Земеделски организации от шест държави от ЕС връчиха исканията си на комисаря по земеделие на ЕС
На среща с европейския комисар по въпросите на селското стопанство и развитието на селските райони Януш Войчеховски на 12 и 13 февруари в Полша делегации на земеделски организации от шест държави от ЕС поискаха „незабавно решение“ на неблагоприятните последици от земеделските политики и регулации на ЕС.
Фермерските организации от Чехия, Словакия, Полша, Унгария, Литва и Латвия, които присъстваха на срещата, се споразумяха да проведат международни протести срещу селскостопанските политики на ЕС на 22 февруари и поканиха други страни от ЕС да се присъединят към тях, заяви за общоевропейската медийна мрежа Euractiv Барбора Панкова – говорител на Чешката аграрна камара.
Земеделските организации представиха на Януш Войчеховски исканията си за подпомагане на земеделските производители в техните страни, засегнати от „изкривения европейски пазар, причинен от безмитния внос на стоки от Украйна“, от политиките на ЕС в областта на околната среда и от „непоносимо разрасналата се бюрокрация“.
„Само чрез координиране на нашите искания и съвместни действия имаме шанс да привлечем вниманието към отчайващото положение, в което се намира европейското селско стопанство в момента, и да окажем натиск върху европейските и чешките политици най-накрая да предприемат стъпки, които наистина ще помогнат на земеделските стопани“ – заяви председателят на Чешката аграрна камара Ян Долезал.
Искания на земеделските производители
Сред исканията на земеделските производители е да се премахнат нарушенията на икономическата конкуренция в ЕС, която се влошава от украинския дъмпинг на селскостопански стоки на европейския пазар.
„Украинската продукция не трябва да отговаря на високите европейски стандарти и по този начин е по-евтина и по-удобна за търговците“, се посочва в изявлението.
По време на срещата фермерите поискаха от ЕС да смекчи увеличаването на производствените разходи, причинено от екологичните регулации на съюза, свързани най-вече с Европейската зелена сделка. В изявлението се посочва също, че фермерите настояват ЕС да намали бюрократичната тежест върху земеделските стопани, които кандидатстват за субсидии.
В края на януари Чешката аграрна камара представи същите искания на чешкия министър на земеделието Марек Виборни, като даде на чешкото правителство срок до 1 март да разработи приемливо за земеделските производители решение. На 19 февруари в Прага чешките земеделски производители протестираха срещу „зелената сделка“ на ЕС, като стотици трактори влязоха в града.
Протест на фермери пред Европейския парламент
Европейската зелена сделка е инициативата на ЕС, свързана с климата, за борба с това, което съюзът смята за „екзистенциална заплаха за Европа и света“, се казва в политическо изявление на изпълнителния орган на ЕС – Европейската комисия.
Защо украинските стоки навлязоха на пазара на ЕС
Селскостопанските стоки са най-важната част от украинския износ и преди руското нахлуване през 2022 г. съставляваха над 60% от изнасяната продукция, като 90% от този износ се изпращаше през черноморските пристанища, според анализ на Центъра за източни изследвания – базиран в Полша мозъчен тръст.
През 2021 г. основните дестинации за украинските селскостопански продукти са били страните от Азия и Африка, според компанията за финансова информация и анализи S&P Global.
След избухването на руско-украинската война руската блокада на украинските черноморски пристанища спира износа на страната, което принуждава Украйна да разработи алтернативни маршрути през пристанищата на река Дунав, както и сухопътни транспортни пътища, свързващи я с ЕС, се посочва в анализа на Центъра за източни изследвания.
През юни 2022 г. ЕС временно преустанови митата върху украинския износ, включително върху селскостопанските продукти, „което де факто отвори пазара на ЕС за стоки от тази страна“, посочва мозъчният тръст.
През август 2022 г. започна да функционира Черноморската зърнена инициатива – морски транспортен маршрут, договорен от Украйна, Русия и Турция под егидата на ООН. Маршрутът позволи на Украйна да увеличи износа си, но оттеглянето на Русия от сделката след една година функциониране отново задуши износа на Украйна, продължава анализът на мозъчния тръст.
Износът на зърно от Украйна за ЕС се е увеличил значително през стопанската 2022-2023 г. спрямо периода преди войната, докато износът ѝ за дестинации извън ЕС е спаднал, според съвместен доклад на Министерството на земеделието на САЩ и Глобалната мрежа за селскостопанска информация.
Износът на украинска пшеница, например, се е увеличил до 7,8 млн. метрични тона през стопанската 2022-23 г. от над 400 000 метрични тона през 2021-22 г., се посочва в доклада. През същите периоди износът на пшеница от Украйна за Африка, Южна Азия и Източна Азия е намалял съответно с 68,5%, 45,5% и 80%, отново според данни в доклада.
Селскостопанските стоки от Украйна се движат предимно по суша към съседните ѝ държави от ЕС поради сравнително ниските транспортни разходи, които могат да донесат по-голяма печалба, посочва Центъра за източни изследвания.
Затова притокът на украински продукти засяга най-вече Полша, Словакия, Унгария, Румъния и България, „особено след като преди инвазията те почти не са внасяли зърно от тази страна“, се посочва още в доклада.
Нелоялна конкуренция
Якуб Пиекух, професор по икономика в Аграрния университет в Краков, Полша, заяви пред полската медия Onet, че „допускането на [украинско] зърно в Полша не означава подкрепа за украинците“.
Според Пиечух в Украйна работят повече от дузина големи корпорации, произвеждащи различни храни, включително зърно, които не са украинска собственост, а са с германски, холандски или близкоизточен капитал. Освен физическия труд, който украинците предоставят на тези компании, страната не печели почти нищо от износа на зърно, тъй като световните хранителни корпорации печелят „огромни суми пари от това“, твърди Пиекух.
През януари Европейската комисия предложи да поднови спирането на вносните мита и квоти за украинския износ за ЕС за още една година, но да ограничи вноса на чувствителни селскостопански продукти от Украйна, включително птиче месо, яйца и захар, на нивата от 2022 г. и 2023 г.
Ако вносът на тези продукти надхвърли средния обем на вноса през 2022 г. и 2023 г., „ще бъдат наложени отново мита, за да се гарантира, че обемът на вноса няма да надхвърли значително този от предходните години“, се посочва още в изявление на ЕК.
Предложението не включва никаква мярка за ограничаване на украинския износ на зърнени култури и изисква одобрение от правителствата на ЕС и Европейския парламент.
На 14 февруари украинският заместник-министър на икономическото развитие, търговията и земеделието Тарас Качка заяви, че износът на селскостопански продукти от Украйна през Източна Европа не нанася щети на пазарите на тези страни, посочва Ройтерс.
„Смятаме, че за нито един продукт не притискаме фермерите от ЕС на вътрешните им пазари“, каза той пред журналисти между срещите си в Брюксел.
Качка също така заяви, че всички трябва да са наясно, „че спазваме правилата на ЕС в производството“.
Той също така посочи увеличаването на доставките през Черноморския коридор, който беше възстановен през август 2023 г. след оттеглянето на Русия от Черноморската зърнена инициатива.
„Смятаме, че казусът от страна на Полша със зърното, всички зърнени култури и стоки е приключен“, посочи Качка.
След оттеглянето си Русия заплаши да третира всички кораби в Черно море като потенциални военни цели.
През януари украинският вицепремиер Олександър Кубраков заяви, че Украйна доставя 10 млн. тона селскостопански стоки през този коридор, посочват Ройтерс и Гласът на Америка (VOA).
Ройтерс и Петър Шваб допринесоха за настоящия материал.
