|
Getting your Trinity Audio player ready...
|
Изминаха две години от нахлуването на Русия в Украйна. Украинското ръководство твърди, че се стреми към пълно възстановяване на окупираните територии в източната част на страната. Русия твърди, че се стреми към пълна демилитаризация на Украйна и създаване на неутрална държава, която да бъде буфер за Русия от НАТО.
Нито една от страните обаче не е близо до постигането на тези цели; нито пък има вероятност да стане, според редица експерти.
Американските представители са оптимистично настроени, че войната е нанесла достатъчно тежки поражения на Русия, за да може чрез преговори да се запази демократичното правителство и суверенитетът на Украйна.
Според заместник-държавния секретар на САЩ Виктория Нюланд доказателството е в загубите на Русия. „Без да сме изпратили и един американски войник в бойни действия и инвестирайки по-малко от една десета от годишния бюджет за отбрана на САЩ, ние помогнахме на Украйна да унищожи 50 процента от сухопътната бойна мощ на Русия“ – заяви тя.
„[Руският лидер] Владимир Путин … смята, че може да изчака Украйна, смята, че може да изчака всички нас. Трябва да му докажем, че греши.“
С оглед на това Нюланд заяви, че всяка пауза в бойните действия ще трябва да бъде договорена, за да се гарантира, че Путин няма да използва времето просто за „почивка и преоборудване“ за нова инвазия.
„Путин вече се е провалил в основната си цел“, заяви Нюланд. „Той си мислеше, че това ще бъде лесна разходка. Мислеше си, че ще бъде в Киев за една седмица. Мислеше, че хората на изток в градове като Харков ще кажат: „Да, искаме да сме руснаци“. Но нищо от това не се случи.“
САЩ се стремят да укрепят позициите на Украйна преди мирното споразумение
Администрацията на Байдън отдавна е заявила, че ще подкрепя Украйна, докато не постигне победа. Но сега дори тя признава, че войната ще приключи с преговори и че най-доброто, което може да направи, е да даде на Украйна по-добри условия за започване на преговорите.
„Войните обикновено завършват с някакъв вид преговори, но ние няма да изберем този момент за Украйна“, заяви Нюланд.
„Украйна сама ще вземе тези решения. Тя трябва да бъде в силна позиция и Путин трябва да види, че това само ще се влоши за него, преди да направи каквото и да било движение на масата.“
Според Нюланд руските дипломатически предложения са били насочени към Съединените щати и напълно са пренебрегвали Украйна, като повечето предложения са предполагали, че Русия трябва да запази цялата територия, която в момента окупира.
„[Сегашното] предложение на Путин е: „Аз запазвам това, което имам, а за останалото, което в момента е ваше, ще поговорим“. А това не е устойчиво“, каза тя.
Въпреки че повтори, че започването на преговорите ще зависи от Украйна, г-жа Нюланд уточни, че Съединените щати са готови да предложат дипломатическа помощ на Украйна, ако и когато тя реши да търси решение чрез преговори за приключване на войната.
„Със сигурност има възможност да се водят преговори, когато Украйна е в по-силна позиция, и ние ясно заявихме, че ако нашата помощ е необходима, ще бъдем там“, каза тя.
„[Но] се притеснявам, че докато Путин е на власт, той никога няма да се откаже от основната си цел, а именно да подчини Украйна.“
Със сигурност Украйна е в много по-силна позиция, отколкото преди две години. Тя си върна повече от 50 % от територията, завзета от Русия в първите месеци на войната, и, както посочва г-жа Нюланд, нанесе на Русия загуби, чието възстановяване ще отнеме много години.
По-голямата част от този напредък обаче беше постигната миналата година по това време. Оттогава насам много шумно рекламираната контраофанзива на Украйна е в застой и тя бавно е принудена да се снабдява с оръжия, доставяни от Запада, в опит да задържи това, което има.
Забавяне на финансирането от САЩ
Макар че много американци подкрепят пряката помощ за сигурността на Украйна, тази подкрепа намалява на фона на общата умора от двегодишното отразяване на войната, геополитическите кризи в Индо-Тихоокеанския регион и Близкия изток и катастрофата за националната сигурност на южната граница на страната.
По подобен начин, въпреки че допълнителният законопроект за предоставяне на 60 млрд. долара помощ за сигурността на Украйна през следващите години беше приет от Сената с двупартийна подкрепа, той забуксува в Камарата на представителите, където председателят на Камарата Майк Джонсън отказа да проведе гласуване по въпроса, ако не бъдат отпуснати средства за сигурността на американските граници.
Някои в САЩ, включително бившият президент Доналд Тръмп, предложиха Европа да допринася повече за собствената си отбрана.
Това мнение обаче до голяма степен смесва проблемите, пред които се изправи НАТО преди половин десетилетие, с настоящите.
Всъщност след нахлуването на Русия през 2022 г. почти всички страни от НАТО увеличиха разходите си за отбрана, като някои страни като Полша вече отделят над 4% от своя БВП за отбрана, което е повече, отколкото САЩ.
По подобен начин Европа се е ангажирала с помощ за Украйна в размер на 150 млрд. долара, докато Съединените щати досега са изпратили малко над 74 млрд. долара.
