На 22 септември България чества знаково събитие в новата си история. На тази дата през 1908 г. българската държава, една от най-старите в Европа, обявява, че от княжество, васално на Османската империя, става независимо царство. Независимостта е обявена 30 години след Руско-турска война от 1877-78 г. и 23 години след Съединението на Княжество България с Източна Румелия. Денят е обявен за официален празник с решение на Българското народно събрание на 10 септември 1998 г.
Незавимостта е обявена в старопрестолната столица Велико Търново.
В черквата “Св. 40 мъченици” българският княз Фердинанд прочита манифест, с който обявява независимостта. Мястото е символ на приемственост с Второто българско царство. Моментът също е подбран много внимателно.
През лятото на 1908 г. младотурска революция в Османската империя завършва с успех за реформистите. Те се канят да обявят всички поданици на империята (включително васалите) за част от единната турска нация. Наред с тази заплаха има и едно благоприятно обстоятелство. Австро-Унгария – една от Великите сили, наложили Берлинския договор, се готви да го наруши, като анексира две от провинциите на империята – Босна и Херцеговина. Затова и българският княз Фердинанд се обръща директно към император Франц-Йосиф, за да съгласуват действията си.
Австро-Унгария обявява анексията на Босна и Херцеговина на 24 септември. България действа два дни по-рано. Веднага след прочитането на декларацията от Фердинанд се отслужва молебен за благоденствието на българската държава. След това министър-председателят Александър Малинов прочита отново манифеста на историческия хълм Царевец пред събралото се хилядно множество.
Международно признание
Първа за каузата на българската независимост е спечелена Британската империя. Тя обаче очаква споразумение между Турция и България. Започналите преговори от българска страна се ръководят от Андрей Ляпчев. Турция поставя условието България да плати голям данък. Но министър-председателят Малинов заявява, че независимост не се откупува, дори се стига до частична мобилизация на българската армия.
Руската империя се заема да посредничи в преговорите. Тя се съгласява да опрости дълга на Османската империя, останал още от Руско-турската война от 1877-78 г., в замяна на което Високата порта се отказва да иска обезщетение от България и признава независимостта ѝ. А България трябва да изплати 82 милиона франка на Русия. Преговорите завършват на 6 април 1909 г., след което всички европейски сили признават България за царство и за независима държава.
Сериозната сума от 82 милиона златни франка е разсрочена за изплащане в продължение на 75 години. В хаоса на Октомврийската революция през 1917 г. дългът остава неплатен докрай.
Непогребаният цар Фернинанд
След националната катастрофа, последвала Първата световна война, Фердинанд абдикира и преживе не му е позволено да се върне в България. Той умира на 10 септември 1948 г. в немския град Кобург, на преклонна възраст, надживял и двамата си синове, станал свидетел на края на династията. Предсмъртното му желание е да бъде погребан в България редом с първата си съпруга княгиня Мария Луиза в католическата катедрала „Свети Лудвиг” в Пловдив. Ковчегът му е временно положен в криптата на католическата църква „Св. Августин“ в Кобург, пред саркофазите на майка му и баща му. Наследниците поставят условие желанието на техния дядо и прадядо да бъде изпълнено: консенсус между българските институции президент, парламент и министерски съвет. Засега тази тема в българския политически живот не е актуална. Последно по каузата сериозно е работил бившият депутат от НДСВ Минчо Спасов.
