Най-важен е личният избор
С доц. Величков се запознахме по време на информационно събитие за нарушаването на човешките права в Китай. Заговорихме се за проявлението на комунистическите режими от неговата младост до днес. От дума на дума стигнахме до извода, че порочността на комунизма се крие зад много маски и се домогва до младите чрез различни модни течения, че духът му е жив и досега и „тихо броди из света.“ А доц. Величков, като един от съоснователите на гражданската инициатива „Правосъдие за всеки“ и борец за правда, се съгласи да сподели с нас, следващото поколение, мъдростта на годините си и да ни даде идеи как да противодействаме на злия призрак.
Доц. Величко Величков е преподавал по електротехника в Института по хранително-вкусова промишленост в гр. Пловдив, в Пловдивския филиал на МЕИ (днешния Технически университет) и в Техническия колеж в гр. Смолян. Работил е и като конструктор във фабрика „Елпром Пловдив“, където разработва и внедрява в производството серия електрически апарати. Освен инженер, той е поет и писател със седем авторски книги с разкази и стихотворения. Съвместява математиката и литературата още от училищните години. Като студент по електроинженерство в МЕИ – София не спира да участва в литературни четения и дори ръководи литературен кръжок.
„Никога не съм имал намерение да пиша, но това ми се отдаваше“ – заявява той с усмивка и с известна доза самоирония се опитва да обясни, че някак си е успял да обедини двете си мозъчни полукълба да работят в една посока.
И до днес си спомня увода на реферата, който му възложили да напише в прогимназията върху романа „Спартак“: „Малцина са тези писатели, които са успели да пресъздадат една епоха с цялото ѝ величие и красота, от една страна, и несъвършенство, упадък и развала, от друга страна, и да свържат всичко това със съвременността, да възбудят във всеки човек стремеж към хубавото, хуманното. Между тези малцина, наред с имената на Зола, Горки, Достоевски, блести и името на Рафаело Джованьоли.“
След това ни разказва как в работата си като асистент и преподавател намира начин да се свърже духовно със своите студенти и успява да събуди в тях стремежа към красивото и хуманното. Той създава свой уникален подход на преподаване, а именно „преподаване чрез съпоставяне“. Учи своите студенти да съпоставят доброто и лошото, материалното и духовното, личната мотивация с външния натиск. Веднъж решава да предложи на студентите си да издадат заедно учебник. И така, докато той преподава дисциплината си, студентите му си водят записки. Най-творчески записаните лекции са събрани в учебник и издадени. „Студентите трябва да бъдат мотивирани, да им се говори наставнически не работи“.
Иновативните му подходи на преподаване далеч не се изчерпват само с този пример. За изненада на студентите още в първия час лекции при доц. Величков те получават не суха теория, а импровизация с нагледни примери за приложението на дисциплината, която учат. „Опитвах да им покажа върховете и постиженията в целия свят на дисциплината, която ще учат, чрез цифри, илюстрации и диапозитиви“, за да ги информира как биха могли да се реализират на практика и какво да очакват от реалния живот.
Представете си реакцията на студентите, когато в академичната пауза в лекциите по електротехника зазвучава класическа музика, а преподавателят започва да им чете поезия. „Когато станах преподавател, още не бях започнал да пиша. В академичните паузи вместо да разказвам вицове на студентите си, им четях стихове на Блага Димитрова, Евтим Евтимов… нашите поети…“. Това се случвало на всяка лекция, а доцентът проверявал дали на студентите това им допада чрез анонимна анкета. „След като виждах, че 90% от студентите одобряват поетичните паузи, така продължавах и занапред. В една пауза им пуснах музика от операта „Мадам Бътърфлай“, сцената, когато тя ръси цветя на фона на мъжки хор, в очакване на любимия си. Това беше по време на тежките теми по електротехника, например „Електрообзавеждане на промишлени предприятия. Бях любопитен как ще въздейства това на чалгаджиите. Никой не помръдна.“
Според доц. Величков в душата на всеки човек има стремеж към красотата и той се опитва да събуди. „Няма човек, който да не откликне на истинската красота… във всеки има затаени възвишени чувства. Ако човекът пред теб ги провокира, се получава нещо възвишено. Всеки може да бъде развълнуван от красивото.“
Доцентът установява, че духовното помага на материалното и чрез музиката и поезията студентите усвояват по-лесно тежката дисциплина.
Така продължава до последната лекция, когато се разделя със студентите си с откъс от „Малкия принц“. „Пожелавах им да имат по една малка роза, за която да се грижат“ и по този начин им показва, че докато са били заедно, са изградили отношения и връзки, много по-значителни и дълбоки от обикновените между преподавател и студент.
Пренасяйки темата към политическата ситуация в България, питам доц. Величков дали тази красота и възвишени чувства ще ни извадят от продължаващия 32 години преход.
Дали надеждата е в младите? И дали изобщо има надежда?