Според г-жа Нюланд ситуацията води до широко разпространен „гняв“ сред европейските съюзници на Съединените щати, които сега смятат, че Съединените щати не изпълняват собствения си дял от тежестта на глобалната сигурност.
„ЕС току-що прие 54 млрд. долара нова помощ… Европа и нашите глобални партньори ни изпреварват, включително по отношение на икономическата подкрепа“, каза тя.
„Виждате, че много пари в Европа сега отиват за изграждане на собствена отбранителна индустриална база, която да замени изпратената в Украйна.“
Войната няма да приключи скоро
Като се има предвид неотстъпчивостта на Камарата на представителите по отношение на допълнителните разходи за Украйна, Русия едва ли ще започне сериозни преговори за прекратяване на войната, смята Сам Кеслър, геополитически съветник в консултантската фирма за рискове North Star Support Group.
Това прави предстоящите месеци особено важни и за двете страни от гледна точка на осигуряването на предимство преди евентуално уреждане на конфликта.
„На този етап не изглежда, че войната ще приключи скоро, дори ако украинците се окажат в тази неудобна ситуация“, каза г-н Кеслър.
„Каквото и да излезе от настоящия етап на войната и от усилията за натрупване и на двете страни, то може значително да повлияе или да влоши нечии дипломатически възможности при потенциален процес на мирно уреждане в бъдеще.“
Според г-н Кеслер и двете страни се стремят към икономически и военни възможности, които да им позволят да започнат по-мащабни кампании, отколкото в миналото, с надеждата да излязат от сегашната патова ситуация.
Това означава, че нуждата на Украйна от помощ в областта на сигурността не само ще продължи, но вероятно ще се увеличи – нещо, което руското ръководство знае и действа в тази посока.
„В момента предимствата са в полза на руснаците“, каза г-н Кеслер. „Въпреки това и двете страни се опитват да възстановят силите си за много по-големи офанзивни възможности от това, което видяхме …“
„На този етап изглежда, че руската дългосрочна стратегия за задържане с надеждата, че западната помощ за украинците ще намалее или ще бъде спряна, работи в тяхна полза.“ Въпреки че украинците „се държат в патова ситуация“, той добави, че липсата на повече помощ ще „окаже значително влияние“ върху способността на Киев да провежда бъдещи офанзиви.
За тази цел „военният арсенал“ на Русия остава ключова трудност, тъй като Москва разполага с достатъчно ресурси, за да проведе повече операции от Украйна в продължение на няколко години.
Като цяло, каза г-н Кеслер, решението да се преговаря или да се натисне атаката може да се сведе до това дали някоя от страните може да излезе от сегашната патова ситуация това лято.
„Това само по себе си може да повлияе на евентуалния мирен процес. Но все още не сме стигнали дотам“, каза той.
„Ще зависи от това дали това наистина е патова ситуация, или и двете страни просто се опитват да изчакат времето си, докато се опитват да подготвят и възстановят военните си сили за бъдещи нападателни и отбранителни способности и операции.“
Пол Креспо, президент на Центъра за изследване на американската отбрана, се съгласи с тази оценка.
Според него за сегашните трудности на Украйна е виновно ранното нежелание на администрацията на Байдън да предостави на Киев модерни оръжейни системи.
„Макар че Байдън вложи невероятни американски ресурси в Украйна, нежеланието му да предостави подходящите оръжия на Украйна в подходящия момент също допринесе за създаването на патова ситуация“, каза г-н Креспо.
„Без постоянна западна подкрепа Русия разполага с много повече жива сила и ресурси за водене на продължителна война, отколкото Украйна.“
Все пак той предположи, че една значителна победа на Украйна, като например изолирането на Крим или успешни удари дълбоко в Русия, би могла да осигури по-голяма подкрепа в чужбина.
В противен случай, каза той, преговорите за прекратяване на войната могат да се проведат още през следващата година.
„Ако не се стигне до значително увеличаване на западната подкрепа, Украйна се бори да запази позициите, които е спечелила от 2022 г. насам“, каза г-н Креспо.
„Без значителна украинска победа … постигането на споразумение чрез преговори преди следващата година става все по-вероятно“.
Г-н Кеслър добави, че крайният изход от войната ще реши много повече от линиите на картата – той ще се отрази пряко и на сигурността на САЩ и техните съюзници.
Сегашната окупирана територия на Русия ѝ предоставя ключови пристанища, увеличено производство на зърно и дори съоръжения за ядрена енергия, като всичко това би ѝ осигурило дългосрочно стратегическо предимство на световната сцена.
И все пак, докато Съединените щати могат да се притесняват за бъдещите последици от тези предимства, г-н Кеслер заяви, че Вашингтон и Москва все пак ще трябва да намерят общ език, за да се изправят пред възникващите проблеми по света, които засягат и двете страни.
„Войната между Русия и Украйна и начинът, по който тя се води от всички участващи страни, ще има дългосрочен ефект върху способността на Съединените щати да проектират сила и влияние в други области от геостратегически интерес“, каза г-н Кеслър.
„Вашингтон и Москва имат дълга история на отношения помежду си по време на конфликти и напрежение. И двете страни знаят, че в крайна сметка трябва да работят и да общуват помежду си и по други геополитически въпроси и проблеми, които се случват и в други части на света.“
