика през цялото време е увъртал. Не е дал конкретен отговор защо тези данни се разминават. Според доц. Сарийски това показва, че има какво да се ревизира. Ако такъв въпрос бъде зададен в парламента и председателят на статистиката бъде привикан да обясни откъде идват тези разминавания, в следствие на което накрая предостави достъп до първичните данни, което той упорито отказвал, би могло да се постигне много сериозна промяна на пътя, по който сме поели.
Свършва ли всичко, ако на 1 януари 2026 г. приемем еврото?
Според доц. Сарийски този въпрос е от юридическо естество. Той припомни произтеклото, след като Великобритания тръгна да излиза от Европейския съюз.
„Европейският съюз направи така, че англичаните да съжаляват, че са гласували за излизането от него. Изключително много се затрудни човешкият поток. Британският бизнес разчита на хора, които се наемат от централна и източна Европа. Понятието полски водопроводчик е станало нарицателно. Паралелно с това системата за образование започна да налага определени ограничения. Единният паспорт, паспортирането на банките също беше преустановено, което доведе до изтегляне на инвестиции. Изтеглиха се инвестиции от индустриалното производство…“
Доналд Тръмп и Великобритания
„Заради това, когато Доналд Тръмп и Киър Стармър сключиха споразумение в рамките на срещата на Г-7, имаше много сериозни проблеми с износа на Великобритания на стомана. Великобритания искаше да се издействат облекчени условия за износ на стомана, да не се налагат общите условия за обмитяване. Доналд Тръмп каза: „Покрийте условията, покрийте критериите и няма да имате проблем с облекченията“. Защото условията са, че стоманата трябва да е разтопена и излята на територията на страната, с която се сключват споразуменията, а Великобритания не отговори на този критерий. Или, иначе казано, там се внасят блокчета, които се преетикират и след това се реекспортират на друга цена и с друга комисионна. Докато не отговаря на тези условия, Великобритания ще има проблем.“
Доц. Сарийски е категоричен, че излизането на Великобритания от Европейския съюз или прекратяването на тези спогодби означава преживяването на изключително тежък шок.
„Това е причината, поради която ако България тръгне да работи за напускането на Европейския съюз, (една от тезите, върху които се работи, е, че като излезем от Европейския съюз, ще излезем от еврозоната), само си представете какво означава това: край на гастарбайтерството, край на всички онези, които работят там при облекчения условия и пращат трансфери за българските домакинства. Те никак не са малко. Тази статистика е неточна. Ако се направи статистика на банковите преводи, сумата ще бъде много различна от тази, която се докладва.
Това ще затрудни контактите в бизнеса, който развиваме. Тук произвеждаме полуфабрикати, които изнасяме, и страни като Германия, Франция, Белгия включват завършения продукт. Те осигуряват бизнес, макар и малък, на местните предприятия. Тоест това ще означава прекъсване на голяма част от тези вериги за производство и съответно увеличаване на безработицата, на тежестта за бюджета, защото това ще означава социални помощи за безработица и др. Ще означава преживяване на шок и всеки, който се ангажира с такива действия, ще трябва да бъде готов да понесе изключително силно негативното настроение на масата от хора, които не осъзнават какви са последствията.“
Откъсване от общата европейска валута?
Доц. Сарийски добави, че се работи и по друг сценарий – ние да се откъснем от общата европейска валута. „Но след като се слеете“, каза, „това ще означава много сериозни разходи за отделянето на валутата, процедури, които никога досега не са били извършвани. Формално има предвиден текст за излизане от Европейския съюз, но не и за излизане от еврозоната. Не е предвиден такъв механизъм. Значи казвате „Искаме да излезем“ и ви отговарят „Искайте, колкото искате“. Това е договор без право на обжалване.
Това е точно, както когато внасяте пари на депозит. Във вашия договор има клауза за прекратяване на депозита, т.е. можете да си изтеглите парите. Без такава клауза на какво основание ще отидете да си теглите парите?
Именно поради тази причина след 1 януари 2026 г. всякакви приказки за излизане ще бъдат в рамките на т.нар. виртуалното пространство и хубавите пожелания. Не мога да видя ефективен начин за излизане. Ако нещо може да се направи, то е именно в тези месеци, които остават до 1 януари 2026 г.“
Вредните идеи за връзване на лева към долара
Доц. Сарийска каза още, че циркулират изключително вредни идеи за връзването на българския лев към долара.
„Макар това да е доста широка тема, накратко трябва да кажем, че българският лев не случайно е вързан за еврото. На първо място, това ви осигурява стабилност на валутния вкус.
Представете си, че произвеждате някакви детайли, които изнасяте, да речем, за компанията „Фолксваген“ или която и да е друга, и знаете накрая на месеца точно колко пари ще получите. Знаете каква е цената на детайлите, колко евро ще получите, по какъв курс ще ги обмените за левове и съотв. колко ще платите на вашите работници. Ако се вържете за долара, това ще означава, че можете само да гадаете какъв ще е приходът и съотв. с колко ще се разплащате с вашите работници, доставчици на суровини, ток и др. Именно поради тази причина България се върза за еврото, а не дори и за кошница от валути. Оставям настрана въпроса до каква степен еврото е надеждна валута и какво го очаква през следващите 5 години. Това е много дълга тема, на която може да посветим отделен разговор за структурата на валутните резерви и т. н. Самият факт, че по този начин ще затрудните бизнеса си, трябва да бъде отчетен.“
Доц. Сарийски отбеляза, че трябва да бъде отчетен и все по-големият риск американските дългови книжа да започнат да струват по-малко от това, което пише на тях, и че много банки се опитват да се освободят от долара.
Той цитира проведена през май и юни анкета на UBS, резултатите от която били публикувани. Допитването било сред централните банкери. В допитването участвали 40 централни банки. Оказало се, че около 2/3 от банкерите смятат за напълно възможно американският дълг да бъде преструктуриран. „Преструктуриран означава“, поясни, „че ако имате 1 облигация, която падежира догодина или по-догодина, утре тя може да бъде заменена със стогодишна. Това означава, че котировките на американския дълг няма да бъдат същите като тези, които са в момента. Представете си, че както имаме около 40 милиарда евро активи – приблизително това е валутният ни резерв – изведнъж този актив се обезцени например с 1/3 заради това, че вторичните пазари започнат да не харесват американските дългови книжа. Напълно е възможно и това беше заявката на Доналд Тръмп, който съвсем скоро каза, че обсъжда възможност за замяната на всички американски дългови книжа със стогодишни. Тоест може да почакате да ви бъдат възстановени парите, които сте дали назаем за един неопределен момент в бъдеще. Австрия опита да направи такова нещо като честно и почтено емитира 100 годишни дългови книжа и малко след това пазарът я наказа, като котировките се срутиха с 30 – 40%.“
Доц. Сарийски е категоричен, че, от тази гледна точка, връзването към долара не е нещо, което обслужва интересите нито на българския бизнес, нито на българското общество.