Доц. Величков отговаря твърдо, че и синът му Велислав Величков (също основател на инициатива „Правосъдие за всеки“) и внукът му, който е кръстен на него, са възпитавани в този дух и са научени на честност, почтеност, смелост и борбеност. „Научих сина си на честност и да не иска много. Радвам се, че не е алчен и не се стреми към скъпи вещи, пари, коли… Винаги съм го поощрявал и подкрепял. Борбеността е наследствена черта.“
Според него фактът, че ГЕРБ вече не са на политическата сцена е огромна надежда за България. Надежда у него будят също служебните министри, Лаура Кьовеши на позицията европейски прокурор като Лаура Кьовеши и санкциите по закона „Магнитски“ за „главни мафиоти“ в България.
„Изгледах телевизионните интервюта на всички министри от служебния кабинет и разбрах, че те работят за България. Не говорят празни приказки, а предлагат реални мерки, които изпълняват, и те дават резултати. Имаме нужда от такъв действащ експертен, но и етичен кабинет.“
Спомняйки си полицейския произвол на последните протести, зявява, че следващата задача е да бъде сменен главният прокурор Иван Гешев. „Много от протестиращите бяха подслушвани. Имах притеснения, че ще ги обвинят в подстрекаване към бунт и ще ги затворят. Но вече не се страхувам. Новият министър на МВР разчисти нещата много бързо.“
Контрол, подслушване… това не е ли призракът на комунизма, който живее и до днес?
„Да, той живее в страха у хората. Този страх е изкован чрез много нарушения на закона. Например ареста на кмета на столичния квартал „Младост“ Десислава Иванчева. Тя беше хвърлена в ареста, за да умре там, но излезе твърда. Свалям ѝ шапка. Аз се опасявах за себе си, защото смятах, че ме подслушват. Лично мен ме беше страх. Казвах си „Няма да издържа като Иванчева“. Това е свързано със сталинизма. Демонът на комунизма държи хората в лапите си чрез този страх.“
„В световен, в космически мащаб има борба между дяволското и божественото. Космосът е изграден красиво, той е хармоничен. Всичко е създадено така, че едно с друго се обвързва в хармония. Но дяволът също е голяма сила. Той използва струните на хората, които в момента са най-силни. Струната към величието, струната към самоизтъкването, стремежът за притежание на материални блага и т.н… Вижте новата младеж. Няма човек без слушалки в ухото и джиесем. Това не е духовно. Аз нямам компютър и джиесем съвсем съзнателно, защото знам, че това поробва. Хората се измерват по марката кола и цената на телефона. Дяволското побеждава. Задавам си въпроса: Нима божественото не е силно? Защо не се справи то по-рано със Сталин и Хитлер, преди да убият толкова хора? Навярно защото то оставя човекът да направи сам своя избор.“
Какво е противодействието?
„Вие сте от малкото хора, които го знаят. Затова се съгласих да Ви дам интервю. За първи път видях хора, които изпълняват мисия, на които мога да се доверя. За първи път видях блясък в очите на хора, които не мислят за себе си, а мислят за нещо по-голямо. Изобличавате комунизма от Китай, но и влиянието му на Запад.
Противодействието е вярата. Най-важен е личният избор.
По време на Народния съд, като малки ученици, ни извеждаха под строй да викаме „Смърт за Трайчо Костов или смърт за еди кой си.. Представяте ли си? Невръстен ученик да вика за смъртта на човек, когото не познава! И ако не викаш, някой идва при теб и те пита: „Чакай бе, ти защо не викаш?“. Но имаше и такива, които не викаха и именно в това се състои въпросът за личния избор. А опълчването срещу призрака на комунизма е винаги въпрос на личен избор, или както в случая на семейство Величкови – заложено е в родовата им ДНК.“
Какво е посланието Ви към младото поколение?
„Младите трябва да имат своите апостоли. Един човек е успял да организира цяло Априлско въстание, защото е знаел, че го прави за народа си. Дори да бъде убит. Има ли в България по-уважаван човек от Васил Левски? Има ли някой, който не го познава? Това е свят човек. Ако иска някой в своя живот да остави поне една малка светлинка, той трябва да направи точно това – да остави след себе си нещо, в което бъдещите поколения да не се съмняват. Апостолът е вътрешна същност, същността на човек, готов да направи всичко за народа си, имащ силите да го постигне и отдал живота си на това.“
За финал ще споделим стихотворението на поетът Величко Величков „Животът“
Животът
Животът не е кръпка
към дрехата на вечността,
пришита с желания безмерни.
Животът не е пясък
през пръстите изтичащ,
без диря да остави.
Животът е олтар,
пред който да се молиш
всеки миг, с благодарност –
за радостите земни,
за красотата вечна,
за ЧУДОТО ЛЮБОВ.
Животът е олтар,
в който пламъче,
запалено от теб
да свети и тогаз,
когато веч не си на този свят.
