Китайският лидер Си Дзинпин ръководи военния парад по случай 80-ата годишнина от победата на Китай над Япония във Втората световна война
Президентът Доналд Тръмп обвини лидера на Китайската комунистическа партия (ККП) Си Дзинпин в заговорничество с лидерите на Русия и Северна Корея. Си Дзинпин, Владимир Путин и Ким Чен Ун се събраха на военен парад в Пекин по повод 80-ата годишнина от победата на Китай над Япония във Втората световна война.
След започването на парада на 3 септември, Тръмп попита в публикация в Truth Social дали Си ще „спомене огромната подкрепа и ‘кръв’, които Съединените американски щати дадоха на Китай, за да му помогнат да си осигури СВОБОДАТА от много враждебен чужд нашественик“, визирайки Императорска Япония.
„Много американци загинаха за победата и славата на Китай“, написа 47-ят президент. „Надявам се те да бъдат почетени както се полага и запомнени за своята храброст и жертвоготовност!“
След това Тръмп пожела на Си и на „прекрасния народ на Китай… велик и незабравим празничен ден“.
„Моля, предайте моите най-сърдечни поздрави на Владимир Путин и Ким Чен Ун, докато заговорничите срещу Съединените американски щати“, завършва постът на Тръмп.
Съветникът по външна политика на Кремъл Юрий Ушаков отговори на публикацията пред руската държавна телевизия: „Искам да кажа, че никой не заговорничи, никой не планира нищо, няма никакви заговори“.
Преди парада ККП засили мерките за сигурност и ограничи движението на гражданите.
Събитието отбелязва 80-ата годишнина от капитулацията на Япония. Експертите по Китай посочват, че ККП използва това, за да наложи фалшива версия на историята – че именно тя води борбата срещу Япония, а не правителството на Китайската република, което по онова време управлява Китай, преди да се оттегли в Тайван.
Тайванският съвет по въпросите на континентална част критикува ККП за похарчените повече от 5 милиарда долара за военни учения, като същевременно „пренебрегва икономическите, трудовите и социалните проблеми на Китай“.
Тайван също отбеляза победата на Китай над Япония на 3 септември, но ККП демонстрира военната си мощ с парад, докато Тайван, заедно с другите съюзници на САЩ, организира изложби и концерти в памет на загиналите в битката за свобода.
Тайванският президент Лай Чинг-те разкритикува военния парад на ККП в публикация в социалните мрежи.
„Народът на Тайван цени мира и Тайван не отбелязва мира с оръжия“, написа той. „По-скоро си спомняме уроците от историята, придържаме се към вярата в свободата и демокрацията и вярваме, че оръжията в ръцете ни служат за защита на страната, а не за нападения и експанзия.“
Парадът бе първото събитие, на което се събраха заедно лидерите на Северна Корея, Иран, Русия и Китай. Това беше и първият път, когато севернокорейски лидер присъства на китайски военен парад от 1959 г. насам – по времето на Студената война.
Руският президент Владимир Путин и севернокорейският лидер Ким Чен Ун бяха почетни гости на Си. Китайският държавен глава подкрепя руската инвазия в Украйна от момента, в който двамата сключиха „безгранично“ партньорство около 20 дни преди руското нападение през февруари 2022 г.
На събитието присъстваха общо 26 чужди държавни лидери, включително от Централна Азия (Казахстан, Узбекистан, Таджикистан, Киргизстан и Туркменистан); Югоизточна Азия (Мианмар, Камбоджа, Виетнам, Лаос, Индонезия, Малайзия, Пакистан, Непал и Малдиви); Западна Азия (Азербайджан, Армения и Иран); Европа (Беларус и Сърбия); Африка (Република Конго и Зимбабве); и Куба.
Венецуелският лидер Николас Мадуро отсъства заради засилената военноморска активност на САЩ в Карибите, която по думите на Тръмп е насочена срещу членове на венецуелската банда „Трен де Арагуа“.
Парадът в Пекин беше по-скромен в сравнение с този за 70-ата годишнина на Си през 2015 г., на който присъстваха някои западни и бивши международни лидери, включително индийският министър-председател Нарендра Моди.
Моди обаче присъства няколко дни по-рано на срещата на Шанхайската организация за сътрудничество (ШОС) в китайския Тиендзин и публикува в социалните мрежи снимки от срещите си със Си и Путин.
Моди е под натиск, след като Тръмп наложи на Индия високо 50-процентно мито върху износа ѝ за Съединените щати – само с 5% по-ниско от най-високата митническа ставка, наложена на китайските стоки.
Ръководената от Пекин и Москва ШОС цели противопоставяне на западното влияние в Централна Азия. След двустранната среща между Си и Путин на върха на 2 септември, руският енергиен гигант „Газпром“ обяви ново споразумение за изграждане на голям газопровод, свързващ двете съседни страни, които имат сложна история.
През май служител на китайското МВнР дезертира в Русия със секретни документи, очертаващи планове на Пекин в случай на руско поражение в Украйна. Това разкрива липсата на увереност в стабилността на режима на Путин, според Юен Хунбин – бивш професор по право в Пекинския университет, който сега живее в изгнание в Австралия.
Позовавайки се на високопоставен източник от ККП, Юен сподели пред The Epoch Times, че изтеклите планове предвиждат подкрепа от ККП за Комунистическата партия на Русия в ерата след Путин, което отговаря на идеологическите интереси на ККП. Или пък подкрепа за отцепническа „Източноруска федерация“ на изток от Урал, в случай, че на власт в Москва дойде прозападна фигура.
