Всички ние сме чували думата психология, но малцина знаят откъде идва тя. Всъщност науката за човешката душа е свързана с една от най-красивите легенди в гръцката митология, вдъхновила безброй произведения на изкуството през вековете.
Психея е девойка от света на смъртните, но дарена с божествена красота. Мълвата за нейната красота се разнесла по целия свят и хората идвали да ѝ се любуват като на произведение на изкуството. Но Психея не желаела да се омъжи за никого от своите пълчища обожатели. Тя чакала зовът на сърцето да ѝ посочи правилния избор. Само че родителите ѝ се притеснявали, че времето лети, а дъщеря им си остава неомъжена, затова решили да се допитат до оракул за съдбата ѝ.
Междувременно за красотата на Психея се заговорило и отвъд земния свят, чак до върховете на Олимп. Афродита, богинята на любовта, изпитала завист, че жена от света на смъртните може да предизвика такова възхищение. Тя поискала от своя син Ерос да слезе на земята и да отрови душите на мъжете, така че те да не копнеят повече за Психея.
Но в момента, в който Ерос видял красивото момиче, очите му не можели да се откъснат от нея. Той съвсем забравил за заповедта на майка си и сам попаднал под магията на тази красота. Затова помолил Аполон да даде на оракула видение, че Психея се омъжва за грозен звяр, чието лице никога няма да може да види, и че той ще я чака на върха на Олимп.
Родителите на Психея останали съсипани от думите на оракула. Те не можели да повярват, че боговете са отредили такава жестока съдба на тяхната прекрасна дъщеря. Но знаели, че нямат избор, освен да приемат небесното решение, и започнали приготовленията за сватбата на дъщеря си със звяра.
И така, Психея се оженила за звяра, с когото можела да бъде само през нощта – за да не вижда колко е грозен. Но чувствата, с които той я обсипал, били толкова силни и нежни, че всички нейни мечти за голямата любов всъщност се сбъднали. Тя разказала на сестрите си за своето огромно щастие, но им доверила също тъгата си, че не може да види лицето му в тъмнината на нощта.
Сестрите на Психея завидели на щастието ѝ и решили да я подучат да убие съпруга си, защото в противен случай чудовището щяло да убие нея. И така, една нощ Психея взела нож и газена лампа, за да извърши ужасното деяние. Но когато светлината на лампата озарила лицето на чудовището, тя разбрала, че до нея спи Богът на любовта, Ерос. Шокирана от този обрат, Психея разляла маслото от лампата върху лицето му. Ерос се събудил, изпълнен с гняв, и отлетял с думите: „Ти не спази обещанието си и ме предаде. Ние никога вече няма да можем да бъдем заедно.“
Психея веднага започнала да търси своята изгубена любов. Тя дори отишла при Афродита, която в гнева си заключила Ерос в Небесния дворец, и коленичила пред нея с молба да види любимия си. Хитрата Афродита не ѝ отказала, но ѝ дала три трудни задачи, които Психея да изпълни, за да докаже любовта си.
За първите две любовта на Психея се оказала достатъчно силна. Тя трябвало да подреди огромно количество различни зеленчуци, което успяла да направи бързо. Справила се и с втората задача – да донесе златна вълна от диви планински овце. Но третата била капан. Психея трябвало да отиде до Подземния свят (Хадес) и да донесе на Афродита кутията на Персефона, където бил скрит елексирът на красотата. Но условието било да не отваря кутията. Всъщност там бил скрит не елексирът, а Морфей – Богът на съня. Афродита знаела, че Психея няма да устои на човешкото си любопитство и суета и ще отвори кутията.
И тя го направила. Морфей излязъл оттам и Психея заспала дълбок сън.
Когато Ерос видял какво се е случило, той избягал от Двореца и паднал на колене пред Зевс с молба да спаси любимата му. Вече нямало и помен от гнева му заради слабостта на Психея. Зевс толкова се впечатлил от силата на любовта между божествения Ерос и земната девойк, че решил да направи Психея безсмъртна, за да могат двамата да бъдат заедно във вечността. Така в гръцката митология Психея станала Богинята на човешката душа.
И до днес легендата за Психея и Ерос символизира духовния растеж посредством учене — както, разбира се, и истинската любов!
